Часове преди "Малкият Бог на земетръса" да попадне в ръцете на него, нея, нас, всички, по време на премиерата си в "Книгата"... я разлистваме. По традиция се озоваваме на последната страница. Изреченията, обозначени с номер 295, казват: "Никой земетръс не може да унищожи копнежа да бъдеш цял. Копнежа да се превърнеш в цял човек. Неразкъсан."

Знаем, че вече искате да е ваша, да я помиришете и да заживеете в нея следващите няколко дни, но... преди това трябва да се срещнете с автора й. Петър Денчев, освен че носи лъвски характер, роден е на осмия ден на август 1986-та и е от варненските брегове, е театрален режисьор, писател и публицист, който обожава да вършее из Балканите - нещо, което си личи от творбите му. Пие кафе, само ако е от хубавото, и напоследък мислите в главата му се подреждат под нотите на Planetary Citizen на Mahavishnu Orchestra. Преди 10 години си говорихме с него като много млад романист, а днес дискутираме, а част от въпросите ни носят в себе си дори имената на творбите му, скритите отношения и живеенето>>>



V.S.: Ако не знаехме кой си, как щеше да ни се представиш?
П.Д.: Като човек, който обича да разказва истории и да му разказват истории.

V.S.: Супер, дай сега поне пет неща, за които нямаме идея относно персоната ти?
П.Д.: Обичам техника, интересувам се понякога от необичайни неща, като автомобилни атмосферни и бензинови двигатели отпреди ерата на турбото и от железници, меломан съм, обичам Конструктивизма като концепция в изкуството на ранния Авангард /30-те/40-те години/ и съм голям почитател на архитектурата и на Баухаус.

V.S.: Отиваш на самотен остров, какво взимаш?
П.Д.: Плавници, книга, слънчеви очила и задължително мобилен телефон, защото обичам да съм свързан с околния свят и хората.

V.S.: Най-много те вдъхновява кое в книгите?
П.Д.: Ароматът, разбира се!

V.S.: "Малкият Бог на земетръса" ще разпознаем на лавицата и после в останалото в главите и сърцата ни по?
П.Д.: Страх, минало и травма.

V.S.: "Тихото слънце" идва само и единствено когато?
П.Д.: Свърши всичко останало.

V.S.: "Истории в минало време" разказваш ли още? 
П.Д.: Трудно ми е да отговоря креативно, по принцип всички истории се разказват в минало време.

V.S.: "Как мъж целува жена, която обича?"
П.Д.: Като има решение на някакъв проблем.

V.S.: В новата си книга цитираш Милорад Павич: "Един от сигурните пътища в истинското бъдеще (защото има и лъжливи видове бъдеще) е да вървиш в посоката, в която расте твоят страх.". Какво е посоката на твоя страх?
П.Д.: Както на всички останали - че мога да бъда забравен.

V.S.: Би прочел мръсни стихове на?
П.Д.: На непознат.

V.S.: Музата ти е по-скоро от девет до шест или 24/7? И как се казва?
П.Д.: 24/7, разбира се, и се казва Любопитство.

V.S.: Вечер си лягаш с?
П.Д.: Книга и телефон.

V.S.: Сутрин не се будиш без?
П.Д.: Кафе. 

V.S.: Влюбен ли си в думите?
П.Д.: Не, по-скоро съм свързан с тях, защото открих, че мога да живея допълнителен живот по този начин.





V.S.: Кога употребата им те тормози? 
П.Д.: Когато трябва да обяснявам неща, които трябва да се разбират емоционално.

V.S.: Ако трябва да ни подариш книга, тя ще е?
П.Д.: "Нежна е нощта" на Франсис Скот Фитцеджералд, защото това е една много разтърсваща любовна история, която надхвърля съвременните практични представи какво всъщност представляват връзките между хората, между мъжете и жените, и по какъв начин човек се влюбва. Че той се влюбва не в привидностите... 

V.S.: А как се разлюбва тогава човек?
П.Д.: Предполагам, че е нещо като естествената смърт.

V.S.: Младите хора в България не четат, казват статистиките. Ако имаш право на едно мотивиращо изречение да ги накараш да вземат книга, кое ще е то?
П.Д.: Така е, за жалост, защото дори в съседните ни страни младите хора четат, и то много. Изречението ми е следното: "Невежеството ще затрие света!". Ние даже вече виждаме пораженията на невежеството на родна почва, отразява се на качеството на живот. Но за жалост тук нещата се променят само по неизбежност, не по необходимост.

V.S.: Коя е най-красивата българска дума?
П.Д.: Тя вероятно няма да е българска дума, нашият език има много думи, които мислим, че са наши, а те не са. Например икона, която е гръцка дума. Но, вижте, на сръбски "ревнив" звучи много интересно - "любоморен", един вид като уморен от любов.

V.S.: А като си говорим за ревност, има една реплика: "Не обичай жената на ближния, води я на театър". Ти на коя постановка ще я заведеш?
П.Д.: Аз това с жените на ближните вече не го живея. Театърът никак не е невинно случване, а едно доста интимно преживяване, все пак отиваш с някого в тъмна зала (смее се). Но вероятно постановката ще е: "Козата или Коя е Силвия?"

Уловихме НЕГО в обектив, благодарение на Huawei Mate 20 Pro, който освен изкуственият интелект (ИИ) си има и тройната основна камера (40MP, 20MP и 8MP), разработена в партньорство с експертите във фотографията Leica. И е истинско бижу за мобилна фотография!

More from View Sofia

Полската писателка Кая Малановска пред VS: Депресията е измамна! Не я подценявайте!

People of art преди 6 години

Дребните шемети на всекидневието...

Аз съм само цвят... P30

All About Life преди 5 години

„Изкуството е откритие и развитие на елементарни принципи на природата в красиви форми, подходящи за човешка употреба.“

Какво да четем: Ние, децата от гара "Берлин"

Books преди 4 години

На 12 тя започва да експериментира. На 14 е пристрастена към наркотиците. Сутрин е на училище, следобед ходи да проституира. Майка й не подозира нищо...