То съвпада с името на популярен съветски марш от времето на Студената война, към който още Венечка Ерофеев ни препраща с гениалните си коктейли в „Москва – Петушки“. Черният романтик на съвременната украинска литература и култура се завръща с нов, още по-провокативен роман, който (за добро или зло) ще резонира особено добре с българската публика. Той е (неофициално) продължение на "Депеш Мод", излязла наскоро с логото на “Парадокс”.
В „Химн на демократичната младеж“ Сергий Жадан представя шест истории за развитието на „средния бизнес“ в Източна Украйна по време на първоначалното натрупване на капитала от 90-те години на миналия век, като всеки има свое разбиране за този термин и то рядко съответства на икономическите дефиниции. Например според Пелевин (друг велик автор от каталога на „Парадокс“) това посткомунистическо натрупване „се оказва същевременно и окончателно“.
Героите донякъде напомнят за познатите ни от предходния роман на Жадан „Депеш Мод“ вечно пияни и напушени студентчета, които вече са пораснали и работят. И то не какво да е. Те са бизнесмени, на които хич не им се иска да се преработват, но и не им стиска да крадат мащабно. Те се възползват от остатъците от стария режим и ги трансформират в своя полза в новото демократично време.
Идеологемата за средната класа като гръбнак на съвременното капиталистическо общество се разбива в посткомунистическата икономическа действителност. В това пространство на рекет, корупция, кражби, далаверки и данъчни измами действат (или по-скоро въобще не действат) странни закони. Те са неразбираеми за другите народи от Европа, понякога са неразбираеми и за славянските народи, а се случва и самите украинци да не ги разбират.
На българската публика е добре позната картинката на раждането и развитието на средния бизнес, но Жадан я пресъздава с изключително чувство за хумор, а усещането, което оставя книгата не е тягостно и можем спокойно да приемем твърдението на известния украински писател Юрий Андрухович, че „Сергий Жадан отново е написал най-добрата си книга“. Но ако перифразираме Ерофеев – това вече не е книга, а химн. Химн на демократичната младеж. Точно така, защото в изпилия този литературен коктейл назряват вулгарност и тъмни сили. А за да се предотврати поне донякъде назряването на тези тъмни сили, има два начина. Първо, да не се чете въобще „Химн на демократичната младеж“, а второ, да се чете вместо него „Депеш Мод“.
Сергий Жадан е роден през 1974 г. в Старобилск, Луганска област, а днес живее и работи в Харков. Поет, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна смес от таланти вдига във въздуха младите хора не само в днешна Украйна, а и навсякъде по света, откъдето минат „Жадан и кучетата“ – така на галено феновете наричат собствената му ска-пънк група „Собаки в космосi“ („Кучета в космоса“). Като фронтмен Жадан е секси, а като публична личност, след ареста му през 2014 г. на харковския Евромайдан, е съвременен бунтовник (само че с кауза!) в стил Джеймс Дийн – поне според сп. „Ню Йоркър“. Пак според същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му напомнят на Уилям Бъроуз и бийт поколението с леки спорадични повеи на магически реализъм в латиноамерикански стил. Ако тези определения могат да се оспорват, то безспорни са две неща – критиката обявява романите му за „манифест на цяло едно поколение“, а той самият е сред шепата украински автори широко превеждани по света. Благодарение на усилията на пресата, на феновете и на литературните ултраси, той се превръща в „много вървежен“, в медийна звезда, по думите на критика Иван Дзюба, а мястото му в антологията на украинската поезия е гарантирано. Преди него е само собственият му духовен учител и неформален ментор Юрий Андрухович.
Жадан напълно съзнава ролята си на неофициален бард от Източна Украйна и моралната отговорност, която носи за думите си. Не са много хора от неговата част на „географията“, чиито думи достигат отвъд нейните граници (сп. „Ню Йоркър“).
Жадан превежда поезия от немски (Паул Целан), английски (Чарлс Буковски), белоруски, руски. Неговите собствени поетически и прозаични текстове са преведени на немски, английски, полски, сръбски, хърватски, литовски, беларуски, руски и арменски и т.н., и са отличени с много национални и международни награди. Романът му “Ворошиловград” печели наградата за литература „Ян Михалски” в Швейцария. През 2017 г. е удостоен с държавната награда „Василий Стус“ за особен принос към украинската култура и активна гражданска позиция.
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: Откъс от "Стерео тишина" на Росен Карамфилов
Росен Карамфилов е син на художника Кольо Карамфилов...
"Нещата имат собствен живот": Сто години самота става сериал
on screen...
Животът и смъртта на Людмила Живкова
„Не се страхувайте да пишете „Творец“ с главна буква и помнете, че не красотата, а чувството за красота ще отвори вратите на Бъдещето!“, казва Татовата наследница
