На фона на това, което сме свикнали да виждаме още от сетинга за ревютата на Еди, независимо в коя Модна къща, сцената за първата му мъжка колекция направо бледнее. Въпреки че, под звуците на Моцартовите произведения голямото име в луксозната секция, Бернард Арно, поздравява семейството си, докато гостите се взират през гигантски панорамен прозорец в спиращата дъха гледка към Айфеловата кула, Обелиска на Луксор на Конкорд и Триумфалната арка, атмосферата със сигурност не крещи "свърталище на бляскави рокзвезди", както беше преди. Усещането за промяна се затвърждава още от първия поглед, попадащ върху "пилотния" модел, подаващ се иззад кулисите: Кралят на скини панталоните разкрива нова форма при костюмите с плисирани широки, но подкъсени панталони. Моделът сам по себе си не е авторова приумица на Слиман - това, което той реално прави е да претворява набор от мъжката класика в облеклото и да я модерира в стилистиката на собствената си колекция.

Ако противоречивата му първа дамска колекция като главен креативен в Celine бе посветена изцяло на парижанския стил, то първата мъжка е ода за Лондон, където Слиман прекарава по-голямата част от времето си напоследък. Визиите се заиграват с иконите на британския стил - откриваме Брайън Фери, принцът на "уелското" яке в комбинация с черни класически панталони и кемъл палта; присъстват и елементи от стила на Карл Барат - раиран пуловер с кожено яке и прави дънки, тип пура; забелязваме и Пол Уелър: сив костюм с туийдено палто.

Визиите, посветени на отдалите се в теченията на рок енд рола, соул музиката и твърдия рок, отпадат и на тяхно място разглеждаме каки парки с протъркани рамене и жълто-черни палта в тигров принт. След това идват колежанските якета, масивни необработени вълнени палта, кожени тренчове, бомбъри, палта от кашмир, байкър якета, такива от овча кожа и карирани вълнени палта с усукани шевове.

За вечерните визии Слиман изважда на преден план модели, които могат да бъдат оценени направо като кутюр - белоснежното палто с три-четвърти дължина и сребърни нишки, както и още една връхна дреха, изтъкана изцяло от абстрактен леопардов принт.

С тази си презентация Слиман окончателно начертава ясна граница след лосаджелиския си период, и свободно може да се каже, че към момента се асоциира главно и почти единствено с естетиката, която разви в Saint Laurent в четирите години до 2016-та, когато напусна поста си, и дните си в Dior Homme. Оттогава насам дизайнерът не е загубил и капчица от манията си по екстремната финост и тънкост, почти смъртната бледост и неласкавите бюти визии. Еди успява да запази и традицията си във въвеждането на определен саундтрак към ревютата си, като този път се спира върху “Philosopher’s Calling”, съчетавайки го с неочакваното живо изпълнение на саксофонистът Джеймс Чейнс, ключова фигура от края на 70-те на нюйоркската пост пънк сцена.

Изтънчената презентация на Celine послужи като чудесен завършек в представянето на мъжкия сезон, в който, като вече приключил, ясно може да отбележим отдръпването и отдалечаването на дизайнерите от стрийтуеър влиянието. Колекцията даде знак и за готовността на Слиман да започне нова глава за Celine: такава, която не ренонсира младежките му страсти и влечения, а отваря врати и отъпква пътя към една нова и свежа гледна точка.

Всички модели, в галерията горе>>>