Следва

Ариана Гранде сингъл, отново!

Назаем взехме: Последното интервю на Бригита Чолакова, иконата на БНТ

На 12 октомври 1933 година се ражда Бригита Чолакова...

Celebrities преди 5 години

..., по-късно най-емблематичното име сред жените-водещи в тв-историята на България. Половин германка и половин българка, Бригита се появява на екран на 36 години, и остава в историята с неповторимите си чувство за стил, за разговор, за ефир.

Нежна, красива, приятно язвителна и невероятно магнетична, тя води няколко предавания с дълъг телевизионен живот, като ТВ Обектив, Пожелахте да видите, Стил, ТВ Неделник и др.

Бригита, или Гита, както я познава гилдията, умира през 1999 година, дни, преди да навърши 66. С уважение днес в На заем взехме публикуваме последното, много интересно и увличащо, признаваме, интервю на гранд-дамата на БНТ, дело на гримьора Иво Живков и публикувано в сп. Beauty преди почти 20 години>>>

Тази статия е публикувана в списание „Beauty“ брой 14 от 1999 г. Това е последното интервю на известната телевизионна легенда, пред пресата. Като автор го качвам на личния си блог, за да бъде достояние в интернет общността!Бригита Чолакова
Текст: Иво Живков



Идеята за това интервю се появи преди 2 години, но аз все отлагах. През тези години често се срещахме на чаша кафе и пудинг, който тя приготвяше сама. И всеки път превръщаше срещите ни в телевизионен спектакъл. Защото, когато става въпрос за Бригита Чолакова, една обикновена чаша с кафе се превръщаше в реквизит, а цветята в градината – в чудесен декор. Тогава не знаех, че на мен съдбата е отредила честта да взема последното й интервю. Една част от него тя видя в понеделник, когато направихме снимки на вилата. За другата имахме уговорка за сряда вечер (тя си беше такава – перфекционистка). Уви, не било писано! В сряда сутринта тя напусна този свят… Напусна го, но ще продължи да живее в сърцата на всички, с които е работила – монтажисти, оператори, режисьори, журналисти… и в сърцата на всички почитатели. Никога няма да забравя онази обикновена бедна старица, дошла на поклонението с два карамфила да се прости с Бригита и която й каза: „Бригита, ти не ме познаваше, но аз бях твоя почитателка“.

Сигурно не си давате сметка, но гледайки на телевизионния екран новините на Милен Цветков или Боряна Димитрова, модата с Любомир Стойков, справочника с Таня Димитрова ще виждате частица от Бригита. Пред и зад камерата останаха много нейни ученици.

Аз бях един от тях. Сега си обещавам, че където и да отида ще правя по един спектакъл – такъв, какъвто тя го обичаше: Етичен, Естетичен, Морален и Професионален.

Заради нея се отказвам от миналото време и започвам със „Здравей, Бригита!“

Иво Живков: Здавей, Бригита!
Бригита:
Здравей. Кафе, виски ?
Иво: Кафе, благодара.
Бригита: Със захар, без мляко – вече съм запомнила.

Иво: Предлагам ти да поговорим за естетиката, която непрекъснато търсиш и за външния ти вид през годините, за козметиката, която си ползвала и ползваш в момента.
Бригита:
Аз пък ти предлагам да направим това интервю по-живо – като телевизионно. Не само ти да ми задаваш въпроси, а аз да отговарям – така е скучно. Нека и аз те питам, ти също имаш отговори – все мога да открия и нещо за себе си. Съгласен ли си?

Иво: Съгласен съм. Нашето запознанство започна много, много отдавна, когато ти не подозираше това – винаги става така, когато познаваш някого от телевизионния екран. Разрешаваш ли ми да разкажа приказката за нашето запознанство?

ПРИКАЗКА ЗА ЗАПОЗНАНСТВОТО

Имало едно време едно дете, чиито родители го пращали от София през лятната ваканция в едно китно балканско селце, за да го гледа баба му. Загрижени за екологичното му съществуване, естествено. Баба му го носела на ръце: банички, крем-карамел, палачинки, чист въздух…, но му липсвало нещо. Като естетика, изкуство, хармония например. И така, това дете прекарвало часове наред пред телевизора. Точно тогава, то видяло Бригита за първи път и оттогава не изпуснало нито едно нейно предаване…
Естествено това дете бях аз. По-нататък, на два пъти в моя живот се срещнах с нея. Когато започнах работа като гримьор в БНТ (тогава БТ), ТВ НЕДЕЛНИК бе едно от първите ми предавания. И по-късно, вече студент в Медицинска Академия, Бригита отново ме намери, за да бъда част от екипа на МОДЕВА TV? Днес смятам Бригита за един от най-големите учители в моя живот и един от най-големите си приятели.

Е, поуката е, че когато се стремиш към нещо и го искаш толкова силно винаги стигаш до него.

Иво: Така ли става в живота?
Бригита:
Мисля, че става точно така, но ако има стойности, към които се стремиш. Днес на телевизионния екран и в пресата има псевдо личности, това не е интелигенцията на България.

Иво: Аз съм от поколението, израсло с дезодорант в ръка (вместо микрофон), подскачащо пред телевизора с Васко Кеца. Не станах певец, но никога не съм мислил, дори не съм знаел какво е това наркотик. Към какво да се стреми съвременното „чалга поколение““, когато няма истински звезди?
Бригита:
Ами ще трябва някой да ги създаде. На „Златния Орфей“ тази година имаше шест най-добри песни и журито се чудеше на кой да даде наградата – това никога не е било досега в историята на „Орфея“. Ето, че таланти има. Може би хората с пари, които спонсорират чалгата, е време да помислят и пренасочат капиталите си към по-стойностни изяви. Сигурна съм, че това рано или късно ще стане.

Иво: А какво мислиш за приятелството?
Бригита:
О, то не е случайно. Като че ли има някаква предопределеност. Ето, с теб сме от различни поколения, но има за какво да си говорим. С Владо Игнатовски сме говорили часове наред, без да се изчерпим – явно е имало какво да си кажем. Приятелството не е проста работа, не е „Хайде да се съберем, за да поклюкарстваме“. Като че ли имах повече приятели мъже без самата аз да съм мъжкарана. Мъжете винаги са ми казвали : „Вие сте любимка на моята майка“, а по-късно – „на моята съпруга“.

Иво: Какво мислиш днес за естетиката, която цял живот си търсила/
Бригита:
Знаеш ли, цял живот съм се занимавала с естетиката, но чак сега осъзнах, че трябва да я търсим в природата. Но не дивата природа, а тази, която сме отгледали и облагородили сами, ето като тези цветя (тя ми посочи своята градина). Това се отнася и за хората. И още нещо: знаеш ли коя е съвършената естетика? – Моралната. Установих, че има тясна връзка между естетиката и морала.

Иво: Как започна твоята кариера?
Бригита:
След войната с майка-германка и баща, който считаха за „фашист“ – просто, защото се е оженил за германка, бе трудно човек да си намери работа. Аз имах завършена немска филология и определено имах самочувствие. Но по това време имаше много кадри, които знаеха немски и честно казано предпочитаха хора с немска гимназия. Явих се на над 30-40 интервюта за работа и все не ме харесваха, все намираха някои с „по-добър немски“, но не се отчаях. погледнах на нещата от веселата страна. Започнах да се явявам просто така, знаех, че ще изберат друг, но се явявах. Казвам това, защото знам колко им е трудно днес на младите и образовани хора да намерят своята реализация.

Иво: Какво стана по-нататък?
Бригита:
Така неусетно се явих на конкурс за секретарка в цирк „БУШ“. Когато ме чу, шефът на цирка каза: „Най-сетне да чуя майчиния си език“. Явно моят немски не бил толкова лош, щом един германец го призна. Много скоро след това той ми предложи да бъда и конферансие. Така през деня бях негова секретарка и преводачка, а вечер обявявах номерата. Естествено получавах и двойно възнаграждение. Бях много щастлива, работата в цирка ми даваше свобода, беше свързана с много пътувания. Преди да спечеля този конкурс съм работила като говорителка на гарата, ставала съм в 4 часа сутрин през зимата, за да отида на работа.

Иво: В цирка ли се научи да се гримираш?
Бригита:
Не. в киното, където работих като грмьорка. Но си спомням един много куриозен случай в цирка, който тогава много ме шокира. По това време нямаше спирали за мигли в днешния им вид и тушът се продаваше или като блокче, което трябва да намокриш с вода и да вземеш със специална четчица , или като крем ч тубички. Цирковите актриси имаха невероятно големи мигли и един ден аз попитах какъв туш за мигли ползват. Когато ми подадоха тубата, онемях. „Та…това е боя за обувки! Това е … вредно, в него има терпентин!“ – почти извиках аз. „Гита – започнаха да ме успокояват те, – ние играем по четири представления на ден. Къде ще му излезе краят, ако си купуваме туш за мигли, та той е толкова скъп!“

Иво: А как попадна в киното?
Бригита:
След като, очевидно, не можех да си намеря работа по специалността, родителите ми ме посъветваха да си намеря все пак някаква занаятчийска работа. Така станах първо перукерка, а после и гримьорка в киното. Страшно се гордея и до ден днешен с работата си като гримьор. И с трите си големи продукции напредвах бързо, защото имах голямо желание. Влагах цялата си енергия, стигнах до там да гримирам един от четиримата главни герои – Сава Хашъмов. Тук моята биография много прилича на твоята. Ти си доктор-стоматолог, имаш солидно образование, но работиш като гримьор. Срамуваш ли се?

Иво: Не, не се срамувам, просто е такова времето.Дори един млад лекар, бил той и стоматолог, не изкарва много. Парадоксално е, но когато се представя като доктор, хората ме приемат повече от равнодушно, а когато кажа „гримьор“ като че ли почват да валят звезди. Отварят се едни усмивки, можеш да им видиш чак кътниците.
Бригита:
Да, българинът, като че ли никога не оцени по достойнство образованата и творческата личност.

Иво: Но ти ми се довери, дори дойде да ти прегледам зъбите, а тогава още не бях завършил – бях студент. Защо не отиде при някой професор?
Бригита:
Доверието е нещо, което и можеш, и не можеш да обясниш. Човек, който няма медицински познания, не може да прецени познанията на един лекар, но може много точно да определи дали може да му има доверие. Това се отнася не само за лекарите.

Иво: Като стана дума за грима, винаги съм искал да те попитам нещо. Аз съм работил в две твои предавания като гримьор и ти винаги си държала всички гости на предаването да бъдат красиви. Дори си ми казвала: „В предаването ще гостува една жена, не особено красива, дори безлична. Моля те, постарай се“. Плащаше ми двойно хонорари в сравнение с други твой колеги. Защо самата ти никога не се възползва?
Бригита:
И не седнах да ме гримираш, ли? Защото аз мога да се гримирам. За мен самата бе важно жените, които показвам на екрана, да са модел за останалите. Защото жените , които канех, бяха умни, талантливи в своята област, но трябваше да бъдат и красиви – все пак това е предаване за естетика. Тук се сещам за друг парадокс, който моите колеги никога не разбраха. Защо винаги съм канила и лансирала по-млади и по-красиви жени от мен? Всички колеги се опитваха да блеснат на фона на по-бездарните и по-неугледните от тях. Смятам това за грешка. Като човек-естет харесвах умни, жизнени, енергични и красиви хора, беше ми приятно да работя с тях. Това бе стимул за мен. И ако ми позволиш малко егоизъм – това беше моето предаване, то нямаше право да бъде грозно.

Иво: На какво се дължи тази своя непосредственост пред камера?
Бригита:
Винаги са ме питали (особено в немската и австрийската телевизия) защо и как гледам втренчено в камерата. Първият и много важен фактор е, че аз самата си пиша текста и той има своето послание и свое настроение – съвсем естествено е това настроение да бъде върху лицето ми. Друг много важен фактор е живата публика, тя е особено стимулираща. Затова почти няма съвременно качествено предаване без жива публика – говоря естествено за европейската телевизия. Когато осъзнах тази своя грешка, направих МОДЕВА TV – предаване с публика на живо. Като всеки нормален човек и аз имах стрес от камерата и гледах втренчено в началото. И тук ми помогна моят съпруг Чандо. Той ми каза: „Гита, опитай се да видиш манежа в кръглия обектив на камерата“. И аз го видях. Видях очите на публиката. От този момент всичко беше наред.

Иво: А спомняш ли си как откри своя екранен образ?
Бригита:
Веднъж мама се върна от Германия с едно списание в ръка, в което немската водеща и актриса Мария Луизе споделяше своя грим и прическа. И мама ми каза: „Виж Гита, виж Мария Луизе. Вие си приличате като две капки вода. Скулите, носа – само беше по-кестенява от мен и аз с много репетиции започнах да се гримирам като нея. Тогава улучих. Светът е малък – след 20 години снимам на един немски кораб с водещи от всички крайдунавски страни с един главен немски водещ. Съпругата на режисьора на филма е същата тази Мария Луизе и когато аз й разказах, че преди 20 години в едно списание е разкрила грима си и моят успех се дължи на този грим (тя помнеше това интервю), тя се разплака. И каза: „Гледай, преди 20 години някой в България, който е започвал, е имал нужда от това. Значи не е било напразно.“
Когато очите ти са широко отворени и искаш да изглеждаш добре, можеш да го направиш. И не защото си суетен – просто това е задължително. Човек е длъжен, движейки се в обществото, да изглежда добре. Една продавачка е също публична личност, тя не може да изглежда просто както и да е, защото вместо да привлече ще отблъсне клиента.

Иво: Как поддържаше своята външност?
Бригита:
За разлика от много мои колеги аз излязох на екран на 36-годишна възраст, при която проблемите са вече започнали. И естествено трябваше сериозна поддръжка. Години наред използвах АVON. Моята баба от Германия имаше приятелка, която беше полицейски комисар. Тя не беше женена и нямаше деца и свободното си време беше посветила на AVON – учеше жените как да използват козметиката. Веднъж баба ми ме заведе в нейната баня и аз буквално онемях – толкова много кремове, сапуни, млека за тяло не бях виждала през живота си. Когато тази жена разбра, че съм първата звезда на Българската Телевизия, ми подаде два огромни сака с козметика – фон-дьо-тен, пудри, млека, сапуни – наложи се баба да доплати свръхбагаж на летището. Когато отворих багажа си, установих, че не мога да употребя това количество сама. Сигурно щях да се справя за две-три години. Тогава реших да подаря част от тези чудесни гримове на моите колежки в телевизията. И така неусетно цялата телевизия започна да се гримира с AVON. Години след това се говореше за чудодейния фон-дьо-тен, който Бригита донесла от Германия. Тези подаръци продължиха години наред и смея да кажа, че изиграха основна роля в съхранението на лицето и тялото ми.

Иво: Какво според теб липсва на българката в познанията по козметика?
Бригита:
Не се грижи за тялото си. Трябва да знае, че както слага крем на лицето си, така трябва да слага крем и на тялото. Има толкова млека за тяло добре парфюмирани, но това са продукти, малко познати на българката.

Иво: Какво ползваш днес?
Бригита:
Ти ли ми задаваш този въпрос?

Иво: Е, аз знам, но все пак това е интервю. Да спазваме правилата.
Бригита:
Добре. В последните две-три години ползвам кремовете на YSL. Те са вълшебни. Честно ти казвам, просто бръчките изчезват. Особено лифтинг маската, върху която можеш направо да се гримираш, прави кожата като копринена, не като стъкло. Преди това съм ползвала и крем против бръчки на Диор и си спомням, че имах също добър резултат.

Иво: Като говорим за бръчки, какво мислиш за пластичните операции? Ти самата би ли се подложила?
Бригита:
Нека да поясня. Никога не бих си направила операция, от която нямам нужда и никога не съм се подлагала (макар че според слуховете имам поне 15). Не знам, но дали заради стриктните грижи или е просто ген, моето лице не увисна. Може би ти ще ми кажеш защо?

Иво: Ще се опитам. Знаеш, че върху костите на лицето е опъната кожата, както платното на една картина е опънато върху рамката. Разбира се, под кожата има и мускули и други тъкани, но костите си остават най-важни – те държат лицето. С възрастта костите се смаляват и кожата остава в излишък. Това се визуализира със смъкване на лицето. Забелязал съм, че жени, които имат по-едри лицеви кости и по-изразена долна челюст по-дълго запазват младостта си.
Бригита:
Видя ли (усмихна ми се, кокетирайки дяволито) и аз научих нещо от теб – казах ти, че така ще стане. Но, ако имаш дефект трябва да го оправиш. Сашка Васева обясни в едно предаване, че носи очилата си назад, защото едното й ухо стърчало. Ами иди си оперирай ухото, защо трябва да занимаваш хората с тези глупости. Ето, аз никога не съм харесвала зъбите си: бяха едри, един по-светъл, друг по-тъмен и бях първата (след мене много го направиха), която отиде и си сложи металокерамика веднага щом откриха центъра за естетично зъбопротезиране. Дадох 2500 лв. по онова време, за да сваля мостовете си и да си направя металокерамика. В Холивуд това го правят по задължение – не могат да пуснат артист на сцена с неестетични зъби. А у нас реакцията е: „Тя си сложи чене“. Къде ни е културата? За какво чене става дума? Един варненски журналист по радио Варна казал (по повод на „Орфея“): „Извадиха от нафталина старите звезди с изкуствени ченета.“ Изобщо не е чувал за естетическо зъбопротезиране! Какво да каже обикновеният човек тогава, когато журналисти от национални медии ръсят подобни простотии. От кого да се учи този човек?! Тук се сещам за друга негативна черта на българина: не умее да уважава по-възрастното поколение. В Европа по-старите звезди са на особена почит. А българинът не уважава дори майка си и баща си. В това отношение доста трябва да се учим от Европа.

Иво: До колко е важна ролята на оператора?
Бригита:
Изключително важна. Операторите установиха, че лицето ми е разделено на плоскости, като че ли стои само за себе си. В ония години моето трудно за снимане (от техническа гледна точка) лице се превърна в предизвикателство за операторите. Те като че ли се надпреварваха да намерят най-доброто осветление. Гримът естествено бе важен, но одухотвореността на погледа и мимиката са също много важни. Аз като че ли се променям пред камера, ставам друга в момента на самото снимане.

Иво: Как приемаш възрастта си?
Бригита:
Нормално. Когато навремето някои известни говорителки и певици си сменяха годината на раждане, „за да станат по-млади“, ми предложиха и на мене. Когато отказах, служителите в паспортното бяха много озадачени. Кого да заблуждавам? Двама-трима лековерни глупаци. От това, че сменям рождената си година няма да стана по-млада. Смятам, че възрастта трябва да се носи достойно.

Иво: Ще ми позволиш ли един въпрос в стил Бригита Чолакова?
Бригита:
Да го чуя…

Иво: Защо ти, която цял живот си се занимавала с естетика, влезе в политиката, като подкрепи един политик?
Бригита:
Наистина е в мой стил. Ще ти отговоря – защото политиката е най-неестетична и тя има най-голяма нужда от корекции и стил. Като започнеш от облеклото и държанието и завършиш с мислите и речта на един политик. Когато подкрепих този политик, аз го подкрепих преди всичко като хармонична и ерудирана личност. Не просто така, за да печеля някакви дивиденти или популярност. Когато човек има моята популярност и е поне малко отговорен, не прави самоцелни изяви.

Иво: Как се променяше твоя вид през годините?
Бригита:
Естествено модата се мени и външността – с нея. Гледайки първите си снимки, се сещам, че на тях съм с перука. Тогава беше много модерно и аз имах няколко перуки „Кристиян Диор“. Куриозно е, но когато свалих за първи път перуката и се появих със собствената си коса, в телевизията заваляха писма и телефонни обаждания: „Др. Славков, кажете на Бригита да свали тази перука“… Зрителите не ме харесваха така. Въобще аз съм щастлив човек, защото имам усет да видя точно това, което трябва. То става мерило и за мен, защото човек се учи, докато е жив.

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 22 часа

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.