Майка му умира много млада, а бащата, син на свещеник, се венчава повторно за жена с благородно потекло, когато Александър е на 13. Следва успешна съдийска кариера за бащата, която му носи дори рицарско звание и съвсем прилично състояние. Мечтае синът му да поеме по неговите стъпки, затова и настоява да учи в Юридическия университет. Това образование само доближава младия Островски още повече до любимата литература, тъй като в учебното учреждение се среща с много професори, които разпалват още повече интереса му към подобно развитие, благодарение на безкрайни литературни разговори, обсъждания и дискусии.
Детството на Александър преминава в московския квартал Замосковнича, разположен срещу Кремъл, на противоположния бряг на река Москва. Областта е заселена основно от хора, принадлежащи към средната класа, сред които Островски си спомня, че непрекъснато съществува борба и търсене за и на печалба един от друг. Бъдещият драматург започва да търси и разбира мъдростта с израстването си и като човек, и като творец, а носещото се из квартала характерно поведение и настроение е основно вдъхновение.
След като решава, че ученето за юрист не му е по вкуса и възможностите, Александър прекъсва - отива да работи в съда като дребен служител по настояване на баща си. Отново обаче тази принуда се оказва от полза за творчеството му - по време на чиновническата си служба Островски се наглежда на толкова много различни измамни схеми и разнородни по вид герои с малки и големи роли в шашмите, че после всеки получава свой герой в пиесите му. Още тогава се удивлява на способността и готовността на хората да правят каквото и да било в името на благосъстоянието си - на келепира, както би казал Алеко. Тези "живи" случки и впечатления, плюс желанието му да им придаде реални литературни форма, обем и цвят, го изтласкват към писането, а в последствие и утвърждаването му като един от най-значимите драматурзи, както и му печелят прозвището "Колумб Замоскворечья". Едно от първите произведения на автора е очеркът "Записки замоскворецкого жителя", в който широката публика бива запозната с особеностите от бита на съкварталниците на Островски. В очерка, Замосковнича е разгледана като отделна държава, в която на власт са интертните състояния и потисническите заповеди, но и не само - обръща внимание на все още съществуващите стари руски обичаи, привички и традиции. Именно защото отваря вратата към един "нов свят" на широката публика, е наречен Колумб на Замосковнича.
Голямата слава и признание на писателя донася пиесата "Наши хора сме - ще се разберем" ("Свои люди – сочтёмся"), чийто сюжет може да бъда обобщен просто като ужасяваща сатира, излагаща на показ нечистотиите на заобикалящия ни свят. Талантът на автора привлича вниманието не само на критиците и феновете, а и на правителствената цензура, от което следва забрана на пиесата и поставяне на автора под полицейски надзор.
Ненужно е да казваме колко богато е творчеството на Александър Николаевич или колко високо ценен и приет автор е и до днес. Сред малкото цитати, коректно преведени на български език, откриваме тези:
"Ах, вече е сторено; можеш само да съжаляваш, а не можеш да поправиш."
"Вие имате по-големи шансове от моите: младостта е велико нещо."
"Значи, приятелите са две тела - една душа."
"И най-мъдрият си е малко прост."
"Правдата е хубаво нещо, а щастието още повече!"
"Песента е душата на народа. Загубиш ли песента - убиваш душата."
"Без хитрост на света не можеш да преживееш."
"А как се влюбват необразованите: от цялата си душа, тоест от цялата си първобитна диващина!"
"Щастието няма да дойде при теб, ако сама бягаш от него."
"Чужденец, холандец е той, малка душа; при тях аритметиката е вместо душите."
"Любовта със злато не можеш да купиш."
"Не мога да остана равнодушен: или ще плача или ще се смея."
More from View Sofia
101 модни цитата, придобили иконичен статут
От А до Я за модата в цитати
Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица
Не е лесно да стигнеш до върха. Успехът не идва от даром и често първите стъпки са трудни, неуспешни или дори пълен провал..
Почетен гост на първото издание на „Литературните срещи“ на Фондация „Прочети София“ ще бъде Нобеловата лауреатка Олга Токарчук
През април започва най-новата поредица от събития на Фондация „Прочети София“, наречена Литературни срещи.