Следва

Какво да четем: Ние, децата от гара "Берлин"

Ф като Фалшиво. Кратка история на най-изкусните фалшификатори, които светът познава

Как можем да познаем кое е фалшиво и кое истинско?

Events преди 4 години

Понякога не можем. По груби сметки около 20% от всички произведения на изкуството, изложени в музеи, са вероятни фалшификати, което непосредствено наводнява пазара на изкуство с фалшифицирани шедьоври. Това, въпреки възхода на технологиите, улесняващи разпознаването им. Същевременно огромното търсене от страна на музеите, галериите и колекционерите до някаква степен "осигурява" съществуването им или поне неизчезването им. Фалшифицирането има предълга история, бележеща своето начало по време на Римската империя, където, поради липса на всякакво изкуство, римляните започват да копират работите на древните гърци и съответно да ги представят като свои. Техниките се разпространяват през Ренесанса правопропорционално на разрастването на средната класа, преди да достигнат криза през XX век. Може би поради несложния характер на методите си - в сравнение, например, с холандската школа - най-привлекателните артисти за така наречените "фейкъри" са Пикасо, Матис, Клее, Джакомети и Дали. Но кои са най-известните фалшификатори? Как ги хващат? Колко време прекарват в затвора? Биват ли изпратени там изобщо?

"Съборена" от обвинения, че продава фалшификати, нюйоркската галерия Knoedler & Company е затворена през 2011-та, оставяйки арт средите в световен мащаб в тотален шок. Някога уважаваната американска галерия, основана през далечната 1846-та, е продала около 40 фалшифицирани картини, осигурени от дилъра Гларифа Розалес, твърдяща, че притежава невиждани досега произведения на изкуството, собственост на анонимен колекционер.

Историята се развива и впоследствие се оказва, че Розалес продава картини на китайски имигрант, който се бори за материалното си оцеляване. Розалез му плащала хиляди долари, докато галерията на нея милиони. Арт светът все още е в очакване на "разплитането" на скандала, но благодарение на галерия Knoedler & Company и главоломно растящите цени на изкуството, проблемът с оценяването на автентичността си привлича добър дял от вниманието на ценителите и колекционерите. Връщаме се на темата, кои именно са най-известните фалшификатори? Фалшификацията се слави с дълга и впечатляваща история, простираща се от Ренесанса, както знаем, и до днес:


Давид на Микеланджело

Микеланджело
Ренесансът се появява и развива в условията на Хуманизъм - движение, което има за цел да подчертае повече индивидуалността и особената важност на светските (земните) проблеми и занимания, отколкото на божествените. По това време става много популярно артистите да идентифицират работите си като желани от купувачите произведения с разпознаваеми автори. Концепцията за индивидуален гений и талант без съмнение е най-реално въплътена в италианския скулптор и художник Микеланджело. По ирония на съдбата, самият Микеланджело изработва фалшификати. През 1496-та той вае спящ купидон, след което го заравя, за да изглежда по-стар. Микеланджело продава скулптурата на кардинал, който впоследствие открива, че покупката му е състарена не с времето, а от човешка ръка. Кардиналът изисква компенсация от дилъра, който му я продава, но позволява на Микеланджело да задържи своя дял от печалбата, защото, въпреки измамата, е впечатлен от таланта му. Инцидентът само работи в полза славата на Микеланджело и бива категоризиран като "триумф над Античността". (Ренесансовият мастър е имал склонност и към копирането на картини от чужди автори - запазвал оригиналите и ги заменял с фалшификати.)


Римска скулптура на спящия Ерос, кредит: The Met Museum


Хан Ван Меегерен

Ханс Ван Меегерен
Удивлението от фалшификатите се удвоява, когато "магията" им мами нацисти. Хан Ван Меегерен - популярен художник в Холандия - критикуван заради имитаторството си, се амбицира да докаже таланта си, като започва да фалшифицира известни артисти. Планирал да изчака, докато картините му привлекат мненията на критиците, а след това щял да разкрие оригиналния им произход, за да отмъсти на тези, които някога се съмнявали в таланта му. Веднъж постигнал финансов успех от фалшификатите си, изкушението става прекалено голямо и той продължава с криминалната дейност - занимание, което остава незабелязано, въпреки последвалото снижаване на качеството, заради развилата се алкохолна и морфинова зависимост на Ван Меегерен. В крайна сметка един от фалшификатите му (на Вермеер) попада в частната колекция на Херман Гьорих, уважаван член на нацисткото върховно командване. Когато Втората световна война приключва със загуба за германците, Ван Меегерен е арестуван в страната си за разпродаването на холандско културно наследство на нацистите - акт на измяна, наказван със смърт. Под заплахата от смъртно наказание, Ван Меегерен прави признание - така и не излежава присъдата си, умира преди да бъде осъден. През ноември 1947-ма вестникарска анкета провъзгласява Хан Ван Меегерен за втория по популярност човек в Холандия след министър-председателя.


Ван Меегерен, кредит: WikiCommons


Елмир де Хори

Елмир де Хори
Елмир де Хори вдъхновява "Ф като фалшиво" (1974) на Орсън Уелс. Фактите за живота на де Хори са обвити в мистерия: роден през 1906-та като Елемер Алберт Хофман, той използва псевдонима си и за да промени собствената си история - започва да разказва, че баща му е заможен дипломат. След като бяга от берлинската затворническа болница по време на Втората световна война, де Хори продава изкуство, като твърди за фалшификатите си, че са част от унгарска наследническа колекция. Успешно имитира стила на много артисти до състояние, в което фалшификатите му са включени в няколко книги за изкуство. С течение на времето обаче привлича вниманието на ФБР и Интерпол. Де Хори се самоубива, докато разследването на измамите му тече през 1976-та.


Елмир де Хори

Джон Кокет (Дрю)
Вместо да разчита единствено на способностите си като фалшификатор, през 80-те Дрю изготвя схема, която включва изкусното генериране на фалшива информация за потекло и история. През 86-та Джон Миат, борещ се за оцеляването си художник, публикува обява в британско сатирично издание Private Eye, предлагайки услугите си. Джон Кокет (тогава представящ се за ядрен физик) вижда обявата и поръчва работи на Миат за лична употреба, а впоследствие го убеждава да започне с фалшификати. Кокет продава фалшификатите на дилъри, излага ги в аукционни къщи и галерии, дори се опитва да ги дари на музейни колекции. Подобно на Микеланджело се опитва да ги "състари" с вакумен прах, лустро и ръждясали рамки.


Джон Миат, кредит: The Riverside Journals

Но измамите на Джон достигат отвъд платната, преминавайки към фалшиви инженерни истории с фалшифицирани сертификати за автентичност, фактури и документи от представящи се за предишни собственици хора. Въпреки че е достатъчно умен, за да заблуди някои от професионалистите на пазара, ред познавачи и ценители повдигат въпроса за автентичността на творбите. След като напуска дългогодишната си спътница в живота, Бат-Шева Гудсмид - израелска имигрантка и детски очен лекар, която неведнъж го хваща на разпръска мръсотия по "произведения на Джакомети" в задния им двор - Гудсмид го издава в полицията и в Tate. За своето участие в схемата Миат получава съкратена присъда, благодарение на кооперирането си в разследването, откъдето пък си печели слава и признание за високото качество на картините си.


Волфганг Белтраки, кредит: Achtzig

Волфганг Белтраки
Вероятно финансово най-"успешният" фалшификатор, Волфганд Белтраки, е разкрит през 2010-та след 40 години на фалшифициране на картини на Макс Ернст, Хайнрих Кампендонк, Макс Пехщайн и Фернан Леже, които му печелят милиони. Белтраки е осъден на шест години затвор, но е освободен през януари 2015-та, само три години след получаване на присъдата. Волфганг твърди, че е "един от най-излаганите художници в света" и че фалшификатите му са се появявали по кориците на аукционните каталози на Christie. Белтраки твърди, че мотивите му са породени от желанието за изпълване на мечтата на подправения артист: "По мое мнение, аз създавам оригинални работи; неизрисувани картини на артиста от миналото". След освобождаването си продължава да създава още картини, но със своя собствен подпис, "вдъхновени" от артисти, които преди направо е фалшифицирал. Учудващо, но може би не и за самия него, новите картини продължават да му печелят 7-цифрени суми.


Макс Ернст


Макс Пехщайн


Корицата на Drawn to Trouble на Ерик Хебърн

Ерик Хебърн
Подобно на Ван Меегерен, Ерик Хебърн вижда отмъщението към институцията като тласък, за да се обърне към фалшификацията. Хебърн започва кариерата си, работейки като реставратор. Британецът започва, фалшифицирайки нови работи със стари материали, дори се мести в Италия и отваря галерия, през която продава фалшификатите. Когато измамата му е разкрита, Хебърн осребрява лошата си слава, провъзгласявайки се за умел "con" артист. Мемоарите му, "Drawn to Trouble", са чиста обида към арт света, защото правят предмет на обсъждане начина, по който успява да заблуди експерти, готови да приемат фалшификати в полза на икономическия растеж. През 1996-та Хебърн е убит, тялото му - открито на малка уличка в Рим. Смъртта му остава неизяснена криминална проява.


Кен Перени, кредит: The New York Times

Кен Перени
Живият фалшификатор Кен Перени наскоро си привлече вълна от внимание, последвала от публикацията на мемоарите му през 2013-та, Caveat Emptor. Перени е ценен като един от най-опитните фалшификатори на американски и британски картини от XVIII и XIX век. Подобно на други престъпници, става зависим от нелегалните си приходи. В някакъв момент ФБР започва разследване на дейностите му, стигайки дотам, че да приложи химически анализ на продадените картини. Агенцията мистериозно приключва разследването след едва пет години. Перени започва "нов бизнес модел", в който открито продава фалшиви картини като репродукции. Към момента Кен притежава завидно успешен бизнес, основаващ се върху продажбата на копия на произведения на изкуството. Досущ като Бектраки, Перени приема за вярно, че изпълнява желанията на артистите, като дори се хвали: "Убеден съм, че ако тези артисти бяха живи до днес, биха ми благодарили. Аз съм човек, който разбира и оценява работите им."

Идеята, че умели фалшификатори на изкуство един вид продължават и допринасят за наследството на изкусните майстори, е погрешна и проблематична. Художествените гении са почитани и уважавани заради иновациите си и способността си да пресъздават визуалния свят по различен, свой собствен начин, а не имитирайки - фалшификаторите не предлагат иновации и оригиналност на арт света. В допълнение към това, фалшифицирането не само ощетява купувачите, а и води до финансови загуби както за отделните индивиди, така и за институциите; също така уврежда възприятието ни за историята на изкуството, като не отдава заслуженото на реално заслужилите. Имитациите и фалшификатите разводняват творчеството на артистите и въпреки че историите им са впечатляващи, фалшификаторите не са рицари на бели коне, които ни предоставят изгубени шедьоври на изкуството.

More Events

Изложбите в София: светско монументално изкуство или 125 години от рождението на Дечко Узунов

Events преди 3 седмици

Дечко Узунов и днес продължава да привлича вниманието на изследователите с многобройните си творчески проявления. Освен в областта на изящното изкуство той се изявява и в монументалното. Разработва редица проекти в различни направления, вкл. стенописи, мозайки и витражи.