Следва

Световната премиера на Гробище за домашни любимци смрази фестивала SWSX в Остин, Тексас

Art Act: Ървинг Пен

still lifes...

People of art преди 5 години

Кое е общото между ябълка върху пържола, с банан до нея, и смазан нар, потъващ в прясно счупено яйце? Ъ.П., иначе казано, Ървинг Пен.


Понеделнишки правим обиколка на модната фотография, от миналото досега, избирайки перфектния кадър за Instagram или пък поредното вдъхновение за фешън фотосесия, прeгръщаща будещото сетивата топло време.

165, точно толкова корици създава за Vogue Ървинг Пен от 1943-та до 2009-та. Повече от всеки друг фотограф и то за грандиозно звучащите 66 години.

Моден, но най-вече портретен фотограф, родил едни от най-иконичните портретни снимки, които историята помни - включително тези на Пабло Пикасо, Марсел Дюшан и Труман Капоти.

Творбите му изпълват емблематични арт локации като Metropolitan Museum of Art, the Museum of Modern Art, the National Portrait Gallery at the Smithsonian, The Art Institute of Chicago, the J. Paul Getty Museum и много други топ галерии по света.

А работата му му печели етикета на един от най-великите фотографи в модата, бюти индустрията и натюрморта, обслужвайки клиенти като Clinique, Chanel, Issey Miyake, L’Oreal, Versace и дори Jello Pudding!

Едва ли някой някога ще забрави намацаната с червила уста, снета през 1986-та за L’Oreal или пък фотографиите в жанра still life, които разглеждат дизайна и продукцията от съвсем различни ъгъл и концепция.

Ървинг Пен е наистина един от великите фотографи на двадесети век, известен със спиращите дъха фотоси и майсторската си графика. И, въпреки че е празнуван като един от най-добрите фотографи на списание Vogue повече от шестдесет години, Пен остава много обърнат към собствената личност, интровертен човек, който избягва светлината на прожекторите и преследва работата си с тиха и безмилостна отдаденост. Във време, когато фотографията се разбира предимно като средство за общуване, той я поглежда с очите на художника и разширява творческия потенциал на медията, както в професионалната, така и в личната си работа.

Роден на 16-ия ден от юни на 1917-та година в Плейнфийлд, Ню Джърси. Дете на родители имигранти, Пен посещава Philadelphia Museum School of Industrial Arts от 1934-та и четири години учи при Алексей Бродович - руски емигрант, който работи в Париж през 20-те години на миналия век, и който научава Пен да прилага принципите на модерното изкуство и дизайн през призмата на списания, изложби, архитектура и фотография.

Следват години на стаж в Harper's Bazaar и различни работи като арт директор, както и пътуване до Мексико през 1941-ва, по време на което Ървинг се отдава изцяло на рисуването, но унищожава творбите си и се потапя отново във фотографията. Две години по-късно арт директорът на Vogue, Александър Либерман, го назначава за свой сътрудник, давайки начало на истинска модна приказка, стартираща дълга и ползотворна кариера, която, смеем да кажем, трансформира съвременната фотография.

След Втората световна война, след като Пен бързо развива репутация с поразителен стил в натюрморт и портретни кадри, Либерман го изпраща да работи върху модни задачи по целия свят. Париж, Япония, Крит, Испания, Непал, Камерун, Нова Гвинея и Мароко са само част от дестинациите, в които Ървинг улавя разкошни кадри в обектива си.

В началото на 50-те, снимките на Пен стават твърде "тежки" за списанието, портретите и фешън фотосите буквално "изгарят" страниците му с наситената си емоция и в резултат на това задачите му намаляват. Следва нова дестинация - РЕКЛАМА. Пен, разбира се, приветства предизвикателствата, които тази нова област му предлага, особено в областта на натюрморт фотографията, и експериментира със светлини, произвеждайки динамични образи, които революционизират използването на фотографията в рекламата.

Бавно, Ървинг се разочарова от начина, по който се появяват кадрите на страниците на луксозната Библия, но въпреки това, не отказва да снима за Vogue, макар и по-рядко.

В началото на 70-те затваря студиото си в Манхатън и се потапя в лабораторията за печатни техники, която построява сам в семейната ферма в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Проучваният му усъвършенстват сложния процес на отпечатване върху метали като платина и паладий и водят до три основни серии, познати в арт-работата му от този период: Цигари (1972), Улични материали (1975-76) и Археология (1979-80). Подобно на по-ранните му серии, и тези коренно се отличават от преобладаващите употреби на фотографията в онези години.

През 1983 г. Пен отваря отново студио в Голямата ябълка и възобновява натоварения си график за работа към фешън списания, и не само. Креативността му е изключителна в последните десетилетия от живота му. Иновативни портрети, натюрморти, модни и бюти едиториъли продължават да се появяват редовно във Vogue, така е и до днес. Рекламната му и персонална творческа работа, както и печатните му и изложбени проекти обикалят галериите по цял свят, а той с нетърпение възприема нови идеи, изграждайки камери за фотографиране, експериментирайки с движеща се светлина по време на дълги експозиции или с цифров цветен печат. Решен да остави стройно наследство, плод на невероятно плодотворна кариера, Пен внимателно структурира архивите си, които вече се помещават в многобройни книги-албуми, абсолютно задължителни за всеки любител на храната за окото.

Жонглиращият с перспективата фотограф издъхва през 2009-та на 92-годишна възраст, оставяйки след себе си кадри, които и до ден днешен са толкова колоритни и пълни с емоция, че е сигурно - вечно ще бъдат на мода. Последният фотос на Пен е публикуван в Vogue през август 2009-та, два месеца преди да отлети. 

"Той беше вечно в движение. Толкова енергичен, никога не се спираше. Истински динамит. Движеше се, движеше се и не спираше... като вид подсъзнателна подкана към всички - ДВИЖЕТЕ СЕ, не спирайте. Пен бе ентусиазъм!", спомнят си колегите на иконичния творец.

More People of art

20 пъти, в които ЧЕРВИЛОТО в главната роля променя всичко

People of art преди 2 седмици

Важен елемент, който допринася за дефиницията на персонажи във филми и известни личности. От Одри Хепбърн до кралица Елизабет II – припомняме 20 пъти, в които червилото е не просто емблематична част от визията, а буквално я взривява.

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 10 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра