Следва

The Royal Foundation Split: Хари и Меган зарязаха Уилям и Катрин

SUCCESS&THE CITY: Ивайло Славов, BULPROS, големият бизнес и човешкото му лице

"Хората казват, че трябва да влагаш много страст в това, което правиш. Абсолютно вярно. Причината е, че работата е толкова трудна, че без страст всеки рационален човек би се отказал."

и

"Креативността е просто да свържеш точките. Когато питаш креативните хора как са направили нещо, те се чувстват малко гузни, защото не са го направили, а просто са видели нещо. Просто на тях им е изглеждало очевидно."

All About Life преди 4 години

Цитираме Джобс, защото надолу в интервюто с Ивайло има отговори, разсъждения и попадения, които изумително близко се доближават до разсъжденията на големия Стив. Не провиждаме търсена общност или прилика, но сме сигурни, че в подхода и маниера има нещо много, много сходно.



Ивайло Славов, шеф на BULPROS, една от най-бързоразвиващите се технологични компании в Европа и света, е с работно време "на доверие", заради страстта в бизнеса и пълната невъзможност да дефинира времето, в което е ангажиран с тази страст.

Следва един увличащ разговор, от който разбираме, че:
А. Бизнесът всъщност може да има и супер приятно човешко лице;
Б. Мъдростта, освен с опита, идва и отвътре.

View Sofia: Историята на една от най-успешните технологични компании в света, преведена на обикновен, не строго бизнес език?
Ивайло Славов:
Тази история всъщност е историята на амбицията, надеждата и желанието на една малка държава да влезе в глобалния свят. Много сме щастливи, че в някаква степен сме успели да го постигнем.
/Бел. ред. В някаква степен означава в този случай в топ 500 на най-бързо развиващите се технологични компании в Европа, Близкия Изток и Африка и топ 50 в Централна Европа, над 1300 служители, 19 офиса и представителства в 8 държави и перфектен имидж/. 
Истината е, че когато имаш изчистени идеи, правилен план и стратегия, имаш възможността да се радваш на успех. И друго много съществено нещо - при нас никога не е спирало да има фън, удоволствие, кеф. Да имаш амбицията да продължиш обезателно трябва да се придружава от радостта от вършенето на работата, всеки ден.



V.S.: Защо BULPROS се казва така?
И.С.:
Защото идва от Bulgarian Proffesional Outsourcing Services. Всъщност тогава, преди 9 години, това беше единственият домейн, който беше свободен, и се наложи.

V.S.: Нещо да те е притеснявало във времето, да си искал да ребрандираш?
И.С.:
Не. Напротив, още при "кръщаването" имахме единодушие в екипа, а днес вече имаме 7-8 бранда и никакъв конфликт относно имената им. Винаги е имало дискусии: звучи ли правилно или пък не звучи ли твърде свързано с България, но като цяло въпросът с марките се решава гладко.

V.S.: BULPROS има "навика" да придобива стратегически подходящи за експанзията си компании. Ако някой иска да купи вас, как действаме, ще кажеш ли ДА?
И.С.:
На пазара има Търсене и Предлагане, ако някой предложи безкрайно много пари, ние не ги правим тия неща завинаги. А и съм сигурен, че винаги настрана остават още 25 неща, които също могат да се направят в следващия момент, така че, ако продадеш едното, започваш следващото и така.

V.S.: Какво би променил, изначално, в хода на развитието, а сега?
И.С.:
Впоследствие винаги си по-умен, а и, все пак, човек се съобразява какво прави в конкретния момент, тогава, при онези обстоятелства. От днешната перспектива мисля, че сме направили доста добри неща за това време, така че няма нужда да се връщаме назад с идеята какво би било, ако...


V.S.: Вярно ли е, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му?
И.С.:
Според мен, не. Няма граници. Собствената граница е единственият лимит, само с мечти не става, но, ако и дерзаеш, освен да мечтаеш, защо не. Ако опиташ, най-вероятно ще успееш.

V.S.: Кога си най-уморен?
И.С.:
Обикновено когато не се е получило нещо, което съм искал да стане - вътрешният адреналин тогава не е достатъчно силен, за да пребори умората.

V.S.: Имаш ли, например, нарушения на съня, че, да речем, адски ти се иска нещо да се случи, пък ти убягва...
И.С.:
А, редовно. Във всякакъв аспект, не само професионален, в личен. Аз не знам, този, който няма нарушения в съня, какъв трябва да е.

V.S.: Така е, вярно е това, като се замисля.
И.С.:
Но може и в по-лек, и в по-тежък вариант.

V.S.: Аз идвам при теб, защото искам да стартирам нещо, някакъв стартъп, и моля за съвет. Казвам ти, виж сега, ти си гърмян заек, аз съм много уплашена, едва съм си вързала финансовите гащи, какво да правя? Какво ще ме научиш от твоята камбанария?
И.С.:
Само един съвет не може.

V.S.: Дай три.
И.С.:
Има едно много важно нещо - ако имаш някаква идея за стартъп, трябва да я провериш добре. Трябва да питаш странични хора и да разбереш те какво мислят за твоя замисъл. Може да си мислиш нещо, че е супер, а то изобщо да не е. Защото 9 от 10 стартъпа не успяват.

V.S.: Какво прави един стартъп потенциално Единият, който може да се развие. Къде му е силата?
И.С.:
Ами това е най-важното, да събереш всички плюсове и минуси и да пресметнеш добре риска, преди да инвестираш. Имал съм такива случаи, в които съм отказвал хора.
И казвам: хайде, дайте ми идея, защо вашата идея ще стане. И като дадеш обратните аргументи, в общи линии има хора, които правилно, преди да стартират, се отказват, и се връщат да доработят или хващат нещо друго, което би имало по-големи шансове да се получи. Второто важно нещо за стартъпа е екипът. Защото в началото, ти нямаш нищо друго - себе си и екипа. И това трябва да бъда сплав, супер яка сплав.

V.S.: Ти самият разбираш ли от технологии?
И.С.:
Аз съм генералист, моята задача е била да превеждам - на една необходимост и на един бизнес процес. Има едни хора, които могат да технологизират, като програма, софтуер и т.н., аз съм дошъл от превода, може да се каже, че са преводачески услуги.

V.S.: И не си се изгубил в превода очевидно?
И.С.:
Не, не, превеждам си.

V.S.: Дълги години си живял в Германия.
И.С.:
Да, 18.

V.S.: И те стегна шапката в един момент?
И.С.:
Не, четири години го обмислях, не че ме е стегнала шапката.

V.S.: Тук по-хубаво ли е?
И.С.:
За живот, за мен, да. Иначе, какво означава хубаво.

V.S.: Естествено, че е разтегливо понятие. По-хубавo, по-изи, по-усмихнато, по-щастливо.
И.С.:
Това зависи от теб, като човек, дали ще ти е спокойно, изи и усмихнато. Не е толкова до обстановка. Малко по-различна е културата, по-различна е структурата, но тук е вкъщи, това е. А и вече има връзки, преди години, като отивах в Германия, ми се налагаше да премина 4км опашка пред посолството за виза. После, по един самолет на ден, за само едно място в Германия. Сега говорим за колко полета, колко дестинации, бърза достъпност, съвсем различен свят. Светът е друг наистина. Онзи си имаше неговите предимства, този - тези, но сега вече от България няма никакъв проблем да правиш нещо глобално, нещо голямо, международно.

V.S.: Някакви страхове?
И.С.:
Имам, разбира се. Аз много рискове гледам да не поемам. Сигурността за мен е важно нещо. Трябва да се планират нещата, като се вържат и останалите хора. Да си отговорен е важно. Ето например, при нас, с толкова хора, трябва да им се преведат заплати, не е просто нещо, всеки месец, в едно и също време, толкова заплати по толкова хора, стават много, нали. Всички тези неща трябва да са обмислени, т.е. по-добре да те е страх. По-добре е да не си чак толкова смел.

V.S.: Е, ако може да не те страх, ами така, да си знаеш, че нещата ще се наредят някак си...
И.С.:
 "Някак си", на мен лично не ми е достатъчно при толкова хора. Няма да ми свърши работа. Но, иначе, да, всеки човек има страхове, не мога да кажа, че аз нямам.

V.S.: С колко души можеш да споделиш тия страхове?
И.С.:
Под 10.

V.S.: Колко приятели имаш?
И.С.:
Пак зависи, приятел е също разтегливо понятие.

V.S.: Ами да идеш да се изревеш така, на глас.
И.С.:
Под 10.

V.S.: Не е малко, като се замислиш. Какво прави един човек богат?
И.С.:
Да му е кеф. И да може да си позволи да му е кеф. Това прави един човек богат. Всичко друго е бошлав.

V.S.: Какво влагаш в кеф, повечето хора се притесняват да употребяват тази дума. Какво е кефът?
И.С.:
Ми, да имаш самочувствие, да имаш увереност, да ти е приятно, да общуваш с разни хора, да се наслаждаваш на това, което правиш, това за мен е богатство.



V.S.: Какво храни сетивата, какво, например, гледа на софийска сцена, което те изкефи?
И.С.:
Гледах едно, което не ме изкефи.

V.S.: Кое?
И.С.:
"Франкенщайн" в театър "София". И не ме изкефи. Иначе, с малката ми дъщеря ходихме на един Уондърленд, беше много приятно. В нейния свят, в приказния свят, всичко е точно.

V.S.: Какво да очакваме в следващите 5 години, няма никой да гледа телевизия, ще бръмчат дронове отвсякъде, хуманоиди ще ни правят компания. А може би и ще се телепортираме? Както попита малкият ми син: Мамо, кога ще започнем да се телепортираме? - отговорих му, ами, по мое скромно мнение, след около 10 години. Но не съм сигурна, че бях точна.
И.С.:
Миналия месец на webit показаха летящия дрон, който се опитваше да се вдигне от земята, и се вдигна дори, и леко се завъртя нагоре. Така че, ако летящият дрон влезе в ежедневието, няма да е по-рано от 10 години отсега, защото има много условия от гледна точка на организация и контрол, преди всички тези неща да станат част от ежедневието. За момента ги има, тестват ги, подготвят ги, технологично са готови, но това ниво, level 5, както го наричат, за да бъде достигнато, трябва да се решат по-голямата част от тези въпроси, като например, по какъв начин един автономен автомобил взима решение дали да убие пешеходеца, който пресича грешно, или да го блъсне другият автономен автомобил, който идва отзад с пълна скорост. И има супер много въпроси, много от тях гранични, и според мен никой не се навива да влезе в тази война, защото в нея със сигурност ще има загубил. Затова и много от тези проекти се забавят, защото не е просто една навигация и да си караш по нея, а стоят много прагматични житейски въпроси, които трябва да се решат. Но до 10 години ще има там напредък, със сигурност.

По отношение на Космоса, не мога да кажа нищо по темата, защото аз не мисля, че е обозримо. Ако беше толкова лесно да се ходи на Луната, на Марс, щяха да ходят редовно. А те са ходили веднъж в историята и повече никой не говори за това. Не че съм скептичен, но ако беше нещо толкова лесно, сигурно щяха да го повтарят.

V.S.: А къде ти се ходи най-много, освен на Луната, ако допуснем, че Луната би я оползотворил, ако има екскурзия?
И.С.:
Да, Луната, ок, всъщност нищо й няма на Луната. В Австралия и Нова Зеландия не съм ходил, и в Патагония ми се ходи - това са местата, които искам да посетя. Може би и Куба, и там не съм бил.



V.S.: Непрекъснато се нищи темата с оглупяването на хората и в частност на нацията... сякаш не ни е необходима духовна храна, ок сме да сме по-елементарнички...
И.С.:
Има такъв момент, аз забелязвам, че намалява богатството на езика, например, хората боравят с много по-малко думи. По друг начин се гледа на културата и изкуството, има много неща, които са се променили, не съвсем в положителен аспект. От друга страна пък, сме в свят на достъп - до всякаква информация. А пък има и хубави неща, които се случват и които са различни, и идеята е да се събуди интересът на хората да поемат знания, в училище, навсякъде. Но не е лесно. Със сигурност сега има много по-интересни методи на обучение - преди беше "знам си урока - не си го знам", сега има много по-интересни неща, въпросът е да се вържат с реалните знания.

То, затъпяването, е проблем, когато една част от тия, които са т.нар. светли, умни хора, не останат тук. И тогава всъщност останалите не могат да затворят дупката. Имаше едни 10-15 години, в които нетният разход на година на хора беше достатъчно висок. Тези, които излизаха, си тръгваха с възможностите си. Но забелязвам, че започват да се връщат, и това е осезаемо. Имаме вече нетен плюс, от миналата година. България за пръв път има нетен плюс от 1990 година насам. Тези, които са излезли, са по-малко от тия, които са се върнали. За мен това е една малка кауза. Поне половин милион хора да дойдат обратно в България.

Има мегдан и за внос на хора с различна националност, не е задължително да са българи само. 500 000 души, на местата, за които липсват хора, да се вкарат, с възможности, с хъс, това за себе си приемам като кауза. Разбира се, че трябва да има културно сходство на тези пожелателни попълнения с нашата нация. Проблемът на другите не е, че са по-тъпи или просто недостатъчно интелигентни, но, ако няма културно сходство, се изискват и усилията на държава и други структури, за да може тези хора да дойдат тук. Което е много дълъг процес. Но, например, украинци, македонци, те, като дойдат, много бързо стават част от "купона". Защото колкото й да ми се иска, няма да можем да върнем половин милион българи, поне не веднага.

V.S.: Какво те дразни най-много у околните?
И.С.:
Не се дразня чак толкова много, гледам позитивно, ако някой реши да се дразни, си е негов проблем. Какво правиш с информацията, е въпросът, единствено в личен план, но това го има всеки човек. Кой паркирал накриво, кой седнал накриво, кой се е изказал грешно - има много по-добри неща, в които човек да инвестира време.

V.S.: Кога разбра, че ще стане?
И.С.:
На 28.10.2010-та.

V.S.: Какво стана тогава, нещо се роди?
И.С.:
Да, почнахме да бачкаме. Т.е., получихме първата поръчка.

V.S.: И се възрадва вътрешно, така, широко се усмихна на себе си и случая?
И.С.:
Не, широкото усмихване започна година и половина след това, като видях, че ще стане.

V.S.: Кое прави една поръчка сладка - със сигурност едни са по-интересни и предизвикателни от други?
И.С.:
Всичко зависи от импакта, какво влияние има това върху околния свят. В никакъв случай не е само финансовият аспект.

V.S.: В тази скучна материя, програмирането, технологичните решения, софтуера, не ти ли омръзва понякога?
И.С.:
Ако беше много скучно, нямаше всички да го ползват. Все пак, всички сме в Facebook, а всичко във ФБ някой го е измислил. Освен това, в нашата работа се работи в екип, в който далеч няма само програмисти. Много често се доразработват решения и кодове, предварително програмирани от други хора. Има и голям процент жени в нашия бизнес. Специфичен е, но не е скучен.

V.S.: С жени или мъже работиш по-лесно?
И.С.:
И с двете, не мога да кажа категорично, но жените в бизнеса са страшно важни. Предпочитам микс на хората, с които работя. Борбата между мъже и мъже я няма при жените в бизнеса. И друга специфика - мъжете си траят, жените си казват, носят отговорност без никакъв проблем. Безкрайно ценя това.


 
V.S.: Какво разбираш като издънка в професионално-етично отношение?
И.С.:
Да не поемеш отговорност за нещо, за което отговаряш, да не застанеш зад екипа си, да посочиш някой друг с пръст като виновен - такива хора не могат да останат твърде дълго с мен.
Както и всичко, свързано с мобинг.

V.S.: Какво е мобинг, при нас го няма.
И.С.:
Ами гадна форма на интригантство, агресивна - няколко хора се опитват, обединени, да срутят някого. Последиците са катастрофални, ако човек се окаже лабилен, ако поддаде. Не понасям това.

V.S.: Защо го правят?
И.С.:
Хората обичат да се събират на групи и да имат жертви, това ги отдалечава от техните собствени проблеми. Ако усетя нещо такова, горко на тия.

V.S.: Мъчно ти е за жертвата?
И.С.:
Не за мъчно, но не е правилно.

V.S.: Колко дълбоки вдишвания стигат, за да отмине гневът, веднъж дошъл?
И.С.:
На мен бързо ми минава, различно е, все пак. Всеки ден всеки от нас се ядосва, въпросът е дали го запомняш.

V.S.: Помага или пречи "орталъкът"?
И.С.:
Не знам, гледам да не работя с роднини и близки познати, но има една сфера, която се нарича лоялност, която е важна, има окръжност около теб, хора, на които можеш да разчиташ. Другото е пърформанс, и там, ако искаш да правиш бизнес, няма място за орталък. Има различни аршини, за различните хора, на кой колко да се довериш, защо, в кой момент. Така че, общо, орталъкът не е добър за бизнеса - твърдо.

V.S.: Можем ли да се страхуваме, че е твърде късно, за каквото и да е?
И.С.:
Не, абсолютно. Не, разбира се, светът се върти, ти с него, продължаваш пътя всеки ден, и да, по-добре късно. Ние живеем в едно щастливо време, на едно щастливо място и нещата са си много ок. В горната половина на таблицата сме - от 7 милиарда на тая планета, ние сме в горната третина и дори четвъртина на таблицата, така че...

V.S.: Кои сетива помагат да усетиш/хванеш точния момент? Рационалните или емоционалните, инстинктът или умът?
И.С.:
Лесно е - комбинация от двете. Трябва да има нещо рационално и винаги да има нещо ирационално, като трябва да си убеден, че е правилното. Никога тази увереност не идва само от цифрите - смесеният екип между другото ти дава именно смесени сигнали, което е полезно. Но, личното усещане, то е страшно важно - купиш нова фирма, вземеш нова локация, започнеш нов бизнес, ако го нямаш това лично усещане, няма как да се случи.

V.S.: Демек, вярно е, че увереността е половината от успеха.
И.С.:
Да. Но трябва да можеш да признаеш и когато решението е било грешно. Което никак не е лесно. Често нанася негатив на други хора, това го прави трудно.

V.S.: Корпоративната ни култура култура ли е?
И.С.:
Зависи. Различна е. Културата във фирма, основата и действана в България, е със сигурност различна от културата в Западна Европа, например. Но вече има все по-дефинирана и по-развита корпоративна култура в България, макар че "матюритито" на бизнеса не можеш да го обобщиш. В пазари, които са по-напред, има съвсем друго ниво на общуване, визирам уважение, респект, водещи ценности - ние сме все още малко по-неразвити. Все пак, не може да не отчетем разликата между 28 години пазарна икономика и 500 години пазарна икономика. Защото, много неща се образуват във времето.

V.S.: За какво мислиш всеки ден?
И.С.:
За текущите неща, за близките хора, и не всеки ден, а всеки час, всяка минута.

V.S.: Готов ли си да направиш добро?
И.С.:
Винаги.

V.S.: И непоискано включително?
И.С.:
Не, какво значи непоискано. Ако е поискано - то е друго, да откликнеш. Това е въпрос на твоя принципен ресепшън. Всеки нормален човек би трябвало да може да откликне според възможностите си, ако бъде помолен за помощ, за подкрепа. Не може всичко да е поискано, ако правиш добро и очакваш да ти се върне, няма да стане. Както наскоро чух от познат: направих добро, ма не ми се върна. Ми да, няма да се върне, не му е това механизмът, не е измислено за това.

V.S.: Друга дума за вяра?
И.С.:
Доверие.

V.S.: Как изглежда една добре облечена бизнес жена?
И.С.:
Различно според различните поводи. Мога да говоря много, защото съм сигурен, че много внимателно трябва всеки да прецени къде, как и защо го прави, къде да бъде предизвикателна една жена, къде да бъде консервативна... Има толкова хубави обувки, чанти, рокли - да знаеш къде, кога и как е много важно. Аз харесвам добре облечени бизнес жени, а и истината е, че и за мъже, и за жени възможностите са безкрайно много.

V.S.: Ти какво си купи последно?
И.С.:
Обувки, много хубави, бели.

V.S.: Можеш ли да си направиш извода кой какъв е от първото впечатление - нещо като снимка пред знамето - изтипосал се така, сложил онова, т.е. от сто километра си личи какъв човек е.
И.С.:
Ами, не, не бих определял така, от пръв поглед. Виждал съм много пъти неподходящо облечени хора, които после се оказват най-яките, най-точните... виждал съм хора с подпетени обувки, които никой не е посъветвал и научил как се прави, а те са брилянтни в това, което правят. Има примери за всички възможни отклонения, така че - каквото му харесва на човек.

V.S.: В стилово отношение приемаш ли съвети?
И.С.:
Да, охотно.

V.S.: Кой ти избира парфюма?
И.С.:
Аз.

V.S.: Ухажват ли те много?
И.С.:
Недостатъчно.

V.S.: Досадно ли е?
И.С.:
Човешкият живот е смислен, когато има интересни взаимоотношения между хората. Ако стане досадно, трябва да си го кажеш.

V.S.: Нови, неочаквани приятели, появили се в контекста на успеха?
И.С.:
Непрекъснато. И това е страхотно. Виждаш хора, които не си очаквал, че могат да ти дадат нещо. Да срещнеш интересни хора е страхотно важно и страхотно обогатяващо за всеки човек, защото никой от нас не знае всичко и не може да знае всичко. Неочаквани срещи и приятели - също да. Много зависи от начина на живот, ако пътуваш 50-60% от времето си, шансът е много голям да видиш много хора.

V.S.: Визията ти за света и живота изглежда много стабилна, увличащо чувство за сигурност вдъхват думите ти. Може би си отгледан в патриархална семейна среда, от възрастни роднини, с много традиции, сложен, но стабилен ред?
И.С.:
Не, всъщност съм дете на много млади родители - майка ми и баща ми са били по на 23, когато съм се появил, те са ме възпитавали. Според мен има такова понятие като ценностна система и много други важни неща - първите 7 години особено, пък оттам нататък каквото сабя покаже. Благодарение на моите родители съм получил някаква стабилна основа, другото зависи от тебе.



 V.S.: Златотърсачки и златотърсачи? Можем да допуснем, че се намират. Изобщо как гледаш на хората с користни подбуди?
И.С.:
Не ги виждам, не ги забелязвам. Ако усетя, че някой дойде с такива намерения, не съм го забелязал.

V.S.: Трите най-важни неща?
И.С.:
Близките. Удоволствието от това, което правиш. Спортът във всяка разновидност.

V.S.: Най-любимата разновидност?
И.С.:
Баскетбол. Още не съм почнал с голфа, така казвам на приятелите си, баскета е нещото.

V.S.: В една хубава турска поговорка се казва: "Винаги има един номер по-голям". Твоята любима поговорка? И вярна ли е цитираната?
И.С.:
Не. По-различен е по-хубаво от по-голям. Аз така бих я променил. Иначе, моята най-любима е "Юнак без рана не може".

V.S.: Какво предстои в 30 дни напред?
И.С.:
Море! Разни пътувания. Едно от най-хубавите неща, които може да ги има на света, е морето. Щастлив съм от факта, че сме средата на юни и предстои това.

V.S.: Къде - в Гърция, Турция, Ривиерата?
И.С.:
Аз съм от Бургас, там.

V.S.: Дай един съществен и искрен съвет на готовите да го чуят.
И.С.:
Хората трябва да се опитват да следват мечтите си и да дават всичко за това, но и да дерзаят. Защото, само с мечти не става.

More All About Life