Ф като Фалшиво. Кратка история на най-изкусните фалшификатори, които светът познава

Ф като Фалшиво. Кратка история на най-изкусните фалшификатори, които светът познава

Как можем да познаем кое е фалшиво и кое истинско?

Понякога не можем. По груби сметки около 20% от всички произведения на изкуството, изложени в музеи, са вероятни фалшификати, което непосредствено наводнява пазара на изкуство с фалшифицирани шедьоври. Това, въпреки възхода на технологиите, улесняващи разпознаването им. Същевременно огромното търсене от страна на музеите, галериите и колекционерите до някаква степен "осигурява" съществуването им или поне неизчезването им. Фалшифицирането има предълга история, бележеща своето начало по време на Римската империя, където, поради липса на всякакво изкуство, римляните започват да копират работите на древните гърци и съответно да ги представят като свои. Техниките се разпространяват през Ренесанса правопропорционално на разрастването на средната класа, преди да достигнат криза през XX век. Може би поради несложния характер на методите си - в сравнение, например, с холандската школа - най-привлекателните артисти за така наречените "фейкъри" са Пикасо, Матис, Клее, Джакомети и Дали. Но кои са най-известните фалшификатори? Как ги хващат? Колко време прекарват в затвора? Биват ли изпратени там изобщо?

"Съборена" от обвинения, че продава фалшификати, нюйоркската галерия Knoedler & Company е затворена през 2011-та, оставяйки арт средите в световен мащаб в тотален шок. Някога уважаваната американска галерия, основана през далечната 1846-та, е продала около 40 фалшифицирани картини, осигурени от дилъра Гларифа Розалес, твърдяща, че притежава невиждани досега произведения на изкуството, собственост на анонимен колекционер.

Историята се развива и впоследствие се оказва, че Розалес продава картини на китайски имигрант, който се бори за материалното си оцеляване. Розалез му плащала хиляди долари, докато галерията на нея милиони. Арт светът все още е в очакване на "разплитането" на скандала, но благодарение на галерия Knoedler & Company и главоломно растящите цени на изкуството, проблемът с оценяването на автентичността си привлича добър дял от вниманието на ценителите и колекционерите. Връщаме се на темата, кои именно са най-известните фалшификатори? Фалшификацията се слави с дълга и впечатляваща история, простираща се от Ренесанса, както знаем, и до днес:


Давид на Микеланджело

Микеланджело
Ренесансът се появява и развива в условията на Хуманизъм - движение, което има за цел да подчертае повече индивидуалността и особената важност на светските (земните) проблеми и занимания, отколкото на божествените. По това време става много популярно артистите да идентифицират работите си като желани от купувачите произведения с разпознаваеми автори. Концепцията за индивидуален гений и талант без съмнение е най-реално въплътена в италианския скулптор и художник Микеланджело. По ирония на съдбата, самият Микеланджело изработва фалшификати. През 1496-та той вае спящ купидон, след което го заравя, за да изглежда по-стар. Микеланджело продава скулптурата на кардинал, който впоследствие открива, че покупката му е състарена не с времето, а от човешка ръка. Кардиналът изисква компенсация от дилъра, който му я продава, но позволява на Микеланджело да задържи своя дял от печалбата, защото, въпреки измамата, е впечатлен от таланта му. Инцидентът само работи в полза славата на Микеланджело и бива категоризиран като "триумф над Античността". (Ренесансовият мастър е имал склонност и към копирането на картини от чужди автори - запазвал оригиналите и ги заменял с фалшификати.)


Римска скулптура на спящия Ерос, кредит: The Met Museum

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.