Алекс Иванчев
години: 28
зодия: Лъв
професия:  Шеф Сладкар 
current location: София,  ул. Ангел Кънчев 18, "Old is new"

V.S.:Любим предмет, шеф Иванчев?
Алекс: Колелото.

V.S.: Защо?
A.И.: Защо се чувствам свободен и спокоен с него. Кара ме да се раздвижвам и събуждам.

V.S.: Откъде минава общият ви път най-често?
А.И.: През НДК, и оттам или насам (Old is new), или Andre.



V.S.: Как стана галактическият сблъсък между теб и Андре Токев? 
А.И.: С Андре се познаваме от вече 5 или 6 години. Бяхме заедно на един фестивал в Банско и там се запознахме. 

(кратка пауза от 15 минути, група млади туристки влизат за порция пролетни ролца със сладко пикантен привкуст, поне два бургера за масата, салата Медитеранеа, и, може би, карамелизиран Датски сладкиш с кокосово сорбе)

След тези 15 минути и горе-долу 7 различни порции, следва:

V.S.: Какво включва менюто ви?
А.И.: Нови съчетания от street food. На мен Азия ми е много на сърце и заради това съм включил елементи, които обичам лично аз и смятам, че е хубаво хората да ги познават, много прости неща, които по света се ядат непрекъснато. Заведението е разделено на три зали, според всяка напаснахме, чисто концептуално, храната (няма значение къде ще седнеш, но самата идея и вдъхновение идват от залата.)

V.S.: Твоята любима /зала/?
А.И.: Street, мисля.

V.S.: Заради вкуса, атмосферата, и още нещо? 
А.И.: Заради много доброто съчетание между артисти и street храна, и още нещо-то - всяка стена е изрисувана ръчно от различни хора. Що се отнася до вкусът, той е на любимото в тази зала - БГ бургерът.

V.S.: БГ бургер, що е то?
А.И.: Комбинация между свинско със зеле в бургер, но има и бургер с майонеза и лютеница, джолан, пататник, зеле на фурна, зелена салата вместо айсберг (защото сме в България), питката е с шарена сол и картофи със самардала. Много добра комбинация между това, с което сме свикнали ние и бургера в онзи му вариант. 

V.S.: За сладкото какво ще кажеш, то все пак е твоята стихия.  Как/кога/защо? 
А.И.: Сладкото стана супер случайно преди осем/девет или десет години, не съм много сигурен.

V.S.: И? 
А.И.: Ами, нямах и понятие от сладкарство и докато учех всичко ми беше трагедия. Всички десерти, хлябове и сладкиши, влезехме ли в час -  истинска трагедия.

V.S.: А то какво взе, че стана?
A.И.: Взе, че стана така, че аз заминах на стаж и трябваше да си избера дали да бъда пейстри или нещо друго, и аз ибрах, че ще вляза за 5 месеца да се понауча малко, защото като стана главен готвач някой ден да имам  все пак някаква представа. Дойде обаче един французин и ми отвори очите. След което започна едно четене, едни проби.

Но основното вдъхновение получих от Стефан Тренд, той е МОФ (френска титла), която се печели от човек само чрез специална покана от гилдията на френските готвачи и сладкари, като се явиш на специално състезание, което се случва веднъж на 4 години и имаш право да участваш само веднъж. Ако го спечелиш, получаваш титлата. Ще познаете готвачите, които са МОФ по френското знаме на яката, имат ли го, значи са го печелили. Ако някой носи френското знаме, без да е спечелил приза, директно отпада от гилдията и не може да работи повече във Франция, и не само.

V.S.: Откъде дойде апетитът към готвенето въобще? 
А.И.: Бях много лош ученик и не знаех какво искам да правя, обаче като готвех ми беше кеф.
Готвех, готвех - кавърма съм правил за начало (смее се).



V.S.: Абе кавърмата не е най-простото нещо на тоя свят? 
А.И.: Вече не бих казал, но тогава ми беше като висш пилотаж.  

V.S.: И след кавармата, това ароматно начало, последва... 
А.И.: Общо взето се запалих след като влязох да уча - попаднах на един готвач, който ми помогна много, защото по време на обучението имаше период, в който малко се бях отчаял, не виждах потенциала на професията. Едно лято случайно заминахме заедно с приятели на море, всички заедно и супер случайно се срещнахме с един човек -  Стоян Кирин, тогава главен готвач на Grand Hotel Varna. Консултираше и друг хотел и му трябваха точно 5 човека, млади, без опит и ние взехме, че отидохме. Той беше другият човек, който ми показа и другата страна на готвенето и ме запали, възпитаник на Андре също. Тогава видях доста различни неща и започнах да готвя. Истински, от душа. 

V.S.: Вярваш ли в случайността?
А.И.: Да, и съм на мнение, че всичко, което се случва, просто трябва да се случи, без да търсиш и дълбаеш много защо. 

V.S.: Добре, а първият сладкиш, който направи, спомняш ли си го? Този, който ти се получи. И после който не ти се получи.
А.И.: Хм, с този, който не ми се получи, щях да запаля кухнята. Исках да правя кекс на майка ми, бях втори клас, трагедия, изгоря, започна да пуши, сцена от филм. Първият обаче, който ми се получи, беше "Opera!".

V.S.: Какво е, с това класическо име?
А.И.: Това е френска торта с маслен крем с кафе, ганаж от натурален шоколад и няколко пласта, обикновено четири блата, които се казват джуконт - блатове с бадемово брашно и отгоре пак шоколад. Редуват се шоколад, кафе, бадеми, шоколад, кафе, бадеми...Супер класически, сложен да се направи, фин, равен и красив, и има три неща вътре, които можеш да объркаш, без да разбереш.

После започнах да го правя със зелен чай и тогава главният сладкар ми удари шамар и ми каза, че това не е "Оpera", защото го правя със зелен чай, а операта се прави с кафе и може да е нещо "a la Оpera", но не и "Opera", това цял живот ще го помня. И сега, ако някой ми каже, че прави мляко с ориз, например, с бадемово мляко, това не е мляко с ориз, ами  "a la мляко с ориз" (смее се).

V.S.: Понякога няма лошо да си малко "a la".
А.И.: Даже доста често не е лошо. Иначе е скучно.

V.S.: Кой десерт си бърка шеф Александър Иванчев вкъщи? 
А.И.: Проблемът е, че аз за себе си нищо не правя,  или поне рядко. Готвя си, но десерти не, изнервям се като правя десерт вкъщи, защото съм свикнал да имам 15 купи.

V.S.: Добре, но с какво би се поглезил и с кеф би си направил, без 15 купи дори?
А.И.: Еклер, може би. Много обичам.

V.S.: Еклер... все едно е циганска баница, така го каза простичко. 
А.И.: Не е толкова просто, въпреки че тук се прави от години, но хубав еклер е доста по-сложно отколкото това, което често срещаме за 55 стотинки. Но да, може би еклер. Хм, какъв въпрос ми зададохте, не се бях замислял. Много обичам и вафли да ям, не знам защо.

V.S.: От тези, био вафлите, ли?
А.И.: Не, от най-гадните, т.е. те не са гадни, а са супер вкусни, но вафли обикновенни, без шоколад отгоре и такива неща, съвсем прости вафли.

V.S.: Да се върнем на колелото, от кога караш колело?
А.И.: Година, година и нещо.

V.S.: И как усещаш терена?
А.И.: Усещам леко притеснение от шофьорите и спиращите хора по вело алеите, и аз, да се оплача като другите велосипедисти, но е доста гадно. Понякога трябва да спреш 5,6 пъти, за да стигнеш от точка А до точка Б, не е гот. Всичко друго е приятно, и в студено време, и в топло.

V.S.: Можеш ли да правиш големи пазари с колелото, имаш ли си кошница?
А.И.: Имам си стабилна раница, която е винаги с мене, иначе не!

V.S.: Суетен ли си?
А.И.: Гледам да не съм, но съм.

V.S.: Имаш ли предпочитани марки, дизайнери?
А.И.: По скоро, не. Просто или ми харесва нещо или не.

V.S.: Какво се хващаш да ти харесва най-често?
А.И.: Дълги палта и панталони. Обичам панталони.

V.S.: Хубаво е мъжете да носят панталони.
А.И.: И аз съм на това мнение.

V.S.: Други неща? Аксесоари?
А.И.: Тиранти, часовник, очила, шапки. Шапки, много ги обичам, трябваше да си взема една днес.

V.S.: А без какво не излизаш?
А.И.: Раницата ми, задължиелна.

V.S.: В нея най-често откриваме?
А.И.: Лаптоп, една камара ключове за ресторантите, тефтер задължително, два/три химикала и маркер, зарядни, катарама за колелото, помпа за колелото, докумети. Доста глупости има, ако трябва да съм честен.

V.S.: От какво би се отървал от тая многотия?
А.И.: Ключовете много ме дразнят, абсолютно винаги. От малък съм така.

V.S.: Какво слушаш?
А.И.: Funk и наскоро открих един плейлист с covers show с малко по-ърбан артисти, като Allan Rayman, Georgia Smith, нещо като модерен блус, много добро. И класическа музика слушам, малко Ludovico Einaudi.

V.S.: Днес какво си пусна, като стана? Пускаш ли си музика всъщност като се събуждаш сутрин?
А.И.: Пускам си, да. Снощи на класика заспах, днес... днес нищо не си пусках, гледах в една точка, докато си отворя очите.



V.S.: Заобиколен си от изкуство, създаваш изкуство, имаш ли любим артист "за следене"?
А.И.: Първото нещо, което видях и много ми хареса, беше картина на Кандински, и тогава ми стана доста интересно, вдъхнови ме. Той е един от фаворитите ми, със сигурност, и може би винаги ще остане. Пикасо, Леонардо да Винчи, също велики творци. Модерно изкуство обичам много, под всякаква форма. Покрай българските автори, с които работим, виждам много интересни неща също. Обичам изкуството. В Берлин бях силно впечатлен от Музея за модерно изкуство. 80% от нещата бяха у-а-у. Гледаш и просто ти е готино.

V.S.: За финал: какъв е десертът, с който мацките "раз-два-и-са-паднали"? 
А.И.: Торта от моркови. Нещо изключително просто на пръв поглед, но е сладкиш, който съм го изпипал до най- малкия детайл. Много е сложно да се създаде перфектен десерт от само 2 рецепти, но тук мисля, че се получава. Могат да я опитат тук в Old is New. 

"Old is new" е на адрес ул. Ангел Кънчев 18

Уловихме чаровния chef Иванчев с Huawei Mate 20 pro

More from View Sofia

Човек е това, което яде! Шеф Тодоров и някои сладки и солени тайни за ценители

Celebrities преди 1 година

Открихме шеф Владимир Тодоров покрай приказно лесните и вкусни рецепти, които поднася редовно, с настроение, майсторлък и отношение на сайта на Kaufland България. Да е шеф-готвач на Владимир му отива много - сладък е като шоколад, безумно вещ е в изкуството на кулинарията, не претендира, че само гурмето става за ядене. Напротив, колкото по-родна и сезоннна, прясно приготвена и проста е една храна, толкова по-доволни оставаме хапващите я. 

Фаворитите ни от История Осма "КРУШИТЕ" засега

All About Life преди 7 години

Ние ти подаваме началото. Един кадър и няколко встъпителни думи. В замяна очакваме ...

Лимитираната бутилка Absolut Mix, с цветовете от знамето на ЛГБТ обществото, идва в България за София Прайд

All About Life преди 6 години

Специалната лимитирана бутилка Absolut Mix, вдъхновената от ЛГБТ знамето и свободата да отстояваш собствената си индивидуалност, идва в България за десетото издание на София Прайд...