Когато говорим за диаманти има 4 думи, които казват всичко - карати (carats), чистота (clarity), цвят (color) и шлифоване (cut)- 4-те “C” на камъка, характеристиките определящи стойността му. И за да разберем защо е така, то нека ви обясним какво означава всяко едно от тях.
Карати:
Каратът е мярката за тегло на диаманта. Големите диаманти са доста по-рядко срещани от малките и затова теглото на скъпоценния камък определя част от цената му. Един карат е равен на 200 милиграма или 0.20 грама, а диаметърът му е 6.5мм (при кръгъл камък).
Думата карат идва от рожковите зърна, с които в древността са уравновесявали везните. Зрънцата са били толкова еднакви по форма и тежина, че дори съвременната чувствителна апаратура не може да открие повече от 1/1000-на разлика между тях.
Не правете грешката да сравнявате каратите в диамантите с думата „карат”, с която се определя чистотата на златото.
Процесът по формирането на диаманта е много рядко срещано явление, а натуралният материал може да бъде намерен в много малко области. Това превръща шанса в откриването на голям камък още по-малък и рядък, а това го прави и по-скъп. От тук идва и увеличението на цената му спрямо размера. Но каратът не е единственият фактор определящ цената на диаманта, така че ако вашата дама държи на размера вие все пак имате шанс да се вместите в бюджета си. Просто ще трябва да направите компромис с чистотата, цвета или обработката му. Другият вариант е да купите пръстен с голям полускъпоценен камък от типа на син топаз, а диамантите да са просто глазурата на тортата разположени около него. По този начин можете да си позволите брилянтите да са съвсем малки камъчета от типа на люспичките, които остават след обработката на големите камъни.
Чистота:
Повечето диаманти имат малки дефекти или пукнатини, които се появяват при формирането му. Това до каква степен тези малки дефекти са видими, броят и размерите им определят критерия чистота на диаманта. За съжаление освен естествените дефекти, някои се появяват и в последстие при обработката му. Освен пукнатините е напълно нормално, ако в някои камъни има въздушни мехурчета или дори части по повърхността или вътре в него, които не са диамант. Колкото по-чист е скъпоценният камък, толкова повече светлина и блясък отразява той, и съответно толкова е по-скъп. Идентификациите за чистота на диаманта са:
F-IF (Flawless or Internally Flawless) – чист диамант, без дефекти, много рядък.
VVS1 – VVS2 (Very Very Slightly) – много малък дефект, почти невидим и с 10х увеличение.
VS1 – VS2 (Very Slightly) – малък дефект, видим трудно и с 10х увеличение.
SI1 – SI2 (Slightly Included) – дефект видим с 10х увеличение, а при SI2 видим дори и с невъоръжено око.
I1 – I2 – I3 (Included) – диамант с видими дефекти.
Цвят:
Прозрачните диаманти са едни от най-желаните, тъй като те отразяват най-добре светлината и я превръщат във феерия от пленяващи цветни отблясъци. Когато бижутерите говорят за цвета на диаманта те обикновено имат предвид присъствието или липсата му в белия брилянт. Цвета е резултат от състава на камъка, а той остава непроменен с годините. Понеже безцветният диамант, точно като един чист прозорец, позволява на много повече светлина да премине през него, от там идва и запленяващия му блясък. Процесът на формиране на брилянтът позволява само някои камъни да са истински безцветни и това ги прави толкова скъпи. Но и от това правило има изключения и то важи за някои специфични цветни диаманти, които са ценни точно заради цвета си. А той може да варира от синьо, през зелено до ярко жълто. Съществува така наречената професионална цветова скала GIA, която започва от D, минава през цялата азбука и свършва със Z. Диамантите оценени с D и F са най-скъпите. Но и всички останали са достатъчно ценни и непредходни. Не забравяйте, че докато повечето жени искат възможно най-безцветния диамант, има и такива които предпочитат топлото излъчване на цветния камък.
Шлифоването:
Шлифоването е може би най-важният и най-трудният за разбиране критерий. Великолепието на диаманта зависи най-много от начина му на обработка. Доброто шлифоване придава това величие и яркост на диаманта, което като че ли се заражда в самата му сърцевина. Ъглите и завършекът са това, което му позволява да пречупва светлината по толкова невероятен начин, те го правят величествен. Класическият кръгъл диамант има 58 страни – 33 отгоре, 24 в долната си част и основата, която е 1 страна. Всяка една от страните трябва да бъде прецизно шлифована в точна геометрична зависимост спрямо останалите.
Не бъркайте обработката с формата. Формата определя само общия облик, от нея не зависи непреходността на диаманта. Съществуват 5 оценки за шлифоването: идеално, отлично, много добро, добро, лошо.
Ако сте решили да се снабдите с бижу с диамант, нашият съвет е да си купите такъв, който притежава Сертификат за камъка. Там трябва да са описани подробно и 4-те критерия, определящи стойността му, а те са уникални и неповторими за всеки един диамант. Сертификатът е специфична и неразделна част от вашата покупка, и ако сте чели внимателно до тук би трябвало вече да знаете и защо.
Карати: започват от люспи 0.01 карата.
Чистота: F-IF до I1 – I2 – I3.
Цвят: D до Z.
Шлифоване: идеално до лошо.
5-avenue
