"Напускайки Невърленд": 7-те най-тежки момента във филма

На 10 и 11 април 2019-та HBO излъчи "Напускайки Невърленд" - вероятно най-нашумялата документална лента на годината.

В основата на филма лежат без преувеличение шокиращите интервюта с 40-годишния програмист Джеймс Сейфчак и 36-годишния хореограф Уейд Робсън, в които двамата разказват за преживяно в детството сексуално насилие от страна на Майкъл Джексън. Феновете на певеца обстрелват режисьор на филма Дан Рийд с хиляди гневни писма, пълни с проклятия, някои западни колеги от пожълто ориентирани издания провиждат самоубийството на дъщерята на Майкъл Джексън - Парис, представители на артиста подават иск срещу HBO за 100 милиона долара, а в социалните мрежи шумовия фон по темата е почти постоянен.

Половината от зрителите считат, че мъжете ровят в съмвестните си спомени с певеца, за да заработят благодарение на безсмъртното му име пари и популярност. Другата част от публиката е сигурна - Майкъл Джексън е педофил, и ще ни се наложи да свикнем с този факт.

Документалният филм е дълъг 4 часа, а моментите на сексуално домогване и насилие е описан от Сейфчак и Робсън в най-миниатюрни детайли. Но дори и тази детайлност не освобождава създателите на филма и неговите герои от въпросите, които все по-натъртено се задават дори и от най-последователните противници на обвинението. Опитваме се да отговорим на най-съществените от тях, а да решите кой е прав и кой - не е, оставяме на вас, цялата истина, по всичко личи, вероятно никога няма да бъде узната.

Джеймс Сейфчак и Уейд Робсън - битка за кинти и хайп?
Факт е, че този въпрос се задава от финовете на Майкъл Джексън повече от всеки друг. Не можем да съдим какви са истинските мотиви на двамата, но никой от тях не е получил нито цент хонорар за участието си във филма - този факт в интервю за The Guardian подтвърждава самият режисьор на лентата Дан Рийд. Причината за така дългото си мълчание двамата герои в мини-сериала обясняват различно. Уейд Робсън става жертва на насилие в края на 80-те години, но за първи път заговаря за това едва 20 години по-късно, когато подава съответен иск в съда. "Не мога да се справя с травмата и психологическите последствия от насилието, цитират хореографа Refinery29. Излекуването от детската травма не е толкова трудно, колкото е дълго - по думите на Робсън, той е едва в началото на пътя. При това, мъжът има малък син, още една причина да иска да сложи край на идеята за сексуално насилие. Сейфчак разказва за нежеланието си да се връща към травматичния си опит, както и към срама, който е изпитвам като момче. "Не искам да омаловажавам сексуалното насилие над момичета, но насилието над момчета се признава по-трудно от обществото - разказва той пред The Guardian. — Много е вероятно на жертвите да им е по-трудно да признаят случилото се, мислейки си, че това ги прави немъжествени".

Сега, когато и двамата герои са бащи, разбират чрез контакта с неукрепналата детска психика на децата си какво на практика е ставало със самите тях в детските им години. "Мисля, че започваш да разбираш симптомите на насилие над децата в момента, в който ти самият вече си родител, — разказва Сейфчак. — Разбираш колко са беззащитни децата".

И все пак, те лъжат преди това. Защо?
Първите обвинения срещу Майкъл Джексън са повдигнати през 1993 година: на съд го дава Евън Чандлър — баща на 13-годишния Джордън Чандлър. Независимо от изглеждащите доста убедителни описания на насилието, съдът оправдава артиста. Майкъл Джексън плаща на семейство Чандлър около 25 милиона долара и делото е приключено. По време на съдебното производство, и Джеймс Сейфчак (тогава на 15) и Уейд Робсън (11 г.) се включват в защитата на певеца, потвърждавайки, че Джексън не е правил с тях нищо осъдително. От филма става ясно, че за тези признания са допринесли освен адвокатите на певеца (очевидно най-добрите в страната), но и самият той. В замяна на удобните показания Робсън става новият фаворит на поп-иконата, а семейство Сейфчак получават истински щедър подарък. "Да, купи ни нова къща", разказва във филма майката на Джеймс - Стефани. — Това е просто съвпадение във времето, той не ни е купувал. Но звучи лошо".

Като още една причина, поради която жертвите на Джексън решават да защитят кумира си, се посочва и "промиването на мозъци". Джексън, по думите на двамата, обожава да им се кълне в любов, но веднага след това безмилостно заплашва. "Когато бях на 7, Майкъл ми казваше, че никой не трябва да разбере какво правим, разказва Робсън във филма. — Казваше, че може да ни разберат неправилно, и че, ако някой разбере, веднага ще ни вкарат в затвора". "Нас ни свърза бог, — говори Джексън на Уейд Робсън. — Длъжни сме да бъдем заедно". Джеймс Сейфчак, държейки в треперещите си ръце пръстен от злато с брилянти, разказва историята на "сватбата" им с Майкъл. "Приличахме на съпружеска двойка. Проведохме фиктивна церемония в спалнята му и дадохме няколко обета. Свързахме се с пръстени и това беше хубаво. Много ми е трудно да си пропомням това", споделя мъжът, буквално задъхвайки се.

През 2003 година Майкъл Джексън отново е обвинен в сексуално насилие: този път жертвата е 13-годишният Гевин Арвизо. Певецът се обръща за помощ към старите си познати. Уейд Робсън, който тогава е на 22, е зает с кариерата си: като хореограф работи с Бритни Спиърс и N*sync, и болезненият съдебен процес не влиза в плановете му. Затова, по обясненията на самия танцьор, той решава отново да защити Джексън. "Мисълта, че ще разберат семейството ми, жена ми Аманда, и цялата индустрия, ми се струваше абсурдна, дори в главата си не я допусках. Имах чувството, че животът ми би свършил". Сейфчак не иска да се връща към миналото и се отказва от даване на показания поради нервен срив.

Защо двамата описват така подробно насилието?
Детайлите, в които двете жертви описват насилието, поразяват и ужасяват едновременно. В началото Майкъл започва с леки докосвания, но с всеки изминал ден /по-скоро от нощ на нощ/ си позволява все повече, стигайки до орален секс и опити за анален секс с проникване. Близките и защитниците на доброто име на артиста се опитват да оспорят тези разкрития, но никой от тях не се съмнява, че Майкъл Джексън с години - години! — е спал в един креват с малолетните момчета. Подробностите относно насилието, както смята режисьорът Дан Рийд, карат зрителите да повярват на героите. "Всичко, което се отнася до насилието над деца, е много сложно, споделя Дан пред The Guardian. — Но именно в това документалната форма на изложение е уместна, повече отколкото в друг формат. Винаги съм смятал, че краткостта е сестра на таланта, но за времето, в което работихме над филма заедно с талантливия редактор Жул Корнел, разбрах, че страданието на тези две семейства заслужава по-обширно време и повече внимание, отколкото който и да е друг проект в кариерата ми. Гледането на лентата ще ви отнеме 4 часа, и докато не ги изгледате, няма да знаете да вярвате ли или не на Сейфчак и Робсън. Ако без предубеждение изгледате филма докрай, у вас няма да останат никакви съмнения".

Кой още обвинява Майкъл Джексън за насилие?

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.