V.S.: Обрисувай го с три думи.
КРИСТИАН: Талантлив, обичлив, деликатен.
ANDONASTY: Уникален, Емпатичен, Сговорчив.

V.S.: Кога разбра, че вече не е/не си дете?
КРИСТИАН: Ааа, аз съм си още дете.
ANDONASTY: Аз и досега не знам къде е границата, понякога съм си абсолютно дете!

V.S.: Най-сладкият вкус?
КРИСТИАН: Мед.
ANDONASTY: Пъпеш с мед.

V.S.: Най-неприятният?
КРИСТИАН: Халва.
ANDONASTY: Руски борш.

V.S.: Харесва ли ти като празник 1-ви юни?
КРИСТИАН: Да, много.
ANDONASTY: Да, макар че ще е добре, както не само на 8-ми март да се сещаме за жените, така и не само на 1-ви юни да се стараем да угаждаме и веселим децата.



V.S.: Спомняш ли си какво хвана на прощъпулника - ти самият/детето?
КРИСТИАН: Да, чифт холандски пантофи - и аз не знам защо са ги сложили сред другите неща.
ANDONASTY: Нямам спомен.

V.S.: Какво най-важно научи от татко?
КРИСТИАН: Да обичаш.

V.S.: Какво най-важно научи от по-малкия от двама ви?
ANDONASTY: Уроците са всеки ден. Мисля, че аз научавам от него повече, отколкото той от мен.

V.S.: Колко неща в този живот са по-хубави от детството?
КРИСТИАН: Нищо. Това е най-хубавата възраст, тогава имаш много енергия, не си нацупен тийнейджър и не преминаваш от фаза във фаза.
ANDONASTY: Няма. Да запазиш детското в себе си дори когато си уж възрастен.


(Илюстрация на AndonastY)

V.S.: Рецепта за добра игра?
КРИСТИАН: Да има много деца и да се разбират и забавляват заедно.
ANDONASTY: Обща настройка за добра вибрация, настроение и спокойствие.

V.S.: Рецепта за добър урок?
КРИСТИАН: Става когато направиш грешка и после я осъзнаеш.
ANDONASTY: Ако си с отворено съзнание, може всяко вдишване да е добър урок.

V.S.: Фантазията ти какво хрумване последно ти подари?
КРИСТИАН: Да направя илюстрация, вдъхновена от филма Love, Death+Robots.
ANDONASTY: Последната колекция дрехи, над която работих.


(Илюстрация на Кристиан)

V.S.: Любим детски писател?
КРИСТИАН: Слави Панайотов, макар че е повече влогър, но съм чел и книгата му и много го харесвам.
ANDONASTY: Ено Рауд - Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада.

V.S.: Мекичкото нещо - мече, пате или гъсеничка, коeто обожаваше, като беше като мънисто, как се казваше?
КРИСТИАН: Едно розово прасе, което грухтеше когато си иска, защото беше изпрано десетки пъти.
ANDONASTY: Един гумен заек.

V.S.: Най-любимото нещо сега?
КРИСТИАН: Компютърните игри, игрите с другите деца в парка.
ANDONASTY: Рисуването.



V.S.: За какво не те разбира другият?
КРИСТИАН: Когато кажа нещо по детски, без да мога да го обясня добре.
ANDONASTY: Когато се опитвам да му говоря като възрастен, а той си е в неговия свят.

V.S.: За какво ти е от най-голяма помощ?
КРИСТИАН: Когато имам нужда от защита и подкрепа.
ANDONASTY: Уча се от него на неща, които досега не съм научил.

V.S.: Вярно ли е, че децата избират родителите си?
КРИСТИАН: Чувал съм, че може, но аз не го мисля.
ANDONASTY: И аз така съм чувал, допускам, че е възможно.



V.S.: Какво би добавил към персонажа на татко/детето?
КРИСТИАН: Нищо, така си е добре.
ANDONASTY: Нищо, перфектен е!

V.S.: Децата са съвършени, а възрастните?
КРИСТИАН: Мозъкът им с времето почва да работи малко по-бавно, с друга честота.
ANDONASTY: Честотата - да, друга е, има смущения в сигнала и шуми неясно понякога.

V.S.: Кога ставаш възрастен точно?
КРИСТИАН: Чисто физически – към 30--тата година.
ANDONASTY: Точно никога. Ставаш обаче част от матрицата, ако се оставиш, и резултатът е, че изглеждаш и се държиш като старче.

(Илюстрации на AndonastY)

V.S.: Има ли разлика в сънищата на малки и големи?
КРИСТИАН: Не, няма, мозъкът определя кой как да сънува и там няма граници.
ANDONASTY: Има, на децата са по-ведри.

V.S.: Кой кого натупа последно и на какво?
КРИСТИАН: Аз победих тати на борба. Отне ми 3 минути.
ANDONASTY: Той мен, на борба....взе ми въздуха направо.

V.S.: Любимият костюм, обувки, аксесоар на татко?
КРИСТИАН: Според мен той няма нещо конкретно любимо. Облича се все още сякаш е тийнейджър.


(Илюстрация на Кристиан)

V.S.: Любимият спомен дотук с детето?
ANDONASTY: Разходките из планината и откриването на общата ни изложба миналата година.

V.S.: Има ли обичта свършване?
КРИСТИАН: Не, няма, безкрайна е и завинаги.
ANDONASTY: Истинската - не.

V.S.: Пожелайте ни нещо за 1-ви юни!
КРИСТИАН: Поздравявам всички деца по света, заслужават да получат хубави подаръци и да се забавляват много не само на празника, а и през всички останали дни!
ANDONASTY: На всички, които се мислят за възрастни - бъдете повече деца!

More from View Sofia

Love to quote... Децата на View Sofia

Celebrities преди 7 години

Днес нямаше как да не се сетим за едни от най-щурите и откровени интервюта, които сме правили...

Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Слав Соколов

All About Life преди 1 година

View Sofia пристъпва в царство d:istinkt, PR агенция на годината според BAPRA Bright Awards 2022. С тях се работи леко, с удоволствие и споделен нюх, задружно, креативно и много модерно. Зад розово-лилавата компания стои палитра от уникални личности, с които се запознаваме отблизо и с които трудно се разделяме. Те са the d:istinkt creators - всеки от тях създава част от комуникационните продукти, носители на редица световни награди. Следва професионално-лична среща Първа...

Летопис на смутното време: Аделина Дуцкинова

Interviews преди 4 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!