Стоян е млад, усмихнат и ведър. Не го срещаме в центъра на София, защото работата му го води в един от крайните квартали.

Той работи в „Център за Надежда“, където помага на около 50 деца с множествени увреждания от целия град. Нарича го работа, защото е професионалист, но ние го наричаме призвание, защото се срещнахме заедно с едно от неговите деца – малкият Крум. Той става приятел и близък на семейството, a детето го свързва с положителни емоции и много усмивки.




Каква е твоята роля в „Център за Надежда“?
Стоян: Аз съм кинезитерапевт. Работата ми е свързана с лечение чрез движение и аз избрах да работя с деца с увреждания. Опитвам се да им помагам ежедневието им да е по-приятно. Терапията при децата с множествени увреждания играе важна роля в живота и развитието им. Прави ги по-самостоятелни и по-уверени в извършването на някои елементарни дейности в ежедневието. Допринася за увеличаването на техния комфорт, премествайки го от количката и леглото, където те прекарват по-голямата част от живота си. Обездвижването причинява болки, по време на заниманията, намаляваме болките и въздействаме, както върху физическото им състояние, така и в психологически и социален аспект.

Кое е най-важното, най-ценното в работата ти?
С: Да гледам всеки ден положителните резултати от моята работа, да улесня тежкото ежедневие на детето и неговото семейство, да ги направя колкото се може по-щастливи. Те го заслужават!

Какво най-често чуваш от приятелите си, когато им разказваш с какво се занимаваш?
С: Повечето хора в България нямат реална представа за истинския живот, който водят децата с увреждане и техните близки. Много от моите приятели не разбират, защо един млад човек се е захванал с тази работа...тя не е за всеки. Чувал съм всичко: „Ти си луд! Как издържаш да го работиш това? Като човек с висше образование и магистратура имаш толкова перспективи! …“, но и: „Добре, че има хора като теб.“ Трябва да ти идва от вътре, да си позитивен, но и психически устойчив . Аз съм чувствителен и емоционален човек, вниквам постоянно в работата, чувствам се полезен и вдъхновен.

Каква е връзката между физическата терапия на децата и емоционалното им състояние?
С: Децата очакват от всяко занимание нещо ново и интересно, в което заедно с тях участва добър приятел. Аз правя така, че двигателната терапия с тях е последователност от игри, от които те излизат големите победители. По този начин, освен че накрая приключваме с огромни усмивки по лицата, ние постигаме и големи успехи в тяхното физическото, психическо и емоционално състояние. Те стават горди ,че могат да правят неща, които преди не са могли.



Как ще помогне кампанията на Бяла Карта и I CAN TOO/И Аз мога на децата?
С: За съжаление, достъпът до терапевтите е затруднен поради липсата на специализиран транспорт, придружители, проблеми в семействата и други причини. Особено, когато децата с множествени увреждания са вече младежи, а близките им в по-напреднала възраст, не могат сами да ги повдигат и обгрижват,а финансово са много изчерпани. Бяла Карта и фондация I CAN TOO/ И Аз мога опитват да направят проблемите на децата с множествени увреждания по-видими и да наберат средства, за да направят услугата мобилен терапевт възможна. Компанията ще дари по един лев за всеки лайк на видеото, което направихме, за да популяризираме каузата.

Как хората могат да помогнат хората?
С: Всеки може да помогне като мисли, говори и популяризира проблема и решението, а най-лесният начин е като просто даде един лайК на видеото, за да се превърне той в един лев за програмата „Мобилен терапевт“.

Включете се И ВИЕ!