Следва

ФИТ-ПАРАД или колко му е да сме във форма

Глобална Балканизация или симпатичната лудост по географските ни ширини

В най-силния период ...

All About Life преди 14 години

В най-силния период от годината, в който всички грандизони събития в света на модния и културен живот се случват наведнъж, тук, в Източната половина на Европа, сме нащрек за нещо свръхмодерно, американско или западноевропейско комерсиално произведенеие, което ще стане хит у нас до година-две...

Само че балканският ни lifestyle, въпреки нашата съпротива, е една много интересна за опознаване и изследване територия и е добре да й отдадем дължимото.

Ето какво ни разказва нашият редактор Ани Коджабашева за американския интерес към Балканите, директно от Ню Йорк...


DJ Shantel е германец, но по нищо не му личи.
Тип с мъхест калпак и наболи мустаци – нещо като съвременна версия на хайдутин от народна песен.
Това лято е бил в България.

И да не си бил/а на концерта, Шантел сигурно ти е познат от парчето „Disko partizani” - онова, в което женски глас припява „цивилиза-а-ация, цивилиза-ация”.



Шантел е само един творец от разрастващото се движение на почитатели на балканската култура.
Да, точно така – нашият, български фолклор е на мода и ако се чудим какво пък толкова му харесват тези западняци, явно не знаем какво се крие в собствения ни заден двор.

Когато дойдох в Ню Йорк, започнах да се представям на хората така: „Аз съм от една малка държава, сигурно не си я чувал…” Получавах леко обидени отговори: „Естествено, че знаем за България!” Случиха се и по-странни неща. Приятелите ми ме питаха дали в България слушаме Gogol Bordello и дали циганският пънк е голяма работа на Балканите (уви, такова чудо може да се чуе само в Ню Йорк).

Първият филм, който разглеждахме в курса ми по филмово изкуство в Университета, беше „Ъндърграунд” на Емир Кустурица. С класа обсъждахме саундтрака на Горан Брегович. И не само.


Балканската култура е на мода! Може би причината е в международния успех на Кустурица, може би е напълно случайно, но в момента много млади алтернативни хора са убедени, че няма нищо по-яко от цигански оркестър.

Най-големият герой на новото движение е Zach Condon. Този симпатичен, красив и леко сдухан младеж от Ню Мексиско отпада от училище, докато е още на 17, и тръгва на лудо пътешествие из Европа.

Прекарва нощите в много съмнителни барове, запознава се с емигранти в западноевропейски градове и някак решава, че най-много от всичко на света го вълнува балканската музика. Когато се връща в Щатите, изпълнен с махмурлук и вдъхновение, Zach Condon създава бандата Beirut.

Музиката им е божествена и напомня тъжните парчета на Брегович, само че с текст на английски. Издали са два албума: Gulag Orkestar и The Flying Club Cup (каквото и да означава това).



Имах щастието да видя Beirut на живо тази година. Изнесоха концерт в църквата на колежа Васар.
Zach Condon
свири на акордеон, тромпет и тъпан под съпровода на пълен духов оркестър.
Разчувства ни с песните си за несподелени любови из Източна Европа.

Глобализацията създава чудеса.

Оказва се, че балканската музика има повече потенциал от това, което чалгата предлага. Творците, които са обезсърчени от монопола на музикалната индустрия и от конвенциите на установените стилове (поп, рок, хип хоп), търсят вдъхновение на нови места.

И тъй като нашите традиции рядко са използвани в съвременна музика извън границите на Балканите, това е сравнително девствена територия за нови експерименти. Лайфстайлът също е привлекателен – немалко чужденци си представят полуострова като земя с много пиене, песни на открито, кючек, силни емоции и трошене на бутилки.

Такова бленуване по изгубения югоизточен идеал не е имало от времето на Романтизма през 19 век. Тогава поетът George Gordon Byron идва насам и загива в битка за независимостта на Гърция.

Не ни се иска никой да умира от любов по Балканите, но ако млади творци имат желание да дойдат да правят музика, това би било чудесно, нали?
 

More from View Sofia

More All About Life