Guided tour през изложбата „Електронни сънища

Интелигентни машини и алгоритми управляват много по-голяма част от нашия свят отколкото ни се иска да вярваме. Изложбата „Електронни сънища" повдига въпроса за мястото на изкуствения интелект в нашето съвремие и бъдеще, за неговата автономност, за последствията за нашето общество и за правата на интелигентните машини.

От години голям процент от изображенията са създадени от машини за целите на други машини. Автоматизирани четци засичат регистрационни номера и издават фишове за превишена скорост. Машини генерират qr-кодове, а други ги прочитат и осигуряват доставката на пратки до вратите ни. Все по-често използваме машини, които взимат решения вместо нас. Те контролират достъпа до летища, паркинги и офиси. Сложни системи събират личните ни данни и ни предлагат специално редактирано съдържание, което да ни се хареса.

Тези алгоритми работят на заден план, без да ги виждаме и така огромното им влияние често остава скрито. В същия момент говорим за изкуствен интелект и самоучащи се машини сякаш това са автономни създания различни от нас. Страхуваме се тайно, че един ден ще станат достатъчно самостоятелни да се наложат като доминиращ вид в обществото ни. Главната причина за подобни страхове лежи в самопознанието на модела, който е използван за създаването на самоучащите се машини.

Те са по-бързи, по-евтини, по-точни, по-ефективни, но са направени по наше подобие. Те гледат през погледа на своя създател - завоевателя технократ мачист. Притежават нашите предразсъдъци и стереотипи. Самоучащи се ботове онлайн бързо дегенерират до крайни нацисти, расисти и сексисти. Защо очакваме резултат, различен от познатите ни сценарии, при условие, че сме задали познати начални данни на поведение?

Въпреки надеждите ни за предимствата на изкуствения интелект, той днес е поставен в ролята на ресурс, който изпълнява задачи и задоволява частни интереси без право да поема отговорност за действията си. Този вид експлоатация по същество не е нова. Развита и усъвършенствана при отношението към жената като стока, логиката да се употребяват ресурси без да се заплаща пълната цена на добива им, е в сърцето на пазарния принцип.

Изложбата включва нови работи на българските художници Албена Баева, Марина Генова, Стефан Дончев и Том Уайт от Нова Зеландия, които работят в партньорство с алгоритми, роботи и самоучащи се машини, за създаването на своите произведения.

27.06.2019 от 19 часа,
Галерия +359,
Ул. Галичица 21