По негови думи целта е просто да се намали излишъка - във вида, в производството, в начина на живот. Зададеното като идея, дизайнерът разгръща не само в колекцията, но и още самия сетинг в UNESCO центъра, където се провежда дефилето. Пищните инсталации отсъстват, а като единствена декорация идват миниатюрите, представляващи портрети от 15, 16 и 17 век на френски, холандски и английски художници. Този ход има за цел да покаже тясната връзка между портретите и колекцията и по-конкретно погледа от близо, необходим за разбирането на цялото.

Именно след близка среща с показаните дрехи, наблюдаваме противоречието, което дизайните представляват. На пръв поглед те са семпли, опростени от ненужни детайли, изчистени, но всъщност са изключително сложно направени именно в своята простота. Многопластовите текстури почитат историята на старата испанска къща: "Изработката е доста стриктна и изисква дълбоко познание върху материята."

Така формите се сливат в едно с материите - блузи с обемни poet ръкави, пуритански яки по палтата, строги черни палта с акценти от кожа, рокли преминаващи с лекота от една материя в друга по дължината. Андерсон се заиграва също така и с контраста - на места тежкия, инкрустиран с перли пуловер е съчетан с най-обикновени джинси, а яркото карирано палто идва наметнато върху деликатната дантелена пола>>>