Истории от живота: Миуча Прада на 70. Да мечтаеш в розово

Истории от живота: Миуча Прада на 70. Да мечтаеш в розово

Не без повод се връщаме към средата на предходното десетилетие - Миуча Прада става на 70, а как по-добре да разкажем житейската й история, от това да се заровим в архива на Independent UK, пред чиято модна редакторка, Сузана Франкел, госпожа Прада дава един от най-откритите си разкази от първо лице. За модата, за майка си, за живота на върха на една от най-престижните Модни къщи...

Предубежденията ни за дизайнерите - в частност тези, които са посветили кариерата си на създаването на определен силно разпознаваем имидж - са колкото многобройни, толкова и разнородни. От Том Форд, например, очакваме да бъде безобразно секси; облечен в жесток черен костюм, риза с отворено деколте; колкото и нагъл да бъде в характерния си нахален стремеж за надмощие, толкова и сдържан. В същия ред на мисли, окото ни не мига, когато видим Донатела Версаче, облечена от глава до пети в блясък, с Кейт Мос под едната ръка и Наоми под другата - оптималният пример за непримиримо парти момиче на 64. Стигаме до Джон Галиано - супер егото на дизайнерската мода, Мартин Маржела - умело укриващ се в свят, в който всички търсят поле за изява.

А какво очакваме от Миуча Прада? Бивш член на Комунистическата партия и дипломант по Политичеси науки, 70-годишната Прада е "брандирана" като дизайнерът интелектуалец. Колекционер на съвременно изкуство и създател на не един или два вездесъщи модела дамски чанти, медийният й образ е всичко друго, но не и освободен и фриволен. Миуча Прада умишлено избягва парти кръга с подчертано предпочитание към прекарването на време в интимен кръг от най-близките си приятели и роднини. И докато други дизайнери се хранят от овациите в края на презентациите си поне два пъти годишно, разхождайки се по подиума, заобиколени от ред супермодели, Миуча рядко благоволи да се покаже, надничайки за секунда преди да се скрие отново. С оглед на това, е обяснимо защо възможност за разговор с Миуча не се получава често. Със същото ясно съзнание, никой, дори предполагаме самата Сузана Франкел, не очаква от Прада да обсъжда нещо по-очевидно извисено от собствения й култ към носенето на розовия цвят.

Историята започва така: Когато Миуча е малко момиче, майка й, Луиза Прада, изисквала от нея да носи само и единствено равни кафяви обувки. "Супер традиционно", казва Миуча. "Спомням си, че бях обсебена да притежавам чифт розови обувки. Израснах, завиждайки за розови обувки."

Останалата част от детския й гардероб, подобаващо, трудно можел да бъде описан като кокетен: "Сини плисирани поли. Синьо, червено, беж. Мечтаех, сънувах по-вълнуващи дрехи. Майка ми се обличаше не толкова формално, но все пак доста консервативно. Носеше някои лейбъли, да, и малко кутюр. Притежаваше и модели на британски дизайнери. Но нищо фриволно, нищо РОЗОВО. Мечтаех да съм възрастна и да нося само розово. Ха!"

"Розовото", добавя тя, "не е сериозен цвят. Знам, че за да го носиш, трябва да си в много добро настроение. Да нося розово сега представлява нещо като предизвикателство, защото дните, в които съм в толкова добро настроение, да си го кажем направо, не са чак толкова много."

Изглежда обаче, че предизвикателствата са сред любимите начинания на дизайнерката. Разглеждайки разнообразието от представени стилистики през годините, предлагащи общо взето всичко - от черна найлонова раница, първоначално разработвана, за да служи в екипировката на италианската армия, през високотехнологични спортни облекла, "Miss Marple" туидени палта и обувки, подлатени със срамежливия чар на буржоазното, до "порно шик" - тезата само се потвърждава.

"Имаше момент на носталгия по един определен тип щастие", казва моделиерката. "Често виждам жени, които не знаят как да се обличат и винаги има драма - как да се облекат за работа, за събитие, каквото и да е, защото когато имаш толкова много свобода, трябва да познаваш вкуса си; да знаеш какво харесваш. А това отнема време. Някои просто харесват идеята. За мен обличането е забавление, забавлявам се, невинаги, но понякога. Но ако не е удоволствие, поне трябва да е драма, не? На времето, когато нямахме избор - имаше един приет силует, един стил - всички жени се обличаха еднакво."

Подобна охолна носталгия залива подиумите в интернационален мащаб и към днешна дата. Все по-често произведени и от не дотам кадърни ръце, изглеждайки като нищо повече от безмислен пастиш. Наречете го тактика за залагане на сигурното в положение на огромна икономическа и рекламна конкурентност, ако решите.

"Разстройвам се, когато хората казват, че големите компании са унищожили всичко; когато казват, че са унищожили майсторската изработка. Опитвам се да залагам на това", разказва Миуча в друго по-скорошно, но далеч по-кратко интервю. "Опитвам се да изразя съвременната жена и го правя чрез модата, защото това е моят инструмент. Свикнала съм с критиката и мисля, че е нещо добро. Особено в началото - консервативните хора бяха дълбоко обезпокоени, защото Prada изглеждаше консервативна, но в действителност не беше. Същевременно за авангардните, моделите ми никога не бяха достатъчно авангардни...", продължава дизайнерката.

Може и да е радикален консерватизъм, но в свят, доминиран от театрални постановки по подиумите и разпокъсван от желанието за внимание от страна на знаменитости, една идея по-строгият подход се явява като направо анархичен. По който и начин да се погледне, светът привикна със забележителната визия на дизайнерката и мрежата от противоречия, върху която е изградена империята Prada.

Миуча Прада, родена като Миуча Бианки, израства в Милано и до ден днешен живее в същия апартамент, в който е отгледана, въпреки че е претърпял надлежна трансформация, за да обслужва грандиозни, но никога показни нужди. Описва детството си по характерно стеснителен начин: "Без проблеми в семейството. Не особено забавно. Не и щастливо. Неутрално. Двама братя. Три деца." Сузана моли Прада да обобщи атмосферата на ранните си години: "Сериозна. Семейството ми беше сериозно и строго религиозно. Майка ми харесваше дрехите, но повече харесваше коректността."

Муича приема управлението на семейната компания, която дядо й Марио създава и предава на родителите й, доста несериозно първоначало, въпреки че се очаква от нея да застане начело. Вместо да продължи семейния бизнес, записва Политически науки в университета Statalе, който завършва през 1970-та, и Изучаване на пантомима в Piccolo Teatro. "Беше извинение, за да не се налага да говоря. Винаги съм била срамежлива." До момента на дипломирането си, както много от своите връстници, вече става пълноправен член на Комунистическата партия. "Бях много млада през 60-те, когато италианското общество започна да се обсебва от идеята за консуматорството, но големите ми мечти бяха за справедливост, равноправие и морална регенарация. Бях комунистка, но да бъдеш от левите беше модерно тогава. Не бях нищо по-различно от хилядите други деца на средната класа."

Към средата на 70-те омеква и склонява да се присъедини към семейния бизнес, поемайки отговорност за дизайна на аксесоари (Prada била компания, предлагаща луксозни стоки - от очила до куфари). Но особено развитие в начинанието й не се наблюдава чак до 1978-ма, когато среща предприемача Патрицио Бартели, съпруга й, и започват да си партнират и в бизнеса, и в живота. Тогава се зараждат и някои от основните характеристики на бранда, които бележат началото му, а и цялостната история.

"Знаете ли, имала съм огромен кураж да се захвана с мода, защото на теория беше възможно най-нефеминистката възможна работа - същевременно, в края на 70-те беше много сложно за мен. Разбира се, харесваше ми много, но исках да правя нещо по-полезно." Непоколебимостта на тези две страни на характера й остават основен двигателен механизъм. "Когато хората разсъждават за модата, често избират да виждат само щурата, луда страна, клишираната страна, а аз мисля, че това е грешно. Модата е важна част от живота на жената. Въпрос е на естетика и това по никакъв начин не е повърхностно."

През 87-ма Миуча и Бартели се женят, а към момента имат две, вече пораснали момчета. Известен с откровеността си - по това си приличат - Бартели веднъж казва: "Миуча е първокласен работник и дизайнер. Знаех, че в дългосрочен план, бракът с нея ще ми излезе евтин." Прям до състояние на самоирония, не е никаква изненада, че историите за работните и управленчески методи на Главния изпълнителен директор на Prada Group, са легендарни. Репутацията му на агресивно креативен бизнесмен няма равна, а в лицето на знаменитата си съпруга открива перфектната - и по перфектному инатлива - обвивка.

"Разбира се, че се интересувам от бизнеса. Той също се интересува от дизайна. Но предпочитаме да работим по отделно, за да избегнем разни дискусии. Като разправят, че много крещим - вярно е. Ха!"

Крещенето настрана, в началото на деветдесетте Prada прави своя пробив с черната найлонова чанта, придружена с триъгълен метален брандинг - любим аксесоар през 2019-та. "Мисля, че отличителното беше това, че бяха първите нови дизайнерски чанти от доста време насам. Къщите като Gucci и Hermès изкарваха едни и същи модели години наред, а аз третирах чантите като модата, каквато всъщност са. Също така са нещо практично, но и много луксозно. Знаете, тези чанти бяха по-скъпи от кожените, защото да се обучим да манипулираме найлона отне четири години. Трябваше да разработим техниката."

През 1988-ма Prada представя първата си колекция женска мода, последвана от по-безгрижната Miu Miu колекция през 94-та. В същата тази деветдесет и четвърта марката представя и първия си мъжки line-up, а три години по-късно и спортната серия със сериозен успех. Днес Миуча може и да е един от най-уважаваните дизайнери, но когато е представена първата й модна линия, а и следващите няколко, творенията й са подложени на повече от нужната доза критика.

"Спомням си рецензия, която представяше първата ми колекция като "Флинстоун срещат Джаксън", казва тя и добавя, "Беше в много негативен смисъл, но, разбира се, същият този жлъч ми хареса!"

Както стана ясно, караниците между Прада и Бартели са документирани, но по всичко изглежда, че най-люти са тези, касаещи въпросите за красотата и/или секса и/или рекламата. Пред Corriere della Sera, уважавания италиански ежедневник, Миуча предприема смела крачка, казвайки, че алармиращият навик на сънародничките й да се появяват на телевизионните екрани в оскъдно облекло е "ужасяващ. Наричам това "отчаяние за сексапил". Това казвам на момичетата в офиса ни, когато идват сутрин с високите си обувки и разголени крака. Колкото по-секси се опитваш да изглеждаш, толкова по-малко секс ще получаваш. Отчаяни сте, казвам им."

Всеки временен компромис, имащ за цел да утоли жаждата на хората за нещо крещящо, бива презиран от Прада. В сърцето си тя е "рисков играч", както я описва главната редакторка на на американския Vogue Ана Уинтур. Днес Prada Group е мултимилиардно предприятие, част от което и едноименният бранд, Prada Sport и линията Miu Miu; притежава и контролира Church's, Car Shoe и Pasticceria Marchesi. Въпреки дълга на компанията, който буди вълна от коментари и спекулации, страшно скъпи, направо разтърсващи "епицентрови" бутици на Модната къща продължават да отварят врати по цял свят. Чрез работата си по миланската Fondazione Prada, отворилa врати през 95-та, Прада и Бартели продължават да инвестират в модерно изкуство и да го прокламират.

В сърцето на целия този механизъм обаче стои Миуча Прада. Жена, която продължава да води битка за позицията си в света. "Знаете ли, каквото и да било нарушение или смущение по дрехите е недопустимо, защото аз съм точно това. То е отражение на мен самата. Защото харесвам различни неща и също заради моята политика - да бъдеш дизайнер, но да имаш мисли, които не са позволени, ако си богат човек - означава, винаги да се боря със себе си."


Във време, в което всички са повече от щастливи да представят себе си като нищо по-атрактивно от медиолюбива карикатура, Миуча Прада опитва, както персонално, така и професионално, да изрази себе си с по-малко покровителстващ и повече прочувствен маниер. В съществото на тази жена има непримиримост, която я прави перфектния моден дизайнер на нашето време.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.