5 велики от Далчев: Любов, Съдба, Балконът, Кон и Неочакван дъжд

"В изкуството важат не намеренията на авторите, а постиженията им"...

... казва гениалният Атанас Далчев - един от най-големите литературни и философски умове на Родината.
Роден на 12.06.1904 г. в Солун, завършва I мъжка гимназия в София и за пръв път публикува свои стихотворения в сборника "Мост" (1923). Участва в литературния кръг "Стрелец" (1926-27). През 1927 завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). Редактор на сп. "Пламъче" (1952-56). Автор на изключителните стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува "Стихотворения. Фрагменти". Изключителен ерудит, високонравствен, невероятно продуктивен, Далчев е наситено удоволствие за сетивата и душите, всеки път, в който посегнеш към него, всеки момент, в който го разлистиш.

Днес в 5 стихотворения, от различни години.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.