Следва

Никълъс Кейдж вдига сватба с 23-годишна гримьорка

Аз всичко бих отново изживял, излюбил, изпътувал, изговорил, измолил и изплакал, и изсмял...

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Celebrities преди 5 години

Той вчера, на Благовещение, щеше да навърши 85, а ние, абсолютно потънали в морето на разточително емоционалните му лирики, може да си повтаряме "...и се учудвам, че останах жив" поне живот, живот и половина.

Христо Фотев, съгласете се с нас, а и не само, е наистина авторът на най-чистата поезия в българската литература. Носещ бурния нрав на зодия Овен, скрил цялото си съществуване в бенката под лявото око, типично артистично, той не само отдава творчеството си, но и живота си на любовта. Семпъл, минималистичен, болезнено искрен и емоционален - Фотев разказва(ше) живота - неговия, на тези в сърцето му, на морето.

Разпилян бохем, цар на безкрайната бъркотия, в която единствено сам може да се оправи, не докосващ се и грам до "редовните" хора, постоянно търсещ, дотолкова, че излиза от вкъщи и се връща след три месеца, дотолкова, че се жени за Уляна - дъщерята на довчерашната си любима Мария, а после за Виолета - първата приятелка Уляна, дотолкова, че по най-артистичния начин се отдава на слабостта си към женската красота>>>

"Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави .

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме.."

Разнопосочно превъплътил се на моряк на риболовен кораб, художник в стенописно ателие в Ямбол, работник на археологическите разкопки на о. Света Анастасия, но най-истински на поет, чието слово носи жажда да започваш живота отново с всеки следващ миг. Повечето написани на случаен лист хартия, в случаен влак, на случайна гара, по случайността на кривата на щастието - думите на Х.Ф. в няколко реда по-долу>>>



Морето само живите обича...
"Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави жени..."

Понякога по-много се обичахме...
"Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие..."

Най-важното е да се осмелиш...
"...Мой малък акробат, ти цял трепериш.
По тънкия си слънчев лъч как стъпваш.
Как се огъваш в бесния оркестър
на снежния или дъждовен вятър…
Какъв прекрасен цирк. И аз те гледам.
Как искам да рискувам. Да те следвам.
Да съм зелен, безумен, сърцевиден.
Усмихнат – да издигам твоя поглед,
ах, твоя тежък поглед до самия
кристален блясък – там –
на тоя дъжд."

Душата ми тя строга е...
"...В земята ти отново да се влюбя,
да те отгатвам и пропадам в
песен…
Възможно ли е пак да те загубя
аз – в тоя свят – до ужас
безсловесен?"

Колко си хубава!...
"...По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми..."

Ти тръгваш и се връщаш...
"Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.
В единственият залив пак е есен.
Тук изумен откриваш своя глас
и в своя глас солен - печал и песен..."

Посвещение
"...Оцелявай - но не на всяка цена!
Обещавай се - но не обещавай!
Ето идва нощта - с една страшна луна...
Лека нощ, скъпи мой,
и прощавай!"

Най-после тялото ти е узряло...
"...Ах, скачай ти и с цялата си сила
ме блъскай по лицето - възкреси
на зимните ми мисли хлорофила,
усмивката ми - бившите коси...
Танцувай - аз съм твой и аз отново
във твое име - ще се отрека.
Ще млъкна аз пред мощното ти слово
на колене - със шапка във ръка..."

Кълна ви се...
"Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест..."

Но е ужасно да не те загубя...
"...Но е ужасно да не те загубя.
И аз те губя - губя те по улици
и влакове със някакво неистово,
прекрасно разточителство. По влакове
и улици... Сеячът аз на твойте
сълзи съм... Ще умра от изумление.
Какво да съхраня?
Несъхранимото?..."

Небето се съблича...
"Небето се съблича със безмилостно
спокойствие...тъй нечовешки хубаво
се извисява ръстът му -
без никого
да унизи, за да изтъкне себе си..."

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 16 часа

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.