Една разходка из Манхатън

Ню Йорк не може да се види на туристическа обиколка. Дизайнерските апартаменти и покривите на сградите и...

Петък е и обичайнта мисъл в началото на уикенда е къде да се скрием, за да си починем истински от шумотевицата и забързания ритъм на големия ни град. Днес обаче ти предлагаме точно обратното - една разходка из истинския, безспирен, претъпкан, задушен от собствените си сгради, но любим на всички sex and the cuty girls Ню Йорк.

Какво е да захапеш голямата ябълка на света ни разказва отблизо нашият редактор Ани Коджабашева! Пътувай с нея до Манхатън и  Бруклин.


Какво е да видиш Ню Йорк за първи път? Божествено. Чудиш се как може да си се чувствал жив преди това. Изгубен си, дори и да помниш на кое точно авеню се намираш. Всеки момент всичко може да се случи. Хората бързат и се блъскат грубо в теб. Всичките тези небостъргачи те карат да се чувстваш малък, плътен и залепен за земята.

Ню Йорк не може да се види на туристическа обиколка. Дизайнерските апартаменти и покривите на сградите и задните дворове, откъдето се купува трева, малките суши барове и Бруклинския мост по изгрев слънце… Не е точно както в „Сексът и градът”. В метрото в Ню Йорк има плъхове, бездомни хора спят на улицата, купища боклук се натрупват всяка вечер по тротоарите и от шахтите извира горещ вонящ дим.

В същото време на това бетонно, претъпкано, мръсно място наистина можеш да срещнеш най-красивите и вълнуващи хора от всички раси и сексуалности. Още си спомням първите си два дни в Града точно преди година. Нека ти разкажа.



Неокласическата фасада на Grand Central Station. Някога се е забелязвала отдалеч, сега е буквално задушена от небостъргачи. Тук всеки ден пристигат хиляди туристи, а също и костюмари от близки градчета, които работят в метрополиса. Още оттук започва и манията на Ню Йорк по модата. От двете страни на портала има два огромни магазина на Banana Republic.



Първото парченце от града, което виждам, след като излизам от голямата зала на Grand Central. Типично - сиво небе, много коли, стъкло и бетон в невъобразими размери. Опитвам се да добия някаква представа къде се намирам, не успявам и леко ми се завива свят.



Стигаме в апартамента на приятеля ми Тим, у когото ще отседнем. Късметлии сме – вместо в някой съмнителен хостел, ще спим (макар и за кратко) в мезонет на Бродуей в района Tribeca. Това е доста близо до съборения Световен търговски център. Майката на Тим е аниматор, баща му – кинодеец.



Това е на покрива над апартамента. Само двайсетина етажа – уютна малка сграда насред Манхатън.



Оригинали на Пикасо. Хората тук обожават изобразителното изкуство. От 50-те насам, когато много европейски творци-емигранти се установяват тук (например Марсел Дюшан), Ню Йорк официално е световната столица на изкуството. Във всеки апартамент, в който вляза, виждам нещо шантаво по стените. И не става въпрос само за Пикасо - всеки открива нещо готино, което може да си позволи. От случайни сергии по тротоарите могат да се купят невероятни неща.

Аз разглеждам възхитена апартамента, а Тим и Зак, двамата ми приятели, с които съм тук, настояват първо да намерим трева. Опитвам се да ги разубедя (без успех), но ако трябва да съм честна, иска ми се да видя и тази страна на Ню Йорк.

Намираме дилъра – едър и респектиращ човек – в задния двор на кооперация, до която никога не достига слънчева светлина. Бави ни доста, взима доста, аз за първи път в живота си съм участвала в нещо нелегално и се питам колко може да те промени един град.

Трябва да вечеряме. Тим ни уверява, че в Трайбека е най-хубавото суши и се оказва прав. Оказваме се в мъничък и уютен суши бар, скрит под тежестта на небостъргачите. Виждам, че не всичко в града е голямо – има и скрити ъгълчета с изненади. Само че никога не можеш да намериш едно и също място два пъти.



За около 6 долара ям невероятно суши и пия кафе, за да остана будна през нощта.

Връщаме се в апартамента на Бродуей и се качваме на покрива. Момчетата пушат, аз пропускам. Достатъчно съм опиянена и само от гледката. Намираме се точно над Бруклинския мост.



Решаваме пак да слезем долу и просто да ходим по улиците. Искам да си вкарам Ню Йорк в кръвообращението!

Вървим безцелно, Зак ми казва, че иска да си посвети живота на това да прави музика. Говорим си за това какво най-много си струва на тоя свят. Със сигурност Ню Йорк е част от отговора. Момчетата се вълнуват заедно с мен – за първи път съм в Града, The City, как е възможно! Тим настоява да вземем колата му, за да видим повече. Напомням да кара внимателно.

Минаваме покрай прословутия музей Metropolitan...



… и стигаме до Times Square! Най-светлото и оживено място в целия Манхатън. Направо трескаво. Всичките тези светлини изглеждат като халюцинации.

Снимките ми от нощта свършват тук. После… срещаме хора от нашето училище и от New York University, обикаляме странни места, не мога да запомня къде точно сме. В паметта ми се е отпечатал странен малък парк с най-психеделичните скулптури, които съм виждала. Сигурна съм, че имаше гигантски крака и охлюви. Виждам как ъгловатите железобетонни сгради на Манхатън едва удържат креативната енергия на хората наоколо. Всеки си отвоюва свое местенце и се заема да прави суши, да рисува, каквото и да било. Всеки прави нещо. Няма толкова активно място. Тази нощ едвам успявам да спя два часа – има толкова неща за правене!



Събуждам се в 7, пълна с енергия. Отиваме да посрещнем новия ден на Бруклинския мост. Под нас блести водата на пролива, в който хиляди и хиляди емигранти от цял свят са пристигали с кораби, с малко багаж и много надежди за нов живот.



Продължаваме сутрешната разходка по Бродуей. Светло е, пълно е с хора. Има страшно красиви магазини, а сградите наоколо са покрити с реклами на Дона Каран и Калвин Клайн, двамата fashion герои на Ню Йорк.



Това беше само първият ми ден в Манхатън. Представяш ли си какви неща се случиха след това! Тук се чувстваш жизнен, сякаш си на правилното място, сякаш си част от нещо голямо… Да, Ню Йорк е мръсен и жесток, но дори и заради това някак още по-вълнуващ.

Ако имаш път насам, обади ми се.
 

Коментари: 4

C
Carl Zeiss (2013/02/13 / 10:48)
Поздравления, страхотен пътепис! Много ме впечатли! Тръпката е неописуема и от факта, че след 3 дни и аз самата ще бъда в Ню Йорк! Много се вълнувам, че се сбъдна една от мечтите ми, благодарение на страхотния ми съпруг, който ми направи този подарък за рождения ден!
D
deni_t (2009/10/16 / 21:15)
Невероятна статия.Мечтата ми е да посетя Ню Йорк.
F
floridov (2009/10/16 / 21:11)
Вярваш или не ... само докато го четох и настъхвам ... мечта ми е да отида там ....
M
MayaGeorgieva (2009/10/16 / 17:48)
О! Благодаря ви за страхотния материал! Това е мястото, където се влюбих. За последен път. И още съм влюбена! В мъжа, който ме заведе там, и в града Ню Йорк! .... :)

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.