Интелигентни машини и алгоритми управляват много по-голяма част от нашия свят отколкото ни се иска да вярваме. Изложбата „Електронни сънища" повдига въпроса за мястото на изкуствения интелект в нашето съвремие и бъдеще, за неговата автономност, за последствията за нашето общество и за правата на интелигентните машини.
От години голям процент от изображенията са създадени от машини за целите на други машини. Автоматизирани четци засичат регистрационни номера и издават фишове за превишена скорост. Машини генерират qr-кодове, а други ги прочитат и осигуряват доставката на пратки до вратите ни. Все по-често използваме машини, които взимат решения вместо нас. Те контролират достъпа до летища, паркинги и офиси. Сложни системи събират личните ни данни и ни предлагат специално редактирано съдържание, което да ни се хареса.
Тези алгоритми работят на заден план, без да ги виждаме и така огромното им влияние често остава скрито. В същия момент говорим за изкуствен интелект и самоучащи се машини сякаш това са автономни създания различни от нас. Страхуваме се тайно, че един ден ще станат достатъчно самостоятелни да се наложат като доминиращ вид в обществото ни. Главната причина за подобни страхове лежи в самопознанието на модела, който е използван за създаването на самоучащите се машини.
Те са по-бързи, по-евтини, по-точни, по-ефективни, но са направени по наше подобие. Те гледат през погледа на своя създател - завоевателя технократ мачист. Притежават нашите предразсъдъци и стереотипи. Самоучащи се ботове онлайн бързо дегенерират до крайни нацисти, расисти и сексисти. Защо очакваме резултат, различен от познатите ни сценарии, при условие, че сме задали познати начални данни на поведение?
Въпреки надеждите ни за предимствата на изкуствения интелект, той днес е поставен в ролята на ресурс, който изпълнява задачи и задоволява частни интереси без право да поема отговорност за действията си. Този вид експлоатация по същество не е нова. Развита и усъвършенствана при отношението към жената като стока, логиката да се употребяват ресурси без да се заплаща пълната цена на добива им, е в сърцето на пазарния принцип.
Изложбата включва нови работи на българските художници Албена Баева, Марина Генова, Стефан Дончев и Том Уайт от Нова Зеландия, които работят в партньорство с алгоритми, роботи и самоучащи се машини, за създаването на своите произведения.
27.06.2019 от 19 часа,
Галерия +359,
Ул. Галичица 21
More from View Sofia
SARIEV Contemporary представя: "ФОН: Млади автори" от Пловдив
Групова изложба на Мич Брезунек, Мартина Вачева, Димитър Генчев, Велизар Димчев, Явор Костадинов, Любомир Кръстев, Трифон Ташев, Вълко Чобанов, Димитър Шопов.
“Необозримо за“ Необозримия Кольо К.
„Кольо Карамфилов е средоточие на различни, понякога провокативни гледни точки, творчески концепции и нагласи. Той е един от малкото български автори с ярко изразен регионален и същевременно национален облик и значимост. Специфичното му място в художествените процеси от последните десетилетия у нас се определя от пресичането между съзнателно избраната автостилизация на артиста като „художник на собствения си живот“ и разполагането на творчеството като територия, която единствена е в състояние както да изрази, така и да запази индивидуалната чувствителност на твореца,“ казва проф. Галина Лардева, изкуствовед
Изложбата „Нарисувани думи“ гостува в Национална галерия/Квадрат 500 със съвременни илюстрации на детски книги от Обединеното кралствo
Изложбата “Нарисувани думи” (Drawing Words) събира на едно място някои от най-вълнуващите илюстрации на детски книги от Обединеното кралство от последните години.