Десислава Юлий Минчева: родена през 1956 г. в София. Завършва специалност Живопис в НХА в класа на Светлин Русев. Член на Изпълнителното Бюро на СБХ и професор по рисуване в НХА. Автор на над 35 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Изнася лекции в Париж, Мексико, Барселона, Милано, Сиан, Ханджоу. Зодия Телец и майка на Сандро.

Сандро Арабян: 31 години, също Телец, син на Десислава.
Ди джей, фотограф и основна част от екипа на Ritual Gatherings - парти концепция, родена между Барселона и София, с идея да събира фенове на различните електронни стилове в неподправена и семейна атмосфера, която да задоволява всички сетива, събитията да се провеждат на открити локации, близо до природата, а визуалната продукция да е изцяло плод на ръчна изработка с естествени материали.



V.S.: Обрисувай го/я с три думи.
ДЕСИСЛАВА: Общителен, чаровен, ентусиаст.
САНДРО: Честна, силна и грижовна.

V.S.: Кога разбра, че вече не си дете?
ДЕСИСЛАВА: Толкова отдавна, че вече не помня.
САНДРО: Когато си отиде дядо ми Юлий.

V.S.: Най-сладкият вкус?
ДЕСИСЛАВА: Шоколад, естествено!
САНДРО: Този на победата.



V.S.: Най-неприятният?
ДЕСИСЛАВА: Непоносими за мен са яйца, масло, риба, майонеза, крем, мляко, супа, ракия, червено вино... предателството, пошлостта, глупостта, злобата и завистта... да изброявам ли още?
САНДРО: Вкусът на разочарованието.

V.S.: Харесва ли ти като празник 1-ви юни?
ДЕСИСЛАВА: Когато бях дете и когато имах истинско, малко, твърде енергично дете - да. Сега вече не изпитвам никакво вълнение. (Попитайте ме пак, когато стана баба!)
САНДРО: Да, защото си спомням за всички лудории, които правихме като деца, беше велико!



V.S.: Спомняш ли си какво хвана на прощъпулника - ти самията/детето?
ДЕСИСЛАВА: Ако имах спомени от една годишна възраст, щях да съм някакъв феномен, но за Сандро помня много добре, че притича и задмина всички заложени му от нас капани и започна да върти копчетата на музикалната уредба. В крайна сметка се оказа на 50% пророчески прощапулник.
САНДРО: Не си спомням, но преди няколко години се поинтересувах. Подминал съм всичко поставено на масата и съм се хванал за касетофона.

V.S.: Какво най-важно научи от татко/мама?
ДЕСИСЛАВА: Ох...Честност, работливост, отстояване на собственото мнение, уважение към другите... май всичко важно.
САНДРО: Да бъда справедлив.



V.S.: Какво най-важно научи от по-малкият от двама ви?
ДЕСИСЛАВА: Уроци получавам и днес от Сандро... Да свикна и приема непознат за мен начин на мислене и действие си е изпитание. Опитва се да ме научи как да живея в новото време, но често удря на камък. Учи ме как да обичам без да ставам досадна.

V.S.: Колко неща в този живот са по-хубави от детството?
ДЕСИСЛАВА: По-тежко, но по-хубаво е да имаш твое дете. Да разбереш и почувстваш любовта. Да сбъднеш някоя мечта.
САНДРО: Само едно нещо – целият живот.



V.S.: Рецепта за добра игра?
ДЕСИСЛАВА: Да не мислиш ще загубиш ли или ще победиш, просто дай всичко от себе си!
САНДРО: Приятели.

V.S.: Рецепта за добър урок?
ДЕСИСЛАВА: Урокът, който ще промени нещо в теб.
САНДРО: Уроците ги учим още от малки по един единствен начин – с правенето на грешки.

V.S.: Фантазията ти какво хрумване последно ти подари?
ДЕСИСЛАВА: Дали ще успея да ида на всички места по света, които са ме накарали да изпитам любопитство и желание?
САНДРО: Че тепърва предстоят велики моменти!



V.S.: Любим детски писател?
ДЕСИСЛАВА: Туве Янсен.
САНДРО: Ръдиард Киплинг - “Ние сме от една кръв, вие и аз!”

V.S.: Мекичкото нещо - мече, пате или гъсеничка, които обожаваше, като беше като мънисто, как се казваше?
ДЕСИСЛАВА: Имах кукла Машенка, даже ме има на снимка с нея, притискам я като истинска скъпоценност.
САНДРО: Моля?



V.S.: Най-любимото нещо сега?
ДЕСИСЛАВА: Да се прибера вкъщи, да си погаля котките и да си ида в ателието. И да пътувам - това ме лекува истински.
САНДРО: Ritual Gatherings.

V.S.: За какво не те разбира другият?
ДЕСИСЛАВА: Понякога искрено се чуди как издържам и не разбира защо продължавам да бъда идеалист.
САНДРО: За безкрайният ми оптимизъм.



V.S.: За какво ти е от най-голяма помощ?
САНДРО: Не се случва често, но с майка ми сме приятели, което само по себе си е от голяма помощ.

V.S.: Вярно ли е, че децата избират родителите си?
ДЕСИСЛАВА: Нямам никаква представа как и защо е устроен така светът ни. Може би на родителите се дава определено дете, за да си научат ненаучените уроци...знам ли? Ако е верно, че децата ни ни избират, би ми се искало да мога да им кажа да внимават какво си пожелават.
САНДРО: Имам една теория, че всеки един от хората, които са част от живота ни, са там с конкретна задача, да ни научат на нещо. В този смисъл може да се каже, че съм си “избрал” родителите така, че да ме научат какво е да бъдеш артист.

V.S.: Какво би добавил към персонажа на татко/мама/детето?
ДЕСИСЛАВА: Персонажи... звучи като театър. Дано си изиграем добре ролите!
САНДРО: Спокойствие.

V.S.: Децата са съвършени, а възрастните?
ДЕСИСЛАВА: Несъвършени вероятно? Борим се със себе си, това е.
САНДРО: Възрастните са порастнали деца.

V.S.: Кога ставаш възрастен точно?
ДЕИСИСЛАВА: Когато започнеш да се грижиш не само за себе си, а и за някой друг. Когато разбереш какво искаш. Когато научиш кой си.
САНДРО: Не знам още. Извън физическото остаряване, мисля, че е въпрос на усещане.
Но и когато вече имаш истински отговорности, към други освен себе си.



V.S.: Има ли разлика в сънищата на малки и големи?
ДЕСИСЛАВА: Сънищата са тайният ти свят, понякога нелогични, светли или тъжни. Но те са ТИ, с желанията и неуспехите ти, с фантазиите и страховете ти. Няма как да не са различни за детето и за порасналия човек.
САНДРО: Не мисля, все са луди.

V.S.: Кой кого натупа последно и на какво?
ДЕСИСЛАВА: Ееееее... въпрос с повишена трудност. Веднъж пък няма да отговоря.

V.S.:Любимият костюм, обувки, аксесоар на мама?
ДЕСИСЛАВА: Само помня, че като дете исках да стана балерина и имах розова пачка и атлазени палци. Нищо по-вълнуващо и любимо не се появи в живота ми.
САНДРО: Бижутата й.



V.S.:Любимият спомен дотук с детето?
ДЕСИСЛАВА: Как заспива в ръцете ми. Как го посрещам. Как пътуваме заедно.

V.S.:Има ли обичта свършване?
ДЕСИСЛАВА: Не! Но има трансформации. Ако обичта свърши... няма ни и нас.
САНДРО: Докато хората те помнят, не.



V.S.: Пожелайте ни нещо за 1-ви юни!
ДЕСИСЛАВА: За мен детето е любов. Дръжте тази любов здраво в себе си!
САНДРО: Мечтайте лудо, независимо какво ви казват другите!

Уловихме прекрасната емоция в кадри, благодарение на верния ни другар в игра Huawei P30 Pro.

Тук си припомни: Дете бе моят татко, дете ще съм и аз: AndonastY & Крис

More from View Sofia

Кехлибарената одисея на Huawei P30 Pro

All About Life преди 4 години

Ярките слънчеви цветове на кехлибара, древногръцкият историк Никий описва като "втвърдени капчици пот, формирала се на Земята със залязването на Слънцето в морските вълни", а друг гръцки писател твърди, че са втвърдени сълзи от очите на герои и божества.

Най-значимото джаз събитие на България започва днес с два дни подгряваща фестивална програма

Music преди 7 години

Банско Джаз Фест се подготвя за своя 20-годишен юбилей, който предстои догодина, като удължава програмата си с два дни и я разширява с джаз уъркшопи за възрастни и деца...

Моника Белучи се гушка с млад френски художник

Celebrities преди 5 години

по пример на Венсан...