Още с десетата сричка на петата дума става ясно, че Елена Дмитриевна Дяконова е от онези жени, с които искаш да си сипеш последната водка, от тези, които минават през съня ти боси.
Зодия Дева. Притежаваща неоспоримата дарба да открива таланти и да ги подтиква да разцъфнат в пълния си блясък, тя остава в аналите на сюреализма като муза на едни от най-големите творци.
Разточителна, свободолюбива, инатлива и красива до доказване на противното, родената в руския Казан Елена съзнава прекрасно колко е силно влиянието й върху мъжете, използвайки го, за да се отдаде на плътските удоволствия, езотериката и парите. Обичана до полуда от партньорите си и адски недолюбвана от висшия каймак, Дяконова е девойката, която цял живот живее с предсказанието на московска циганка: "Няма да си ти, ще бъде винаги другият. Мъжете са лоши спътници за жените победителки... помни, единствено ти би могла да помогнеш на себе си, като направиш така, че те да побеждават чрез теб"
.jpg)
И така и става, силната й женственост не й позволява и до края на дните си да се облегне на мъжка ръка.
Елена израства в провинциалното университетско градче, където редовно се събира с по-големи на години от нея интелектуалци, (най-близката й приятелка е голямата руска поетеса Марина Цветаева) които подтикват жаждата й към изкуство и литература. Още от ранни години Дяконова е загадъчна и силно интуативна жена, която разпознава артистичния и творчески гений в момента, в който го види.
Девойката - блестящ студент, завършва обучението си в академията на МГ Брухоненко за млади дами с много висока оценка, а специална диплома от Царя я упълномощава да стане учител в началното училище и да дава уроци по домовете на хората. През 1912 година обаче туберколозата, с която се бори, се влошава и семейството й решава да я изпрати в санаториума на Clavadel в Швейцария, където се среща с Йожен Гриндел, по-късно е известен като Пол Елюар. Баща му, богат търговец на недвижима собственост, го изпратил там, за да се лекува от... поезия.
Страстта, решителността и високата култура на Елена Дяконова впечатляват моментално младия Елюар. Тя нарича себе си Га̀ла или Галѝна, но той започва да й казва Гала̀ – с ударение на последната сричка. Сходството във възрастта им и любовта към четенето ги превръщат от добри приятели в любовници и въпреки че след като напускат санаториума през 1914 г. Гала се завръща в Русия, а Йожен отива на военния фронт, двамата си обещават вярност, сгодявайки се.
Следва сватба през 1917-та, а година по-късно се ражда Сесил - единственото дете на Гала. Благодарение на нея Йожен вече е открил огромния си порив към любовната лирика, а творчеството му жъне успехи сред артистичната клика, където има близки отношения с водещите фигури на сюреалистичното движение и по-специално със създателите на списание Littérature: Андре Бретон, Филип Супо и Луи Арагон. Елюар и музата му редовно присъстват на арт срещите на творците, една от които води и до първата изневяра на Дяконова - с художника Макс Ернст, на когото през 1921-ва позира, ставайки негова любовница, но оставайки съпруга на Пол. Немският художникът дори се настанява в дома на Елюар във Вал-д’Уазе, Франция, любовният триъгълник е явен, без скрупули и не се крие, докато... Гала не се запознава с Дали.
През 1929-та година младият Салвадор заминава за Париж, където представя филма Un chien andalou. Покрай общи приятели Дали се запознава с Пол Елюар и кани него и семейството му на лятна ваканция във вилата си в Кадакес.
"Обичам Гала повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо и дори повече от парите", казва художникът за жената, по-голяма от него с 10 години, в която се влюбва от пръв поглед и за която купува цял замък, чийто праг в последствие може да прекрачи само с нейното специално разрешение.
Следва сватба през 1934-та, а после и още една католическа церемония, за която двойката иска специално разрешение от Папата и Ватикана, поради предишния брак на Гала.
.jpg)
Обичането между Дали, който преди нея няма други сексуални отношения с жени, поради страха си от дамски генетали, и Гала е от тези, които трудно могат да бъдат запомнени, но никога не могат да бъдат забравени. Въпреки че са много близки, двамата имат забележително отворен брак. Гала има чести извънбрачни забежки с многобройни партньори, включително и с бившия си съпруг Пол Елюар. Много от тези отношения са насърчени от самия Салвадор, който открито вярва в споделянето на сексуални партньори. В годините той спира с разгулите, но тя сякаш се ентусиазира повече и повече, разточително раздавайки се на млади мъже до след 70-тата си годишнина. Гала редовно напуска Дали за часове или дори дни, но после отново се връща. А международната известност на художника сякаш чертае невидима пропаст между двамата, тъй като Гала е принудена да го подкрепи ролята си на съпруга и вдъхновение.
Рускинята служи като муза на Дали през най-продуктивните години от творческата му кариера. Често той подписва както името си, така и нейното на дъното на картините си, отразявайки силата на тяхното партньорство. Често Гала е модел на съпруга си, позираща за скулптури и картини, включително иконичният Портрет на Галерина от 1945, където тя сякаш неволно е разголила едната си гърда. Двамата дори участват заедно в изложби през 30-те години - тя като деловата страна на артистичната кариера на Дали, обработвайки всички финансови транзакции, свързани с продажбата на неговата работа, а той като загубено влюбения художник, който боготвори съществото на неговото второ Аз.
Вероятно заради последното Салвадор никога не може да се възстанови след смъртта на Гала - неговата муза, единствената митична жена по неговото време, както сам казва. След случаен грип през лятото на 1982-ра, рускинята, която към края на дните си заменя всички огледала в дома си с портретите, които Дали й е рисувал, защото първите са повредени и е невъзможно да отразяват старицата каквато е, е погребана в Púbol, Испания, в замъка, който е подарък от нейния съпруг, надживял я със седем години, преизпълнен с усещането за нея... Елена Дмитриевна Дяконова.
Част от цитатите намираме в разкошното четиво на издателство Colibri - "Гала - Дали" на Кармен Доминго.
