Част от секцията „Диалог“, изложбата представя хуманна гледна точка към компромиса, толерантността, вярата и магическата природа на всекидневния живот.
"Толкова много причини...", Правдолюб Иванов, 2004
Водеща в изложбата е инсталацията "Толкова много причини...", 2004 на Правдолюб Иванов, която приема и създава диалог както с публиката, така и с фотографската му работа “Отпечатък от ръка“, 2000, и творбите на другите представени художници – Рада Букова със серията "Витрини" от 2014, "Хляб", 2013, и избрани рисунки от историческия цикъл "Разпятие за Рибаря", 1991-1992, на Лъчезар Бояджиев.
“Отпечатък от ръка“, Правдолюб Иванов, 2000
Сайт-спесифик творбата "Толкова много причини...", 2004, представена за пръв път в груповата изложба „Interrupted Game“ в Лайпциг, Германия, е възстановена и адаптирана специално за представянето в Торино, като са запазени нейните ключови елементи – функционираща врата и кухненска маса, разположени в дискомфортна близост, и боядисана в два цвята стена, а по думите на автора, най-добрият начин да бъде преживяна, е като се мине през вратата. Самата работа е вдъхновена от размисли за толерантността като взаимен процес и идеята, че можем да създадем едно общо място само ако се отдръпнем и дадем път на другия.
"Хляб", Рада Букова, 2013
В рамките на изложбата ще бъдат представени и 31 рисунки от Лъчезар Бояджиев от цикъла "Разпятие за рибаря", 1991-1992, състоящ се от 150 рисунки, създадени като реакция на вулгарната реинтродукция на това, което той нарича "религия без вяра" в България след 1989 г. Рисунките привиждат умножение на фигурата на Христос във всеки един, вярващ или не – Исус е изобразен ту като учител, прикован към черната дъска; ту като културист; ту като абориген; или дори като дъжд от гвоздеи над Голгота и много други.
серията "Витрини", Рада Букова, 2014
Представянето на Сариев на Артисима включва и две значими творби на Рада Букова – серията "Витрини" от 2014 г. и "Хляб", 2013 г. Подобно на Иванов, художничката представя обекти, свързани с бита, и характерни за нейния минималистичен поглед и лаконичен образен език, които са едновременно обекти и обкръжения, игра на форми и цветове.