Следва

Всички мои мъже: The multi lover Coco Chanel

Говори ми за ЛЮБОВ 2019: Тома Марков

И тази година, както предишните три, през Февруари говорим за ЛЮБОВ!

All About Life преди 5 години

Тома Марков е един от най-големите български поети. 

Ако не го попитате, няма да ви досажда. Ако го заговорите, няма да ви разочарова. Ако го почерпите, няма да ви откаже. Ако се замислите, ще се сетите за неговите писателски изяви и в списанията "Мениджър", "Плейбой" и "Егоист". 



Ако личността му, оценена със Златен медал на Европейската академия за поезия в Люксембург още повече ви заинтригува, въпреки че "не може да ни обещае, че ще бъде добър човек", вижте какво мисли Тома за любовта>>>

V.S.: Като „пишещ Човек“ можеш ли на мига да ни кажеш твоите три думи, описващи Любовта?

Тома Марков: Да! Но, три думи са много за Любовта. Тя е като песен на Боб Дилън. А той казва, че най-хубавата песен е като любовта. Т.е., сложна песен с три акорда. Любовта не е филм, който започва и свършва. При нея няма начало и край. Ти изведнъж се озоваваш „там“. Във филма не се озоваваш, пускаш си го. Любовта е естествено състояние. Сами сме си виновни, ако сме се забъркали с други фалшиви звуци. Трябва да направим нещо, за да не сме виновни.  



V.S.:Условието да се "чувстваме добре“? 
Т.М.: Казал го е един велик американски поет – „Предпочитам миговете спокойствие пред даровете щастие!“. Защото щастието е експлусивно, но кратко. Докато спокойствието трябва да е велико и вечно. Затова с Любовта никакви други взаимоотношения не бива да имаме, освен изкуството да се сдобрим с Нея.

V.S.: Т.е., сестри ли са Любовта и Спокойствието?
Т.М.: „Тези“ две неща са еднакви. Когато има спокойствие, то води до сдобряване, и това е постоянна храна. Като Животът и Времето – то е безкрайно, но животът – не, той подражава на времето. И, ако случайно Човек е умен, в живота трябва да подражава и на Любовта, която е Времето. Ако случайно не е, значи е тъпак! Много е яко, когато знаеш, че не си вечен, да подражаваш на нещо вечно и да си вечен. Любовта и времето са вечни, животът – не е!

V.S.: Кои хора определяш като глупаци?
Т.М.: Съжалявам, че имам лоша новина, но населението на Земята се дели на две – Хора и Човеци. Хората са глупаците, а Човеците са истинските. В света има прекалено много хора, в които Човекът го няма. Хората не разбират от Любов. Човеците СА Любов. Така че, един Човек може да бъде открит само от друг Човек.



V.S.: Ако в някой периметър има повече Хора, отколкото Човеци, надушваш ли го?
Т.М.: Нали знаете – майката на етиката е естетиката. За разлика от хората, Човеците не могат да се пенсионират. Те остават „такива“ през целия си живот. И няма начин, когато видиш Човек, да не го „надушиш“! Тогава дистанцията помежду им се скъсява, отъркват козини, обменят информация и, ако случайно издържат, значи всичко е абсолютно. Аз съм напълно убеден, че има абсолютна Любов, защото съм Я виждал при прабаба ми и прадядо ми! Това е големият празник в живота – да видиш как двама души се обичат, независимо от възрастта, защото тя няма никакво значение! Самата Любов няма възраст и име, Тя е безкрайна, Тя е като свободата, Тя е!

Знаете ли каква е разликата между Човеците и Хората?! Хората винаги искат Любов, а Тя не може да идентифицира с думата „искам“! Не става, защото това означава „пито – платено“, а в Любовта няма сметки! Така че е хубаво да правим Човешки неща – т.е. – когато Я има, просто да бъдем вътре във филма, който е хубав, да знаем, че участваме и че е приятна ролята ни в него.



V.S.: Но нали Хората казват, че всяко нещо на този свят се плаща по един или друг начин?!
Т.М.: Ако ме интересува какво казват Те, изобщо нямаше да бъда Човек! Да правят каквото си искат! На мен ми е яко да знам какво аз знам. Например, Хората четат книги така, както дъвчат дъвката си. Обаче, дъвченето й не нахранва Човека. То е все едно да имаш кръстословични знания – фактът, че ще я решиш цялата, не означава, че си умен. А когато Човеците правят нещо, пред действията им няма прилагателни, само глаголи. За тях движението е важното. А Любовта не е статика, не е прилагателно, Тя е движение. Тя е глагол.

V.S.: Няма ли нужда от прилагателни, понякога?
Т.М.: В никакъв случай, защото е общочовешки фактор. А той не търпи прилагателни, защото наличието им… Да кажем, ако в момента в Ресторанта влезе един силен, според вас, човек, и вие напишете това, той ще е силен само за вас. Т.е., трябва да има някакво движение, за да разберат и другите. А ако е влязъл тук с дебел бастун и с лекота го е счупил като солета, тогава вече е силен за всички.



V.S.: Преди малко каза, че любовта е „безкрайна”. Ако тази дума не е прилагателно, какво тогава е?
Т.М.: Единственото важно нещо за глагола, като прилагателно, е безкрайността, защото самият глагол е безкраен. Докато прилагателното е крайно. Съжалявам! От време на време ние, Човеците, сме и Хора. Няма как – не сме Господ! Ние можем само да подражаваме на Бог. И всъщност Бог е едното име на Любовта. Другото е Звук. Ако звучиш добре, си идеален – ти си Любов, ти си Нирвана, ти си Соник Ют, ти си ОК! Нека да подредим любовта до музиката, защото тя е единственото нещо, което е истинско и няма нужда от преводач. Както и картините, снимките. Те също са любов. Когато си честен, е Любов. Обаче, тук е голямата уловка. Защото, когато правиш „хорски” неща, не си много честен.

V.S.: Има ли любов?
Т.М.: Любовта е като поезията. Един много глупав, световноизвестен руски поет – Евгений Евтушенко, даде Хорско определение за поезията. Той каза, че поезията е това, което се губи в превода. Ефектно, но плоско, глупаво, тъпо изказване! Липсва въображение, което е и бедата на съвременния свят. Според мен поезията, респективно – Любовта, не съществува, но Я има!

V.S.: Къде Е? 
Т.М.: Една от десетте Божи заповеди гласи „Обичай ближния си!“. На Човешки превод означава „Не му досаждай!“ и това не е лошо. И за да не се правят Хорски неща, да обсъдим изневярата. Най-якото е да не изневеряваш. Особено за един мъж! Аз отдавна не правя такива работи, когато обичам жените си.



V.S.: Кое е „изневяра“?
Т.М.: Най-плътският смисъл на думата. 

V.S.: Какво се случва, или не, за да се стигне дотам да се изневери на някого?
Т.М.: Най-елементарното Хорско нещо – липса на въображение! То би трябвало да се развива в Любовта, не извън Нея. Добре, отивате в един бар, весело ви е, забивате се с някого, случва се, каквото се случва. И какво от това?! Това и аз съм го правил, изневерявал съм. Преди да стана Човек, съм бил от Хората. Номерът е в някакъв момент да се светнеш, да прозреш как след всяка изневяра ставаш все по-празен. Празен, защото нищо не правиш. Нулев кадър.
А този, с когото си и на когото изневеряваш, не познаваш от 2-та часа в бара, а от по-отдавна. Имате някакви акомодации, чудесни натоварвания, спомени и, когато си с него известно време, няма как да не те е формирал по някакъв начин.



V.S.: Ти „как спря“?
Т.М.: Случи се така, че след една изневяра в къщата ми с друга, единственото, което видях, когато тя си тръгна, освен разхвърляната стая, бяха закачените на закачалката джинси на моята дама. И този кадър така ми се наби в главата, че си казах „Ебаси! Ти идиот ли си?! Гъз ли си? Къв си? Кво правиш? Добре ли ти е в момента? Беше ти готино, докато всичко свърши преди 5 минути. И сега, какво ще обясниш на това момиче? Какво ще й кажеш – че не е било нищо и не е било прекрасно?!“ Ми, не е било прекрасно, разбира се! Защо трябва да причиняваме нещо подобно на себе си и другия?!

Като един типичен мачист и алфа-мъжкар, който не е красив, а очарователен, забавен и на всичкото отгоре – поет, съм много щастлив, че жените ме харесват! И като мъж от зодия Риби, което много ми харесва, покрай неизневеряването, се превръщам в една жена. А жената е най-хубавото нещо на света!

Обичам жените с вкус. Но, колкото и винаги да съм бил коленопреклонен джентълмен пред дамите, моят вкус е най-важен за мен. С мен е жената, която аз съм избрал.



V.S.: Не избира ли жената?
Т.М.: Така е! Мъжът, за разлика от жената, е слабак!

V.S.: Значи ти „позволяваш“ на Жената да те избере, така ли?
Т.М.: Не, напротив! Сдобрил съм се с красотата да бъда избран. И, с извинение, все пак тоя *** не съм си го намерил на улицата! Аз съм сноб и се радвам, че е така. Егоист съм, но възпитан. Така че, мога да „се подаря“ само на съвършени произведения на изкуствата и да реша кое е „такова“. Може и да съм нагъл, съжалявам, но вероятно съм една скъпа за поддръжка кола. Тази метафора не знам дали една жена може да я разбере, и слава Богу! Обаче, светът се обърка, стана отвратителен. А той принципно е ясен и е добре да си позволим жената да бъде жена и на мъжа – мъж!

V.S.: Ти си на възраст, за която казваме, че е разцветът на мъжествеността?
Т.М.: Това го казват Хората. Те правят квалификации. Това е, бе, брат! Знаете ли какво е блус? Ще ви кажа нещо, за да ви го подаря, като Човек на Човек. Блус е, когато жена ти избяга с най-добрия ти приятел и той да ти липсва. Единственото, което мога да препоръчам на Човечеството, е да направим най-лесното! А то е да се чувстваме добре! Яко е! Всичко останало е пръдня във вятъра. Схемата е да бъдеш схемата.

V.S.: Колко химия има в тази схема?
Т.М.: Благодаря за този въпрос! По образование съм химик, макар и лош. Всичко е органична химия, за разлика от аналитичната, в която има само уравнения. Всичко има връзка с всичко – така е в живота и Любовта. Трябва да внимаваме какво си пожелаваме, защото всичко може да се сбъдне. Сделката е коректна, ако си честен и кажеш на себе си какво искаш в Любовта, без да изискваш от партньора си.



V.S.: Трябва ли, тогава, Човек да се гледа в огледалото?
Т.М.: Много! Аз видя ли огледало, откачам! Егоцентричен съм и винаги се възползвам от възможността да си поговоря с един интелигентен Човек! Чувствам се прекрасно със себе си! Може би като се влюбвам, отчасти се влюбвам и в себе си. И, Господ да благослови дамите, които са били с мен, защото чрез тях, обичайки и себе си, самите те са почитта към мен.

Обожавам Ви! Прекрасни сте, момичета!




Благодарим на чудесния екип от ресторант „Щастливеца" за топлата, уютна, много вкусна, предразполгаща атмосфера.

Освен на бул. "Витоша" 27, хапваме щастливо и любовно и в ресторант Щастливеца на ул. „Сан Стефано“ 22.

Уловихме разговора и емоциите си в обектив, благодарение на Huawei Mate 20 Pro, който освен изкуственият интелект (ИИ) си има и тройната основна камера (40MP, 20MP и 8MP), разработена в партньорство с експертите във фотографията Leica. И е истинско бижу за мобилна фотография!

Тук виж още: 

Говори ми за ЛЮБОВ 2019: Елица Матева-Елма 
Говори ми за ЛЮБОВ 2019: Емануил Алберт
Говори ми за ЛЮБОВ 2019: Дара
Говори ми за ЛЮБОВ 2019: Тео Чепилов
Говори ми за ЛЮБОВ 2019: Мила Искренова

More All About Life