В редовете по-долу четем взетата назаем история на един от първите, които разбират за мащаба на катастрофата>>>

Валери Легасов се грижи за последствията след взрива на атомната централа. Неговите решения спасяват милиони животи, но той плаща висока цена.

Мъж в пуловер и големи очила с рогови рамки седи в кухнята, слушайки собствения си глас, идващ от касетофон. След като записва пет аудиокасети, съдържащи информация за Чернобил, той излиза навън, за да ги скрие от бдителното око на агентите на КГБ. След като поставя лентите във вентилационната система на къщата, той се връща у дома, храни котката си, пали една цигара и се обесва...

Тази първа сцена от мини сериала "Чернобил" на HBO дава тон на историята за ядрената катастрофа от 1986 г. и Валери Легасов, известен съветски неорганичен химик, който играе ключова роля в екипа за реагиране в Чернобил.

Именно той настоява за евакуацията на град Припят и решенията му помагат за ограничаване на въздействието на катастрофата. Легасов е и човекът, който изнася петчасов доклад за причините за бедствието в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена - честен доклад, който успокоява международната общност, но разгневява колегите му у дома.

Пътят към Чернобил
Роден през 1936 г. в Тула (173 км южно от Москва), Валери избира рано своята кариера. Отличен ученик и лидер, той може да си избере университет, благодарение на високите си оценки в училище, но решава да учи в Московския институт по химични технологии "Менделеев".

След брилянтната си теза, Валери получава предложение да изкара докторска степен в Курчатовския институт за атомна енергия, но не приема предложението веднага. Преди това прекарва две години в Сибирския химически завод в Томск, развивайки плутоний за ядрени оръжия.

Легасов утвърждава името си като един от най-известните учени в областта на неорганичната химия - т. е. химията на благородните газове. За работата си в тази област (най-вече за ефекта на Бартлет-Легасов) Валери получава множество държавни награди.

Специалността му не е в ядрените реактори. Почти случайно се оказва в държавната комисия за реагиране на катастрофата на Чернобил на 26 април 1986 г. "Не е трябвало да бъде в Чернобил. Специалността му е "физическа химия", работил е по експлозиви", спомня си дъщеря му Инга Легасова.