Почит към Жак Месрин (Бюст с метални зъби)
2008
восък, полимер, гранит
С подкрепата на посолството на Кралство Белгия в София. Той е първият художник, поканен през 2008 г. да реализира голяма самостоятелна изложба в музея Лувър. Изложбата „Не може да се избяга от изкуството“ в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство включва избрани произведения: пърформанс-филм, рисунки, фотографии и скулптури, задаващи въпроси за идентичността на артиста и смисъла на изкуството. Автобиографичното и „изчезването чрез множество появявания“ са в основата на изложбата. За първи път тя обединява творби, отпращащи към историческата изложба и пърформанс в Лувъра.
Пърформансът „Изкуството ме предпази от затвора (Почит към Жак Месрин)“ е представен като автопортрет, но не на Фабр като индивид, а на Фабр-художника в неговото желание да избяга от една единствена идентичност. Ян Фабр е творец и човек с хиляди лица, който съчетава противоположностите. Пърформансът-филм се базира на улични акции изпълнени от автора в началото на 1980те години в почит на Жак Месрин - френски гангстер, издирван дълго време като “обществен враг номер едно” във Франция.
По време на изложбата „Ангелът на метаморфозата“ в Лувъра Ян Фабр създава последващ пърформанс: продължила четири часа гонитба, в стил котка и мишка, с пресата и посетителите в т. нар. „най -голям, най-скъп и най-охраняван затвор във Франция: Лувъра.“ В пърформанса-филм, показан в София, забавните и игриви аспекти са свързани с известни куратори и критици, към които художникът подхожда иронично.
Изкуството ме предпази от затвора II
2008
60 x 40 см
фотография: Attilio Maranzano
Защо почит към Жак Месрин? Ян Фабр казва: „В живота ми винаги съм имал два избора: да стана добър художник или да стана добър гангстер“.
За него Месрин е символ на страстна личност, човек който оцелява чрез дегизиране и успява да избяга от правилата и институциите. Това не е възпяване на престъплението и насилието, а на виталността и жаждата за живот – неговото желание да промени обществото и вярата му в анархията на любовта.
На 22 ноември 1979 година полицейски служители откриват огън по Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж и го убиват. Престъпната кариера на Месрин е продължила повече от две десетилетия. Неговото бягство от La Santé – затвор с максимална сигурност на охрана е един от най-известните му подвизи. Наричан е „мъжа с хиляди лица“ – заради множеството дегизировки. Той успешно успява да се укрива не само от полицията, но и от медиите, на които е любим герой.
Метаморфозата е съществена тема в цялата експозиция. Смяна на маската и костюма при всяко ново събитие. Дегизирането като елемент на непрестанната промяна на идентичността. Фабр ще продължава да сменя маските, появявайки се и изчезвайки до изтощение; той побягва към смъртта в краката на Нике от Самотраки, продупчен от същия брой куршуми както Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж. Но бягство от изкуството няма... Изтощен и изпотен, Фабр си проправя път през любопитната публика и мраморните статуи – тихите хранители на Лувъра.
Бягството на художника (Поредица II-7)
Бягството на художника II
2008
НВ молив, цветен молив върху фотографска хартия
Мисълта за бягство винаги е била важна за Ян Фабр. Той винаги се чувства като беглец и заявява: “Невъзможно е да ме „заключите“ в рамка, да ме поставяте в една категория, като театрален художник, или визуален артист, или литератор. Аз съм един човек -движение.“
Поредицата рисунки „Бягството на художника“ е шаблонна карта за идентичности, предложения за изчезване. На всеки автопортрет Ян Фабр носи отличително колие, най-често включващо религиозен символ. Средствата, които избира, за да изрази себе си, са просто кожи, носители на невъзможни за разбиране идеи и намерения.
Две скулптури на бог Янус, представляващи автопортрети на Фабр, са озаглавени „Почит към Жак Месрин“. Янус – римският бог на промените, на тези които влизат и тези които се връщат – играе важна роля в творчеството на Ян Фабр. Тези две творби, изпълнени във восък, показват острата захапка на артиста - етическа и естетическа в историята на изкуството.
Дали осемте черно-бели фотографии представят един артист-беглец в екстаз? Дали разкриват един артист желаещ да изчезне във видимостта? Фотографиите често го представят с отворена уста; потящ се в екстаз? Или просто уморен от безконечното бягство от и към изкуството? И крещящ: тялото във всяко свое проявление представя изкуството. „Можете да отнемете всичко, но не моите идеи, не моите намерения!“
Откриване: 22 март, петък, 18:30 часа
Национална галерия
Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство/САМСИ, бул. „Черни връх” 2
Куратор: Йоанна де Вос
More from View Sofia
Mесец на фотографията
На 15 юни беше даден старт на втория Месец на фотографията, който ще продължи в столицата ни до 30 юли. В рамките на този период ще имаш възможност да посетиш над...
Другият аромат от д-р Гатев
Днес от 18.00 часа Националната художествена галерия представя „изложба” на Д-р Гатев - „Другият аромат”...
Moments In Between - да си подарим време
Почивните дни преминаха...
