Love to quote: Война и мир, и после какво?

Love to quote: Война и мир, и после какво?

Цитираме един "сериен убиец на литературни канони"...

Граф Лев Николаевич Толстой умира на днешната дата (20-ти ноември) преди точно 108 години, а неговото име още приживе се превръща в синоним на величието на руската класическа литература. Силата на таланта му му дава уникалната възможност да "преподава" своята собствена философия и да чества живота във всичките му проявления.

Четейки Толстой, получаваме психологическа наслада, а колкото повече четем, толкова повече това удоволствие се увеличава. Думите му генерират аромати, звуци, вибрации, усещания и настроения, както се изразява Виктор Ерофеев, автор на New York Times. По-обширни са от всяка философска доктрина и по-значими от самия автор. Толстоевите думи се откъсват от автора сякаш, за да разкрият значението на съществуването - понякога изненадвайки самия него. Марсел Пруст смята Толстой за всемогъщ господар на творбите си, контролирайки всички техни действия и мисли. Ако приемем това за вярно, то Толстой е не само всесилен, но и доста щедър, защото дава свобода на героите си и те, навлизайки в съзнанието ни, стават още по-живи. Първият бал на Наташа във "Война и Мир", конното състезание в "Анна Каренина", болестта и смъртта на Иван Илич - всяка една от тези истории едновременно изпълва читателя с елементарна наслада и с ужас от конфронтацията с устоите на съществуването. На моменти се създава усещането, че Толстой е роден, за да превъзмогва правилата на литературата, за да се надсмива на претенцията й, че е своеобразен "тефтер" на живота.

Самият граф никога не е обичал да обсъжда литература и не е хранел кой знае какви симпатии към автори като Данте и Шекспир. Не е смятал себе си и за професионален писател, а по-скоро за "сериен убиец на литературни канони". Съзнанието и тялото му вилнеели с такава необуздана страст, че било невъзможно да се обуздаят или още по-малко да се спрат. Именно на този неизмерим талант се доверяваме днес и скромно смеем да цитираме в редовете по-долу>>>

"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия."

"Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотричането, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът."

"Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора."

"Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума."

"Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека."

"Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си."

"Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости."

"Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм."

"И тогава той осъзна, че тя не просто му е близка, а че сега той вече не знае къде завършва тя и къде започва той..."
из романа "Анна Каренина"

"Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“."

"Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки."
из романа "Възкресение", I част, 59-та глава

"Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним."

"Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!"

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.