Свикнали сме с битуващите определения за национална принадлежност на доста любими неща около нас, и изобщо не се кахърим да мислим откъде идват това обвързване, кой ги е дал, защо сме ги възприели. Френски маникюр, френски булдог, дори френска целувка, са словни съчетания, натоварени с голяма емоция и мигновена разпознаваемост на чувството, че това е така, щом сме му свикнали.
Истината обаче е, че, както гореизброените фаворитни термини, така и прочутата лучена супа, например, които свързваме като Кучето на Павлов, безусловно именно с произход от най-романтичната страна в света, всъщност имат съвсем други корени и само времето и някои дребни подробности са направили така, че да ги отнасяме дежурно към нацията на французите.
Наистина, Франция е подарила на света множество полезни изобретения – от малката черна рокля до стетоскопа. И все пак, има неща, които, макар че много им отива да са именно френски, не са, и дори са се появили далеч извън пределите на Републиката. Кои са те и защо хората сме свикнали да ги отнасяме към "Made in France" графата, четем сега>>>
.jpg)
Френски кок
Изключително женствената прическа е много подчертан beauty-тренд и тази година, но малцина знаят, че историята й далеч не е френска. Всъщност, нещото, което именуваме френски кок, води началото си от Алжир, където още преди 6 хиляди години жените са носели богатите си коси именно така соанирани. По-късно модата се пренася в Древна Гърция, където в сложни плетеници оформят косите си не само дамите, но и господата.
Сказката, че прическата е родом от Парижкото висше общество, се разнася по света едва в края на 19 век, когато американското списание Home Magazine я провъзгласява за топ-тенденцията на сезона. Франция е считана за законодател в модата, особено безпрекословен точно 150 години назад, когато по парижкия образец се е равнявал целият останал свят. Респективно, добавянето на прилагателното french в онзи момент е най-безпроблемният начин да се превърне никому неизвестният beauty-прийом в категоричен обект на желанието.
.jpg)
Френски булдог
Малките симпатични кученца, които в съзнанието си свързваме с елегантен повод до или под мишницата на елегантна мома-французойка с перфектно скроен блейзър и небрежна барета, всъщност би следвало да разхождат моми-англичанки със съответния им стил. Породата е първоначално въведен именно във Великобритания. Според легендата, веднага след Промишлената революция в Кралството, местните тъкачки мигрират във Франция в търсене на препитание, като взимат със себе си и любимците си - булдози. Времето минава, кученцата си имат потомство, сред които и мъници с един определен дефект - миниатюрни размери. Тези булдочета са считани от британците за болни, обаче на вкуса на французите този посмален размер пасва идеално. Парижаните започват да търсят да се сдобият с миниатюрните кученца, на което британските работници отговарят със засилена търговия с "брака" зад Ламанша. Така породата, която изначално се смята за грешка на природата, благодарение на парижани, става една от най-популярните сред обичащите кучета хора по целия свят.
.jpg)
Пържени картофи /French fries/
За правото на произход на вкусното нещо се борят и до днес две страни - Франция и Белгия. Независимо от факта, че навсякъде по света пърженото картофче се нарича french fries, има сериозни основания да се твърди, че всъщност родината му е Белгия. Защо? Защото в Брюксел, обичаят да се пържат картофени резенчета се заражда още през 17-ти век: белгийците готвят блюдото главно през зимата, когато реките из страната замръзват и не може да се лови риба. Във Франция повсеместното пържене на картофи започва век по-късно. Още повече, че в периода от 1748 до 1772 година това кореноплодно е забранен за консумация, защото местните доктори подозират, че причинява проказа. Да реабилитира картофите успява доста по-късно французинът Антоан-Августин Парментие, който, докато излежава присъда в пруски затвор и се храни само с картофи, се връща в родината абсолютно здрав и доказва нагледно, че лакомството е съвсем пригодно за храна.
.jpg)
Френски тост
Всъщност, хлябът, натопен в мляко или яйце, и изпържен в масло е достатъчно интернационално ястие, за да го наречем само "френско". Първите отправки се откриват още в книгата на древноримския кулинар Апиций, така че по-правилното е да го наречем "римско" или "италианско". Своя версия за вкусотията имат и северноевропейците, които го наричат "бедният рицар", защото в Средновековието далеч не всеки херцог или барон е можел да си позволи богато угощение за своите гости, а сладкият хляб в яйце е представлявал отлична, и в пъти по-евтина алтернатива на скъпите и разточителни десерти.
Във Франция наричат тоста "pain perdu" (изгубен хляб), защото на нито едно франсе не би му хрумнало да яде вчерашна багета, а вариант, в който хляба от онзи ден, овалян в мляко или яйце, т.е. отлично реанимиран, е разкошна опция за разглезеното небце. Подобно наименование - "бедният рицар от Уиндзор", е популярно за храната и във Великобритания.
.jpg)
Френска целувка
Французите имат славата на безподобни любовници, но определено не те са измислили понятието "френска целувка". Всъщност, названието е дадено от британски и американски войници, които, връщайки се у дома от Франция след Първата световна война, с такава страст целували жените си, че за този вид целувка просто се е наложило да се измисли отделна класификация. Таке че целувката с език, в действителност рожба на французите, има за кръстници британците и американците. Във френския език отделна дума за този вид целувка няма до скорошната 2014 година, когато местните филолози въвеждат в речника гръмкия глагол "galocher".
.jpg)
Лучена супа
Определено хит с безспорни вкусови и сгряващи качества, популярната френска лучена супа също не е изобретена в Републиката. Както и френския тост, тя е измислена в Древния Рим, от бедни селяни. Французите, по стар маниер, правят от храната за бедни великолепен деликатес, и скоро започват да сервират лучената супа в буржоазните домове, предварително съчинявайки легенда за това, че става дума за шедьовър - творение на Луи XV, на когото, казват, една нощ толкова му се прияло нещо вкусно и топло, че собственоръчно си приготвил вечеря от това, което намерил в ловната си хижа - вода, масло, лук и шампанско.
По-късно, кралската супа на французите се оказала по вкуса на мнозина, включително и поради приятния факт, че умее да маскира на сутринта последствията от веселите запои - алкохолните изпарения и неприятния дъх. Все още спрягат ястието като "супата на пияндурите" и го използват като средство срещу махмурлук.
.jpg)
Френската преса за кафе
Наистина родом от Франция, това изобретение се прочува и бива оценено благодарение на италианците. Технологията на сваряване и филтрация на кафето в специален чайник е приумица на парижани: през 1852 година едновременно два патента на сходни изобретения са измислени от двама млади, и двамата французи, без някой от тях да именува механизма си френч-преса. Между другото, полезните свойства на изобретението са осъзнати първо не от местните, а от други известни любители на кафето – италианците. През 1926 година миланският дизайнер Атилио Калимани представя нова, италианска версия на френската кафеварка, с добавено бутало. Именно в изпълнението на Калимани дизайнът на френската преса е познат днес и се използва по целия свят, така че изводът се налага от само себе си - имаме чудно изобретение за варене на кафе, дело на френско-италианското сътрудничество.
.jpg)
Френски дип-сандвич
Дип-сандвичът е измислен всъщност от шефа на малко ресторантче в Лос Анджелис през 1918 година, при това, както изглежда, абсолютно случайно. Човекът на име Филип Матиьо, емигрира в Щатите от Париж, но привнася от родната кухня в заведението си само френската багета. Когато един от клиентите моли шефа да му направи обикновен сандвич, Филип толкова се притеснява, че изпуска сандвича в готвещия се на печката бульон. В резултат, сандвичът се получава, така да се каже, "мокър" /откъдето и името - dip sandwich/, само че на клиента дотолкова се харесва полученото, че на следващия ден отново идва в ресторанта на Филип, придружен от приятели. Така тръгва историята на дип-сандвича, първо любим в САЩ, после и навсякъде.
.jpg)
Френски маникюр
Маникюрът, който предполага украсяването само на крайчеца на нокътя, не идва родом от Франция, а от САЩ, където става модерен именно благодарение на магията на прилагателното "френски". Дизайнът е измислен преди 35 години от основателя на фирмата за производство на лакове за нокти ORLY - Джеф Пинк, чиято идея е да утвърди универсален маникюр за холивудските актриси - такъв, който да подхожда на всеки тоалет и да се съчетава с всички цветове. Целта е постигната, след като Джеф успява да убеди в ефективността на идеята си участващите на Седмицата на модата в Ню Йорк дизайнери, и чак след това отлита към Париж, където с удоволствие е възприета от местните модни дами.
More from View Sofia
Sephora & Benefit: Мисия "Перфектни вежди"
Eyebrows on FLEEK...
Аржентина, Непал и Полша са ни фаворитки, вижте всички вечерни рокли на Мис Вселена 2021
Мис Вселена 2021 е вече обявена, и все пак, всяка от останалите 73 красиви жени в конкурса заслужават внимание и респект, в случая заради избраните пищни вечерни дрехи
Остаряването е секси: тон за песен от Джулия Фокс в TikTok
Джулия е напълно права: закъсняваме с промяната в начина, по който мислим за остаряването. То определено може да бъде секси, и не само може да бъде, а е
