СТОЯН ПЕПЕЛАНОВ ИГРАЕ ДАСКАЛ В ПАМЕТ НА ВЕЛКО КЪНЕВ

Да си спомним за големия, неповторим, незабравим и любим АРТИСТ и „ДАСКАЛ“ в много отношения ВЕЛКО КЪНЕВ, ни канят от Народния Театър „Иван Вазов“. Да се сетим с усмивка, уважение и още нещо за ЧОВЕКА и АКТЬОРА, превъплътил се в над 30 театрални и поне 50 филмови образи, и изиграл божествено за първи път преди 14 г. в едноименния моноспектакъл абсурдната и драматична роля на влюбения в професията си и литературата самотник – "Даскал".

Неповторимият Велко Кънев в компанията на Димитър Рачков. Снимка: Авторът

Пиесата на белгиеца Жан-Пиер Допан, автор и на постановките „Верен приятел“, „Семейни снимки“, „Гладен съм“ и др., е пречупена през калейдоскопа на Юрий Дачев и отново ще бъде поставена на Сцена „Апостол Карамитев“ в Театъра на 10-и ноември от 19 ч. Този път, както и на идните дати – 18-и и 27-и XI, 5-и и 22-ри XII, в ролята на доведения до крайност от апатията, безпътицата и хладнокръвието на своите ученици преподавател ще гледаме добре познатия ни от постановките „Пигмалион“, „Осъдени души“, „Майстори“ и мн. др. актьор Стоян Пепеланов.

Актьорът Стоян Пепеланов

За призванието да си учител и да обичаш професията си до крайност, режисьорът Юрий Дачев споделя: „С тази простичка фраза може да бъде представена пиесата. Но вътре в нея стрелят страшно много въпроси и те раздробяват спокойствието, самочувствието, хладнокръвната дистанцираност. А също и заблудата, че сме наясно с една мощна машина за манипулации, която обслужваме несъзнателно и безотказно. Учителят е сред най-драматичните фигури на съвремието ни. Вдъхновен, депресиран, извисен, унизен, достоен, безпътен, авторитетен, нелеп… Какво ли не се пресича над главата му, какво ли не бушува в кожата му. Той по особен начин е основният „платец“ на катастрофи, които не подреждаме сред глобалните, но всъщност са такива. Учителят стои между различни култури, между различни поколения, между различни смисли на човешкия живот. В пиесата на Допан усещам как се „движат“ тези тектонични плочи“.

Режисьорът Юрий Дачев. Снимка: NPB.bg

А специално за премиерата в Народния театър авторът Жан-Пиер Допан е написал и текст, в който казва: „Веднага, щом героят от “Даскал” изникна в съзнанието ми, някак от само себе си се наложи и формата на пиесата: самотата на този човек можеше да бъде пресъздадена единствено чрез монолог... И въпреки това ми бяха необходими четири години, за да се осмеля да придам на героя си този му вид. Винаги съм се боял от монолозите в театъра... Питах се дали моноспектакълът изобщо може да се смята за театър и съвсем искрено споделях мнението, че актьорът, оставен сам на сцената, е истинско въплъщение на икономически слабия театър. Лъгал съм се. Днес съм сигурен, че моноспектакълът е театър в пълна мяра и че може да се разчита на неговата драматична сила.
Това е театърът, който обичам - беден театър, където царува актьорът. По-скоро театър на близостта, отколкото театър, претрупан от естетически претенции, който в желанието си да смае зрителя, успява само да го заслепи.

Преди няколко години в Рим, през една есенна привечер, седях на пейка във Вила Боргезе. Мечтаех, гледах дърветата, птиците, туристите ... Сред разхождащите се забелязах възрастен господин, който вървеше бавно, опирайки се на бастуна си, и водеше за ръка малко момченце, най-вероятно негов внук. Изведнъж момченцето се затича по алеята, спря се пред малко, криво клонче с формата на пръв ъгъл, загледа се в него, вдигна го, протегна ръка към дядо си и се провикна: “Виж, имам си пистолет!”.
Този ден това дете ми даде най-доброто, най-простото и най-цялостно определение за театър“.

Снимка: Авторът

За да гледаме „Даскал“, с помощта на превода от френски на СНЕЖИНА РУСИНОВА – ЗДРАВКОВА, сценографията и костюмите на РАДИНА БЛИЗНАКОВА, драматургията на постановката на Светлана Панчева, с помощник-режисурата на Ренета Икономова, фотографиите на Божидар Марков и Стефан Ненков Щерев и художественото оформление на плаката и програмата на Янина Петрова, вече можем да купим билети от касите на Театъра и онлайн.