На 3 и 4-ти ноемвр в SOFIA LIVE CLUB ще гостува един от най-чаровните и харизматични поп певци на последното десетилетие Даниел Поутър. Невероятният скок на кариерата си, поп звездата предизвиква благодарение на неустоимия хит “Bad Day”. Парчето става най-въртяната песен в Европа през 2005г., достигайки първото място на националните чартове на Великобритания, Германия, Франция, Холандия, Швейцария, Белгия, Дания и Норвегия.
Когато Даниел Поутър започва работа върху новия си албум Under the Radar в студията на Лос Анжелис с продуцентката си Линда Пери, той си няма и идея какво ще е звученето. „Знаех само, че песните са добри” – казва бившият цигулар и настоящ певец, композитор и пианист – „но не предполагах, че ще включим толкова китари; също така никога не съм си мислил, че ще бъде електронно. Не знаех, че ще включим струнни инструменти. Но Линда е невероятно гъвкава по отношение на музиката и аз просто трябваше да я оставя да развие идеите си.”
Линда Пери е човекът, който стои зад гърба на големи имена в музикалния бизнес като Гуен Стефани и Кристина Агилера. Самата тя е музикант и автор на песни, известна е с бруталната си откровеност и силно-емоционалното въздействие върху изпълнителите. В албума Under the Radar, тя успява да измъкне всичко от Поутър и да го канализира в изпълнението на живота му.
Става хит номер 1 и в Канада, Австралия и Нова Зеландия, и се класира в топ 5 на Италия, Австрия, Швеция, Бразилия, Финландия и Южна Африка. Албумът става платинен в Япония, Великобритания, Ирландия, Франция и Швейцария, и златен в Австралия, Канада, Сингапур и Тайван.
Не след дълго следва и номинация за Грами за „Най-добро мъжко поп изпълнение” за 2007, а после и световно турне и записване на нови и още по-мелодични и запомнящи се хитове. Само за две седмици се появяват хитовете “Best of Me,” “Whole World Around,” “Am I Still the One,” и “Not Coming Back”.
Ще имаме възможността да се докоснем до света на Поутър, слушайки изпълненията му на живо, изпълнени с мелодични тонове и чувствени думи, именно в клуба с най-добрата сцена за жива музика у нас – SOFIA LIVE CLUB!
А ето какво казва самият Поутър в интервюто на Светослав Николов за Jazz FM:
С. Н. Харесва ми непосредствеността, изразителността, ентусиазма и откровеността на музиката ви, към която подхождате без предразсъдъци и много спонтанно. Как ще продължите след комерсиалния успех на последните ви албуми?
D. P. Когато създавам музика, вземам много от хората, които в дадения момент са около мен. Докато записвам, искам да чуя мнението на другите за музиката ми, тяхното усещане за нея. Нали пиша песните си, за да ги слушат други хора? Питам дори чистачката, която идва да изпразни кошчето: „Харесва ли ти това?” Тя отговаря: „За тази песен нищо не мога да кажа, но онази, другата, много ми допадна”. През цялото време получавам отзиви от хората около мен, така че всяка песен става плод на съвместни усилия. Може аз да съм я написал, но тя е вдъхновена и от толкова много други хора, че така се получава непосредствеността, както толкова хубаво се изразихте, че присъства в песните ми. Те никога не са изцяло мои. В тях има и отзвук от реакцията на публиката от даден концерт, или пък на чистачката, която изхвърля боклука. Създавам музика за всички. Когато не получа желаното от мен въздействие, това означава, че не успявам да предада чувствата си на слушателите. А да постигна това е най-важното.
С. Н. На фен сайта ви в My Space пише, че създавате музика, каквато хората искат да чуят. И точно това е, което разказахте и вие. Вие сте канадец, а в Европа имате ужасно много фенове. Това не е ли необичайно?
D. P. Има много общи неща между канадците и европейците. Много важна част и от двете култури е свободомислието. Разсъждаваме така: в изкуството всичко е позволено. В Канада, например, на единия ъгъл на кръстовището може да свири ирландска група, на другия – пънк банда, а в същото време в театъра отсреща да се изпълнява класическа музика. Обществото като цяло има много либерално отношение към музиката. Мисля, че точно заради това европейците ме усещат и разбират толкова добре. Имам страхотно чувство за хумор, като всеки канадец. Не че всички европейци имат... Така че много са общите неща между нашите култури. Освен това, вие, европейците, сте много напредничави. Ние, канадците, също. Приликите са очевидни.
С. Н. Като слушам музиката ви, гледам видеоклиповете и концертните ви изпълнения, имам усещането, че живеете с музиката и тя живее във вас. Така ли е?
D. P. Да, прав сте. Осланям се на музиката, тя ми е голяма опора. Майка ми беше вълшебна пианистка. Израснах сред музика - обгърнат съм от нея, откакто се помня. Като малък бях изолиран в училище. Заради дислексията имах затруднения в ученето. Тогава музиката беше моето убежище и й се отдадох. Не обичах спорта, въобще не бях популярен сред момичетата, нямах много приятели. Музиката се превърна в моето спасение. Затова и днес тя е толкова важна за мен. Благодаря за това, което казвате – че музиката живее в мен и аз живея с музиката. И така с нея си живеем щастливо. Разбира се, не през цялото време. Понякога се караме.
С. Н. Светът на музиката днес е много конкурентен. Има непрестанна борба за слушатели и за вниманието на звукозаписните компании. Как се откроихте, така че да се превърнете в един от най-популярните изпълнители в света?
D. P. Трябва да подхождаш умно по отношение на това за кого пишеш песни, коя е твоята публика, какво искаш да постигнеш. По-обърнатите навътре към себе си групи не се интересуват от феновете си. А аз съм верен на хората, за които правя музика. Искам тя да ги развълнува. Не я създавам за себе си. Музикантът трябва да го е грижа за кого твори. Никога не забравям това, дори да пея за нещо лично преживяно. Разбира се, във всяка песен, която създавам, има частица от мен, но тя докосва толкова много хора! Това е много важно за музиката ми и на това отдавам успеха си. Когато реша, че съм твърде добър, това ще бъде краят. Всяка сутрин, преди всяко излизане на сцената, съм със съзнанието, че е необходимо непрекъснато да заслужавам това право, че трябва да бъда искрен и откровен. Не приемам присъствието си на сцената за даденост. Това е ключово за успеха на eдин музикант.
С. Н. Някога нещо обезсърчавало ли ви е?
D. P. Да, разбира се, има толкова много неща, които правят живота ми труден. Понякога се чувствам така, когато комисията на звукозаписната компания слуша новата ми песен. Или пък когато чуя напомпана музика, направена само и само да се купува. Но това не е нещо ново. Винаги е било така. Комисията, за която ви споменах, се интересува от това как тази музика ще се продава. За „Bad Day” казаха, че никой нямало да си даде парите за песента. Тази затвореност не ми допада. Когато си създал песен, я пускаш на пазара и каквото стане. Такива комисии са ме обезсърчавали. С тях ми е било много трудно. Те са голямо изпитание. Сега звукозаписните компании се интересуват от следващата ти песен, а за мен не е така – навярно защото съм от „старата школа”. Певецът има кариера, а не отделни песни. Естествено, неизбежно е да записваш и силни, и слаби албуми. След някой огромен хитов албум можеш да излезеш с друг, който не е толкова добър, после пак идва ред на силен диск. Важна е цялата кариера. Понякога звукозаписните компании нямат толкова пари, че да плащат на музиканта той да си гради кариерата. Но правим всичко възможно да сме добри. Това е.
С. Н. Най-важна е публиката. Какво ще представите в България? Лично аз няма да изляза от „Sofia Live Club”, докато не чуя „Give Me Life” и „Song 6”.
D. P. Ще чуете една от тези две песни, но няма да кажа коя. Какво ще направим на сцената, ще оставим самата тя да предопредели. Няма камък, който да не сме обърнали, в опит да докоснем публиката. Ще бъде страхотно! Групата е голяма – седем души. Сериозна работа! Със сигурност мога да ви гарантирам, че музиката ще бъде по-мощна от това, което хората очакват. Казвам го в добрия смисъл на думата.
С. Н. Ще свирите в най-добрия и най-елегантен клуб за музика на живо в София пред публика, която обича и цени хубавата музика. Какви са вашите очаквания?
D. P. Научих нещо много важно – да нямам никакви очаквания за концертите. Знам само, че трябва да направя добре това, което зависи от мен, да бъда безупречен, да дам всичко от себе си. Надявам се да успеем да развълнуваме публиката с музиката си. Очакванията ми никога не са се сбъдвали по очаквания от мен начин. Просто излизаме на сцената и правим възможно най-доброто. Споделяме чувствата си и попиваме емоцията на публиката. Това ми е работата. Хората са дали пари да ме слушат и затова шоуто трябва да е страхотно. Аз нямам очаквания, но публиката трябва да има очаквания към мен. Очаквания да съм страхотен и точно това ще се опитам да направя.
