.jpg)
"Запознах се с Йосиф Бродски на вечеря в Ню Йорк през ранната есен на 1974-та. Точно бях избягал от СССР, а той бе изхвърлен от страната 2 години по-рано. След вечерята отидохме на кафе в Greenwich Village. Помня, че изпихме толкова много еспресо, нещо, на което не бях свикнал, че по-късно не успях да заспя от сърцебиене. Всъщност, не беше от кафето!", разказва за запознанството си с Нобеловия лауреат за литература артистът. Тогава Баришников е на 26, а Бродски - на 34.
"Имаме много да си говорим", каза ми тогава Йосиф, и ние наистина не спряхме. В продължение на двадесет и две странни години общувахме всяка седмица. Последно се чухме за рождения ми ден на 27-ми януари. Годината беше 1996-та, а часове по-късно си отиде", разказва още Михаил за най-добрия си приятел Бродски.
Още преди старта на спектакъла Бродски/Баришников на режисьора Алвис Херманис, в който публиката в София има шанса да се потопи в две поредни вечери - снощи и в събота вечер, енергията от дълбоката връзка между поета и иконичния балетист се усеща с всяка фибра на началната тишина. Материята, както и поднасянето й, са специфични - редуват се поетични ежедневности с тежки морални проблеми.
Различни посоки на морал, близост, отдалечност, консерватизъм, откритост, риск. Меланхолия, преминаваща през живота, леко и по-тежко самотна, белезникава, белязана от трайно разочарование. Изкуство в най-чистия му вид и смисъл. Единият със стиховете си - съвършената архитектура на думите и смислите, напуснал този свят, другият - спокоен, преклонен, гениален, жив...
Абсолютна величина, съвършенство, синергия между сега и после, преди и утре, аз и ти, ние и те, мога и искам, стар съм, млад съм, жив, нежив...
"Въпреки това, колкото и претенциозно да звучи, ако притежавам определена морална твърдост, това е благодарение на него", признава Баришников за влиянието на Бродски върху себе си. Именно и заради това представлението Бродски/Баришников не е за всеки, изисква се усилие, напълно поносимо, разбира се, за да останеш, да попиеш, да настръхнеш, да запомниш, да преживееш.
"На сцената сме само аз и текстовете на Бродски", казва Михаил, чиито движения се смесват с лириката, тялото става поезия, независимо че, по думите на балетиста, Йосиф никога не е вярвал в представянето на поезията му като пърформанс: "Той вярваше, че стиховете трябва да се четат тихо - на себе си, пожелателно с цигара и шот уиски". Никак не случайно точно тези две неща правят компания на Баришников на сцената + виталното усещане за таланта на Бродски.
Спектакълът няма сценарий, нито хореография - ранни и късни творби на Бродски се сгодяват за японско буто, фламенко, модерен танц, на моменти фиксирани, на моменти силно флуидни.
Истинско поетично приключение, докосващо сетивата по един особено натрапчив начин, оставящ след себе си привкус, с който неколцина се задавиха, но повечето изпаднаха в захлас.
Като примата на НТ "Иван Вазов" - Рени Врангова, чиито цитат от Фейсбук използвахме за заглавие на тази статия.
Като нас.
И като още 800 души снощи в притихналата зала на Операта. Само 30-ина излязоха, но разбираме и тях. Все пак това ЧУДО не е смилаемо от всеки стомах. Изисква се специална коремна мускулатура, специален поетичен поглед, специална вяра в гения.
Благодарим!
More from View Sofia
Галерия "Лорань" ви кани на изложбата "Натюрморти"
Жадни за изкуство
LOVE in art: най-романтичните произведения на изкуството
Когато става въпрос за изкуство, има една неизречена дума, която лежи в основата на всеки творчески акт. Любовта.
„Калигула” VS Публиката! За ноември няма нито едно МЯСТО!
Билетите за спектакъла „Калигула” на Народния театър „Иван Вазов” за ноември са почти продадени, два дни след премиерата му на 27 октомври. За двете дати през ноември – на 9 и 18-ти, има останали броени места само на втори балкон.
