Следва

Удължават изложбата на Вивиан Майер с две седмици

"Паразитът" на Бонг Джоон-Хо: Сюрреалистична сатира за междукласовата борба

Как бедното семейство отива да работи в къщата на богатите...

Movies & TV преди 4 години

Най-голямото отличие от филмовия фестивал в Кан в крайна сметка отиде в Азия. Филмът "Паразитът" на южнокорейския режисьор Бонг Джоон-Хо получи "Златна палма" за най-добра лента на 72-то издание на фестивала.


Оказва се, че всеки от деветимата журиращи е гласувал в полза на социалната сатира от Република Корея. Специфично жанровата лента разказва за живота на бедно семейство, намиращо си работа в дома на богато семейство.

Името определено звучи измамно и е целенасочено замислено като заблуда, защото от режисьора всички очакват да създаде ужас за заразата на човечеството с извънземни организми, а желанието на екипа да не разкрива детайли, допълнително възпламенява фантазията на зрителя. Всъщност "Паразитът" е социална комедия, сюжетът на която е невероятно сюрреалистичен, но и доста правдоподобен.


Главните герои тук условно са семейство "губещи", които живеят в полусутеренна стая и вече са изоставили мечтата си да забогатеят. Все още разполагата с достатъчно средства за оскъдна вечеря, но не и за интернет (налага им се да хващат WiFi от близкото кафене). Приходите им идват от това сглобяването на кутии за пица от картонена заготовка. Таткото е фалирал след неуспешен опит да отвори магазин за бонбони, майката е бивш спортист, но изоставя кариерта си, а двете поотраснали деца не могат дори да си мечтаят за колеж. Щастието обаче им се усмихва съвсем неочаквано, когато студент, приятел на големия син, се появява на прага им и предлага да бъде нает като учител по английски на дъщерята на IT магнат.

След като фалшифицира университетска си диплома с помощта на сестра си, плахият Ки-у е изпратен в елегантно дизайнерско имение, където живее семейството на Пак - също състоящо се от четирима души, родителите и техните наследници: те са вид антиподи на семейството на Ки-у и техните недоброволни благодетели.

След интервю за работа, младокът получава позицията заедно с ново модерно име - Кевин. Зашеметен от неочаквания късмет, решава да помогне на роднините си - да им даде подходящи псевдоними и да ги уреди като слуги на богатия род под различни претексти. Таткото става шофьор, майката икономка, сестрата - частен учител на най-малкото дете на семейство Пак. Така стигаме и до драматичния обрат, за който режисьорът Бонг Джоон-Хо загатва едва-едва и в трейлъра на лентата.



Трябва да признаем, че стилът на корееца е особено разпознаваем, а смелите му комбинации от несъвместими жанрове - в случая семейна драма, социална сатира и кървав трилър - са уникални.

Всекидневният реализъм и нахалната гротеска в лентата на Бонг Джоон-Хо са неразделни и дори повече - хранят се взаимно един от друг като паразитни екосистеми. Връзката между двете семейства във филма е същата. Кой обаче е паразит и за кого? Безгрижните и безпомощни богаташи, които живеят в своята прозрачна, но непроницаема къща-пашкул, дело на известен архитект, ли се хранят с усилията на персонала? Или пък вторите се придържат към първите, от които черпят ресурс, пари и възможности, чрез които постепенно да излязат от обичайната си бедност и да преминат от по-ниската към средната класа? Победителят от Кан дава всичко друго, но не и двусмислен отговор. Сценарият е еднакво безмилостен и подигравателен по отношение на всичките осем герои, а актьорите, които играят двойни роли, напълно влизат в сложната филмова задача.

Класовите противоречия и борби са перфектно превъплътени, а във филма многократно се споменават хлебарките, което ни кара да подразбираме, че неговите герои се усещат подобно на досадните насекоми, които не могат да бъдат убити. Те се бунтуват срещу унизителната си ситуация, но си затварят очите, за да не усетят миризмата на бедност отново.

Чрез лентата си корейският режисьор изхвърля тежестта на социалните задължения, но не взима страна, не подкрепя дадена определеност, не защитава правата на човека. Той само предлага отклонение - оценка на голямата, глобална картина и момент, в който заедно да се посмеем колко глупав е човекът, който се опитва да открадне от съседа си малко от неговото щастие, за да го превърне в свое.

More Movies & TV