Дете бе моят татко, дете ще съм и аз: AndonastY & Крис

Дете бе моят татко, дете ще съм и аз: AndonastY & Крис

Оставаме деца и след като сме се научили да бъдем хора...

Започваме да си припяваме "От днес имам вече нови панталонки, а в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки", защото съвсем скоро ще остават едва 213 дни до края на годината, тъй като идва 1-ви юни - Денят на детето, когато сладоледите са в изобилие, изненади дебнат от всеки ъгъл и всичко, абсолютно всичко, е позволено.

Делят ги нищо и никакви 31 години. Той - бащата, е на 40, Рак, а Той - синът,  на 9, Стрелец. Първи в специалната ни много детска рубрика "Дете бе моят татко, дете ще съм и аз" влизат артистът Андон Георгиев - AndonastY, илюстратор, дизайнер и арт директор, дотолкова разпознаваем със специфичния си начин на работа, че няма объркване, и най-голямата му гордост - Кристиaн. Сладки, креативни, адски готини и винаги усмихнати двамата се опитват да разбият, или пък не, вярването че "крушата не пада по-далеч от дръвото">>>

Дете бе моят татко, дете ще съм и аз!



V.S.: Обрисувай го с три думи.
КРИСТИАН:
Талантлив, обичлив, деликатен.
ANDONASTY: Уникален, Емпатичен, Сговорчив.

V.S.: Кога разбра, че вече не е/не си дете?
КРИСТИАН:
Ааа, аз съм си още дете.
ANDONASTY: Аз и досега не знам къде е границата, понякога съм си абсолютно дете!

V.S.: Най-сладкият вкус?
КРИСТИАН:
Мед.
ANDONASTY: Пъпеш с мед.

V.S.: Най-неприятният?
КРИСТИАН:
Халва.
ANDONASTY: Руски борш.

V.S.: Харесва ли ти като празник 1-ви юни?
КРИСТИАН:
Да, много.
ANDONASTY: Да, макар че ще е добре, както не само на 8-ми март да се сещаме за жените, така и не само на 1-ви юни да се стараем да угаждаме и веселим децата.



V.S.: Спомняш ли си какво хвана на прощъпулника - ти самият/детето?
КРИСТИАН:
Да, чифт холандски пантофи - и аз не знам защо са ги сложили сред другите неща.
ANDONASTY: Нямам спомен.

V.S.: Какво най-важно научи от татко?
КРИСТИАН:
Да обичаш.

V.S.: Какво най-важно научи от по-малкия от двама ви?
ANDONASTY: Уроците са всеки ден. Мисля, че аз научавам от него повече, отколкото той от мен.

V.S.: Колко неща в този живот са по-хубави от детството?
КРИСТИАН:
Нищо. Това е най-хубавата възраст, тогава имаш много енергия, не си нацупен тийнейджър и не преминаваш от фаза във фаза.
ANDONASTY: Няма. Да запазиш детското в себе си дори когато си уж възрастен.


(Илюстрация на AndonastY)

V.S.: Рецепта за добра игра?
КРИСТИАН:
Да има много деца и да се разбират и забавляват заедно.
ANDONASTY: Обща настройка за добра вибрация, настроение и спокойствие.

V.S.: Рецепта за добър урок?
КРИСТИАН:
Става когато направиш грешка и после я осъзнаеш.
ANDONASTY: Ако си с отворено съзнание, може всяко вдишване да е добър урок.

V.S.: Фантазията ти какво хрумване последно ти подари?
КРИСТИАН:
Да направя илюстрация, вдъхновена от филма Love, Death+Robots.
ANDONASTY: Последната колекция дрехи, над която работих.


(Илюстрация на Кристиан)

V.S.: Любим детски писател?
КРИСТИАН:
Слави Панайотов, макар че е повече влогър, но съм чел и книгата му и много го харесвам.
ANDONASTY: Ено Рауд - Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада.

V.S.: Мекичкото нещо - мече, пате или гъсеничка, коeто обожаваше, като беше като мънисто, как се казваше?
КРИСТИАН:
Едно розово прасе, което грухтеше когато си иска, защото беше изпрано десетки пъти.
ANDONASTY: Един гумен заек.

V.S.: Най-любимото нещо сега?
КРИСТИАН:
Компютърните игри, игрите с другите деца в парка.
ANDONASTY: Рисуването.



V.S.: За какво не те разбира другият?
КРИСТИАН:
Когато кажа нещо по детски, без да мога да го обясня добре.
ANDONASTY: Когато се опитвам да му говоря като възрастен, а той си е в неговия свят.

V.S.: За какво ти е от най-голяма помощ?
КРИСТИАН:
Когато имам нужда от защита и подкрепа.
ANDONASTY: Уча се от него на неща, които досега не съм научил.

V.S.: Вярно ли е, че децата избират родителите си?
КРИСТИАН:
Чувал съм, че може, но аз не го мисля.
ANDONASTY: И аз така съм чувал, допускам, че е възможно.



V.S.: Какво би добавил към персонажа на татко/детето?
КРИСТИАН:
Нищо, така си е добре.
ANDONASTY: Нищо, перфектен е!

V.S.: Децата са съвършени, а възрастните?
КРИСТИАН:
Мозъкът им с времето почва да работи малко по-бавно, с друга честота.
ANDONASTY: Честотата - да, друга е, има смущения в сигнала и шуми неясно понякога.

V.S.: Кога ставаш възрастен точно?
КРИСТИАН:
Чисто физически – към 30--тата година.
ANDONASTY: Точно никога. Ставаш обаче част от матрицата, ако се оставиш, и резултатът е, че изглеждаш и се държиш като старче.

(Илюстрации на AndonastY)

V.S.: Има ли разлика в сънищата на малки и големи?
КРИСТИАН:
Не, няма, мозъкът определя кой как да сънува и там няма граници.
ANDONASTY: Има, на децата са по-ведри.

V.S.: Кой кого натупа последно и на какво?
КРИСТИАН:
Аз победих тати на борба. Отне ми 3 минути.
ANDONASTY: Той мен, на борба....взе ми въздуха направо.

V.S.: Любимият костюм, обувки, аксесоар на татко?
КРИСТИАН:
Според мен той няма нещо конкретно любимо. Облича се все още сякаш е тийнейджър.


(Илюстрация на Кристиан)

V.S.: Любимият спомен дотук с детето?
ANDONASTY: Разходките из планината и откриването на общата ни изложба миналата година.

V.S.: Има ли обичта свършване?
КРИСТИАН:
Не, няма, безкрайна е и завинаги.
ANDONASTY: Истинската - не.

V.S.: Пожелайте ни нещо за 1-ви юни!
КРИСТИАН:
Поздравявам всички деца по света, заслужават да получат хубави подаръци и да се забавляват много не само на празника, а и през всички останали дни!
ANDONASTY: На всички, които се мислят за възрастни - бъдете повече деца!

Коментари: 1

A
andonasty (2019/05/29 / 19:55)
БлагодаБлагодаря ви за чудесната статия от името на Кристиан, и разбира се - от мое! Keep going!Бр

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.