Следва

Говори ми за ЛЮБОВ 2019: Глория Петкова

Говори ми за ЛЮБОВ 2019: Биляна Савова

И тази година, както предишните три, през Февруари говорим за ЛЮБОВ!

Celebrities преди 5 години

Биляна Савова се запомня веднага, след като си я срещнал... достатъчно е да препрочетете невероятния, много дълъг и странно разтърсващ разказ за историята й от първо лице ТУК  и ТУК!
Биляна е впечатляваща, очарователна и много висока жена с красива коса, дълги пръсти, невероятен тембър и още по-невероятен живот, в който е имала късмета и капацитета да натрупа заразителна и съществена като обем мъдрост, с която да пребори (споменава, че не харесва думата борба, защото, използвайки я, винаги има ранени) здравословните и емоционалните си проблеми, страховете, себе си, за да е силна и влюбена, и да дава обич на изпитващите глад... 

Казва, че я хващаме в много специален период досега в живота ѝ. Момент, в който и последните светлини, които са светели в червено, са включили на зелена светлина. Също като при светофарите. Разбрала е вече, че едно е да си мислиш, че ТОВА, което ти се случва е Любовта и да правиш всичко възможно да докажеш на себе си, че е така. Но друго е, когато се случи, и ти усещаш с всяка частичка и всяка отделна клетка, че Е така! 

Мдааа, днес с Биляна си говорим за ЛЮБОВ. Всъщност, ние през повечето време слушахме в захлас невероятната ѝ история, достойна за филм и която може би един ден ще бъде разказана цялата, а ефектът бе подсилен още повече от пиано акордите на класически джаз в уютната обстановка на ресторант „Щастливеца". Идеалният свят…

V.S.: Мислиш ли, че това, което в момента ти се случва е Любовта? 
Биляна Савова: 
Да! За пръв път в живота си усещам, че когато един човек е създаден да бъде с друг, се чувстват не просто „емоции”, влюбване, харесване… Има една секунда, един миг, в която всичко, което ти се е случвало до момента избледнява и ти разбираш с цялата си същност каквo е истинската Любов. И мисля, че за всяко момиче има едно точно определено момче. И рано или късно те се намират.

V.S.: Истинската любов може да мине през всичко, така ли?
Б.С.:
 Абсолютно да! Макар това да е едно от огромните клишета за Любовта, то е безпрекословно! Като всяко клише. Ето и още едно - че ако си с някого и искаш да го променяш, значи това НЕ Е твоят човек. Мисля, че ако повече хора си дават сметка за това по-рано, ще бъдат избегнати много неудачни връзки и драматични раздели. Защото, в началната еуфория на влюбването, човек не вижда всичко – и това е нормално. Нооо, ако съвсем не след дълго започнат някакви неща “да ти вадят очите”, трябва да си дадеш сметка това за теб ок ли е, можеш ли живееш така и да приемеш човека такъв, какъвто е! Ако не можеш добре е да станеш и ди си тръгнеш!

V.S.: Но то не е толкова лесно просто ей така – щрак и „си тръгваш”!
Б.С.: 
То не е лесно и е лесно, ако си наясно. Ако започнеш да искаш да го променяш, това е най-голямата грешка, и със сигурност означава, че не е Той! Казвам го от личен опит – не става! По-скоро, ако тръгнеш в посока на приемане, трябва да се фокусираш върху това ти самия да промениш нещо в себе си. Но това пък е добре да е двустранен процес. Не трябва да има жертване, нагаждане. Повечето хора живеем с големи очаквания, което много ни ограничава и ни прави зависими от събития, които биха могли да се случат. И това ни прави несвободни. Прави ни роби на емоционалните ни зависимости. А когато няма свобода, няма начин да има Любов. Без очаквания ти обичаш другия точно такъв, какъвто е. Това е. А то пък е в пряка зависимост от това, да обичаш себе си такъв, какъвто си.

V.S.: Сега, като виждаме начина, по който говориш за Нея – Любовта, стяга ли те нещо в гърлото, корема, сърцето?
Б.С.: 
Не ме стяга. Чувствам Любов с всяка моя клетка. С мъдростта, която възрастта в момента любезно ми предоставя, приемам по съвсем друг начин нещата, които ми се случват. Ние, хората, живеем в правилата на обществото, живеем с някакъв стандарт на живот, имаме си битовите ангажименти, за които всички казват, че са убийците на Любовта. Реално могат да са екзекутори и то много лесно. Стига да им дадеш тази възможност. 

V.S.: Каква е причината да си позволяваме да го допускаме?
Б.С.: 
Всичко е въпрос на фокусиране, гледна точка, нужди. Хората се съсредоточаваме в злободневието, факт. Но е важна градацията по важност на заобикалящото ни. Ако я разгледаме като пирамида, битовизмите би трябвало да са в дъното. Смятам себе си за средна класа човек и моят фокус е да бъда здрава, усмихната и удовлетворена, да се чувствам добре с това, което правя във всеки един аспект на живота си и да намирам смисъл в него. Тогава всичко останало се подрежда. Но хората масово не разбират това! Пирамидата на Дилц съвсем добре го показва и ако се концентрираш в горната й част, реално – ако имаш идея кой си ти и защо живееш, наистина другото се нарежда. 

И аз изпадам понякога в състояния на леко отчаяние и чувство на неудовлетвореност – не съм супермен. Но с времето се научих да се укротявам за миг и да изваждам на повърхността хубавите неща, които имам – децата ми, работата ми, приятелите ми и не на последно място човекът, който ме обича, когото и аз обичам, което е много важно. Защото, ако не е взаимно, колкото и единият да обича другия, нищо не става. 

V.S.: А себе си нужно ли е да обичаме?
Б.С.: 
Казах го и преди малко – всичко, което правиш и начина, по който минаваш през живота си и сюжетите, които той ти предоставя е в пряка зависимост от това, да приемеш себе си такъв, какъвто си. Наистина първо трябва да заобичаме себе си, да изчистим “килерите си” от всичко, което сме натрупали там, “да отворим прозорците” за светлината и радостта, да позволим на вратите да се отворят. И през една от тях, със сигурност, онази Любов, за която всички копнеем, ще има по-голям шанс да се появи. Но и трябва да сме готови за Нея.

V.S.: Това е едно от най-трудните неща – как да се заобичаме? 
Б.С.: 
Трябва да застанеш пред огледалото, да се погледнеш в очите и да си кажеш, както и аз съм го правила много пъти - „Биляна, аз те обичам! И те харесвам и приемам такава, каквато си!”. Хората масово не се харесват и са изтъкани от най-различни комплекси – били те физически или ментални. Не им харесва, че са страхливи, несигурни, как изглеждат, започват да компенсират с налудничави интервенции върху себе си, с вменяване на вина, с оправдания, обвинения, бягства, изолация…

V.S.: Вариант на реакция ли е, ако ти се прииска да счупиш огледалото? 
Б.С.:
 Хората се плашат от срещата със себе си. Намерил или ненамерил Любовта на живота си, както и да го наречеш, всъщност неизменният спътник в целия ти живот си си ти самият. Затова трябва да бъдеш в мир и любов със себе си и след това се случва всичко останало. Много е важно човек да осъзнае какво му се случва, защото има и такива, на които и след като им се случат разни драматични неща, продължават да не разбират и преминават във фаза на самосъжаление, гняв, обвинения, самоунищожение...

V.S.: Не е ли нормално човек да мине през тези фази?
Б.С.: 
Вероятно да. И аз съм минавала през такива фази. И като не съм разбирала какво ми се случва и защо, несъзнателно съм влязла във фазата на самоунищожението. Ноооо, сега знам - колкото по-бързо излезеш от тях, толкова по-бързо ще се обърнат нещата в позитивна посока. Иначе е като в блатото – ако още задълбаваш, затъваш все повече и повече.

Реално, при мен така започна. Разбрах, че трябва да се приема и харесам такава, каквато съм, с всичките си проблеми и кусури, с това, което съм си причинила. Върху тази промяна усърдно работя вече повече 15 години. Разрешавам и здравословните си проблеми, до които съм стигнала заради това, че съм правила неща, които изобщо не харесвам. Затова, че бях забравила коя съм и какво искам.

Обожавам да ходя в Индия, защото оставам сама и ми се случват страшно много и различни неща, поставящи ме в екстремна ситуация. В едно от посещенията ми там се запознах с човек, с когото попаднахме сред природата, до една река и там медитирахме. Изведнъж започнах да усещам някаква благост и топлина в себе си, които дори се чудех дали не са отправени към него. Но точно в този момент той ми каза „Ако сега усещаш Любов, я обърни към себе си!”. Тогава си помислих „Ами, разбира се, че трябва това да направя!”. От този миг това изречение ми е като мото, което споделям и с други хора, при които мисля, че точно това липсва. Ако не се обичаш и не се приемаш, просто си болен. 

И така обърнах към себе си Любовта и започнах да търся смисъла на това какво правя и как живея. После така се получи, че започнах да помагам на други хора, тяхната Любов се върна към мен и изведнъж усетих ужасно много Любов! Която давам и получавам, давам и получавам! 

V.S.: Всичко е навързано и неслучайно, значи?
Б.С.: 
Поне от моята гледна точка, от моята камбанария в момента, разглеждайки целия си живот отвисоко и свързвайки отделните точки – да. И виждам картината, която се оформя. Голямо лутане и въртене е било, докато накрая стигна до истината за себе си. 

И в тази връзка много мисля за това как младите хора копират поведението на родителите си, на средата, в която растат, на излъченото от медиите и интернет. Но за най-важните неща някак не се говори, все едно са някакво табу и не знам защо!

V.S.: Кои са те?
Б.С.: 
Ето един пример - да покажеш на детето си, че когато не се чувстваш добре в една връзка, не си щастлив и започваш несъзнателно да се самоунищожаваш, както правех аз, трябва да направиш така, че да спасиш себе си, да излезеш “от там” и да продължиш напред. Да знаеш и да покажеш, в случая – на децата си, че това не е краят на света.

V.S.: Не трябва ли и децата да бъдат спасени?
Б.С.: 
Родителите трябва първо да спасят себе си, за да могат да помогнат и на децата си! Не можеш да стоиш в една връзка само, защото – видиш ли – според „правилата“ на социума децата трябва да живеят с двамата си родители. Някой някога е казал, че така трябва да бъде, а ти си направил грешка да си с човек, който не твоят. И въпреки всичко продължаваш да си с него само, за да не задават на децата смущаващи въпроси, свързани със семейството им или самите те да не задават въпроси, на които не можем да отговорим или не искаме. А “спасявайки ги” от тези неща, заробваме себе си и аз съм абсолютния пример за това. Сама съм направила изборите си и не обвинявам никого, още по-малко човека, с когото съм била. Той е баща на децата ми, грижи се за тях, правил е много неща. Просто не беше „моят“ човек. И правех всичко, за да угодя на всички – на него, на децата, на родителите ни, на приятелите, но не и на себе си. Трябва да бъде като в самолетите – ако се наложи, първо слагаш маска на себе си, после на детето. 

Жертви не трябва да се правят в името на нищо! Научих, че винаги трябва да поставям себе си на първо място. Просто установих, че ако аз се чувствам добре, най-близките за мен хора също се чувстват така. Докато саможертвата води до съсипване, с което не помагаш на никого.

Говоря на тези теми с моите момичета, защото искам да знаят, че няма неща, през които не могат да минат. Че не трябва да жертват себе си за нищо на света. Че е добре да правят нещата, които усещат че искат и които им носят радост и удовлетворение. И винаги да поставят на първо място личното си щастие. И да държат в шепите си само него. Не и щастието на някой друг. В каквато и ситуация да изпаднат да търсят изход, който ще им даде решение и вътрешен комфорт, а не да стоят насила, да преглъщат и трупат обиди, вини и неудовлетвореност, както беше при мен. В момента съм абсолютно спокойна за тях и сигурна, че ако утре мен ме няма, те ще се справят. Това беше основната ми цел, нищо друго. 

V.S.: А към себе си погледна ли „егоистично"?
Б.С.: 
Да, даже бях обвинявана, че съм егоист. Аз самата дори се обвинявах за това. Но важното е, че съм оцеляла последните 15 години, а в момента ми се случва онова, което ме прави щастлива и доволна от промяната в себе си. Не съжалявам за нищо, което ми се е случило, напротив! Ако не беше то, вероятно щях да съм съвсем друг човек.

V.S.: Кое е най-важното в една връзка?
Б.С.: Според мен, най-важни в Любовта са доверието и отдадеността, но пак казвам, не в смисъла на жертването. Когато си с твоя човек, да си отдаден на него във всяка една секунда. Да я осмисляш и тя да те изпълва, независимо дали е част от нещо тривиално. Изобщо не говоря за романтика. Доверието пък е висшата форма, която е фундамента на една връзка. Нали знаете, има едно упражнение, в което някой застава зад теб, а ти се отпускаш и падаш назад. И зад теб е човек, на който имаш пълно доверие. И той те хваща и няма как да разбиеш главата си. Ето това е доверието – да се отпуснеш и спокойно да тръгнеш да падаш назад, абсолютно сигурен, че няма да си разбиеш главата. Ако човекът до вас тръгне да пада, ще го хванете ли?

V.S.: Инстинктивно, предполагам, ще понечим да му помогнем. Защо?
Б.С.: 
Защото говорим за конкретни двама души, които са във връзка. Някаква. Единият пада. Някак. Другият може от нещо да се е разсеял през това време. Да види, че някъде там детето му иска да скочи от високо. Какво ще избере?! 

V.S.: Хм! И какво се избира в такава ситуация? Чий живот избираш, това е много труден избор!
Б.С.: 
Според мен е въпрос на инстинкт. Ако някой пада, аз съм зад гърба му, няма как да помръдна от позицията си, поради ред причини и ще опитам някак да отложа във времето някоя от ситуациите. Говоря за друго – за доверието, а не за спасяване на живот. Да се отпуснеш с пълно доверие назад. А тези отношения – между родители и деца – те не са заменими и не могат да се смесват.

Взаимоотношенията в една връзка са абсолютно лични. Те не засягат никой извън тази връзка. И никой не трябва се намесва в тях. И също да не набъркваме децата си, за да си изясняваме отношенията, да си отмъщаваме или да доказваме нещо на някой. Единственото, което е важно е да даваме на децата, независимо в каква ситуация изпадаме е най-доброто, на което сме способни – Любов, разбиране, пример. Примерът е много важен. Защото това ги изгражда. И да говорим с тях като с равни. Те не само ще ни разберат, но и ще оценят доверието, което ще им гласуваме. И ще са ни много благодарни за това. А също, със сигурност ще ни дадат и някой много мъдър съвет. Ей така, по детски, водени не от опит, а от чиста интуиция. Честен и простичък.

Днешните деца, са много мъдри, но ние, по-големите, ги подценяваме в екстремни ситуации. Даже все се опитваме да им ги спестим. Давам за пример моите дъщери, които ми бяха огромна подкрепа, когато започнах да взимам радикални решения за личния си живот – дали да напусна баща им, дали да заживеем сами, как да се лекувам… бяха изненадващо мъдри! Много се притеснявах от решението си тогава - малката беше само на 6! Вярвам в разума на децата и в това, че когато те виждат „нещо”, разбират, че дори и родителят им да е сбъркал, всеки човек допуска грешки и това не е краят на света и можеш, наистина можеш, стига да имаш желание, да излезеш от тази ситуация. 

V.S.: Да се върнем на самолета, тогава! Май ще сложим първо маската на детето!
Б.С.:
 Обратното трябва да бъде.

V.S.: Но това не е ли същото като в ситуацията, в която някой пред нас пада по гръб, а в същото време детето ни скача от много високо?! 
Б.С.: 
То иска да скочи, но каква е гаранцията, че ще го направи?! А дори и да го направи, не е сигурно, че непременно ще му се случи нещо лошо! Ние, родителите, така сме устроени и настроени, че като видим детето, качено на високо, задължително изтръпваме и смятаме, че обезателно ще се пребие. Реално, то може да не скочи изобщо, но онова, което „провиждаме” в родителските си мозъци, ни разсейва. Разбирате ли - просто е! Ние, възрастните, умираме да си правим живота сложен и копаем надълбоко, за да е така! А всъщност всичко е много просто! Трябва да правим необходимото, за да се чувстваме добре. И чувстваме ли се добре, във всички аспекти – здравословно, емоционално, професионално, няма как, просто няма как, да не се чувстват добре най-близките ни хора. Затова – “слагаме първо маската на себе си.”

Аз вярвам истински в няколко неща. В това, че никой на никого не е длъжен! Че първото, което хората трябва да правят, е да се грижат за себе си! Че да обичаш някой друг не означава, че трябва да спреш да обичаш себе си. И никога вече няма да губя себе си и свободата си. Защото, свободата е същността на Любовта! И да дадеш на другия пълна свобода не означава да му дадеш правото да те наранява, нито да се затвориш в рамки и ограничения, в които да живееш така, както не искаш да живееш, но го правиш, за да може другият да живее, така както той е решил. И още нещо... когато Любовта е истинска всичко се случва естествено. Без условия. Без напъни. Усещаш с цялата си същност всеки преживян миг, всяко потреперване, всеки нюанс на радост или тъга. Можеш да погледнеш честно в очите и себе си, и човека до теб и да кажеш “Обичам те”. Мисля, че всъщност Любовта е такава какъвто си ти самия.


 


Благодарим на ресторант „Щастливеца" на ул. „Сан Стефано" 22 за топлата, уютна, много вкусна, предразполгаща атмосфера!

Освен там, хапваме щастливо и любовно и в ресторант Щастливеца" на бул. Витоша" 27.

Уловихме разговора и емоциите си в обектива, благодарение на Huawei Mate 20 Pro, който, освен изкуствен интелект (ИИ), има и тройна основна камера (40MP, 20MP и 8MP), разработена в партньорство с експертите във фотокамерите Leica. И е истинско бижу за мобилната фотография!

Вижте още кой ни ГОВОРИ ЗА ЛЮБОВ през 2019 г.:
Fyre
Тома Марков
Мила Искренова
Тео Чепилов
Дара

Емануил Алберт

Елица Матева - Елма

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 6 часа

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.