Mанол Лазаров = ентусиазиран, усмихнат и талантлив млад мъж. Общото между него и Глазгоу /Шотландия/ е едно: Световният финал World Class Барман за 2019-та. 10 хиляди участника от 60 държави. Накрая остават само 10. А той, той е един от 10-те - българският претендент за най-добър барман на 2019-та!



Отиваме в бар Спутник, а там ни чака Манол, разбира се, с 2 студени чаши за коктейл, отброяващи секундите до своето напълване. Предразположен от атмосферата на естествената му работна среда, където се развива и труди от няколко години насам, Манол ни разказва повече за "пътя си на млад гуру на коктейлите" и за неговия любим такъв (или пък не) >>>



V.S.: Кога започна World Class състезанието всъщност?
М.Л.: Започна още в началото на годината и се състоя от две предизвикателства, където се отсяха 10-те човека с най-много точки. И тези 10 човека ги пратиха на местния финал, който се състоя от вече 4 предизвикателства. Всяко едно от тях, различно и уникално като задача, за да може да тества уменията ни в презентации, техники, начин на приготвяне на съставките, използване на самия алкохол и всякакви такива неща. Съдиите, които те оценяват са хора, които са печелили състезанието + други много сериозни бармани. На финала например беше Макс Ла Рока, който е спечелил състезанието преди много години. Станал е на трето място в света и съответно след време се е присъединил към екипа на World Class. Той е един от хората, изготвял критериите по оценяване и е подбрал точния съдийски състав.

Интересното е, че World Class e огромна платформа за обучение - има мастър класове, семинари, много интересни work shop-ове по време на самото събитие и в крайна сметка освен да участваш и да се покажеш пред хората и съдиите, можеш да срещнеш бъдещи работодали и да разгърнеш потенциала си.

V.S.: Добре, на колко години си? Ние не ти даваме повече от 21?
М.Л.: Не съм много голям, да, на 23 съм обаче!



V.S.: Как започна да се занимаваш с барманството. Ясно е, много хора са запалени по това, но ти - как? Кое те подтикна?
М.Л.: Дълга история. Ще гледам да съкратя, но не обещавам! 
Започнах още на 18 години. Винаги съм бил покрай ресторанти и барове, защото моите родители бяха собственици на заведение. Но реално започнах много случайно. Исках да бъда барман на морето, защото едно момиче щеше да ходи там. Не отидох обаче... и по едно време майка ми ми съобщи:  "Ето тука си търсят човек, пък ти ще ставаш вече на 18, искам да се махаш вече от вкъщи (смее се) ". /Ще учиш ли? Ще бачкаш ли? - малко, ей тоя виц/. И аз казах - Добре! Очевидно ходех по-малко на училище заради това. Имаше момент "пред изключване" и от училище ме питат: "Родителите ти в неравностойно положение ли са, че се налага да работиш" и аз казах "Не, просто ми харесва да работя", защото за първи път изкарвам собствени пари и то доста добри /да кажем така: мястото беше доста посещавано от туристи и бакшишът беше доооста добър (смее се)/. Забавното е, че първоначално като започнеш да изкараш сам парите си, те бързо ичезват, но после се научаваш да харчиш разумно. Името на мястото, където започнах се казва "Малкия интер" във Велико Търново. Това е една най-обикновена кръчмичка всъщност, но с толкова чар и уют в нея!



V.S.: Oт Велико Търново ли си?
М.Л.: Да.

V.S.: "Малкия интер", познато ни звучи, да не кажем даже, че сме се отбивали, минавайки през Търново.
М.Л.: Култово място е, да. Интересно. Собствениците са художници/артисти и винаги са заобиколени от интересни и артистични хора. Дидо Арта е интериорният дизайнер, не е по вкуса на всеки, но е много интерсен и характерен. Например "Щастливците" /бел.ред. ресторанти Щастливеца/ са негово дело. Леко нарочно захабен интериор, ала бохемски барок. Хем гъзарско, хем захабено.  В "Малкия интер"  като отидете е малко като в антикварен магазин, защото той е като вещоман и просто е пълно, ама пълно с неща и то най-различни и несъответстващи помежду си, но то това дава и характера на мястото. Все едно си в главата на шизофреник. Там две години, може би, работих. Сипвах главно ракия, варях шкембета.

Но историята продължва!  Започнах да ставам редовен клиент на едно друго култово място - Tequila Bar - Funky Monkey понастоящем, които между другото спечелиха награда тази година на БАКХУС. Там се сприятелих със собственика, той за първи път имаше бар, не беше работил много и като барман. Аз му бях от редовните клиенти, защото след работа ми беше по път, изпивах си бакшиша (смее се). И така станахме добри приятели, защото правех и добър оборот може би, но всъщност още преди да започна работа там, се чувствах като част от мястото и винаги му помагах с каквото мога.

В един момент двама бармани от Спутник дойдоха в бара супер спонтанно като гост бармани и извадиха едни инструменти, едни домашни съставки и ние всички бяхме с ококорени очи!



Тогава Ванката /собсвеникът/ се вдъхнови да експериментира. Така започнах и аз, когато нямах много работа и бях по-свободен - смесвах различни неща, четях много, започнах от уиски да се интересувам, може би това беше едно от първите питиета, за които започнах по-подробно да чета. По едно време Ванката ми предложи да стана част от екипа му и така с удоволствие отидох там и започнах да работя. Беше ми като учител, но същевременно и аз на него. Взаимно се учехме и интересувахме как работи един такъв бизнес и как се правят добри коктейли.

V.S.: Там ли за първи път видя "настоящия си екип" - визираме момчетата от Спутник?
М.Л.: Да! Много интересно, тези хора вдъхновиха Ванката, а той вдъхнови мен и сега съм тук с тях.

V.S.: Кога дойде в София?
М.Л.: Работих още година и половина в Tequila Bar и по едно време имах нуждата и желанието да изляза от Търново. Да разнообразя. Поинтересувах се, разглеждах различни варианти и съдбата ме откара до най-хубавото място. Срещнахме се и за моя радост спечелих доверието им. Събрах се с екип, който харесва своята работа и това си личи. Случвало ми се е на моменти докато работя, сега понастоящем, стоя си зад бара и си казвам "Леле, човек, ти преди мечтаеше за Спутник, а сега стоиш тук и си пиеш кафето." Важно е да оценяваме и да сме благодарни за заобикалящото ни, дори след като вече си се "почувствал у дома си".



V.S.: Добре, връщаме те за малко в деня на победата на българския финал на World Class, сподели нещо задкулисно след the big moment!
М.Л.: Ще дам пример за нещо много абсурдно. Спечелвам и следният въпрос ме "атакува" : "Какво е усещането да си най-добрия барман в България?". Хмм, първо аз не съм най-добрият барман в България, това е състезание, което според участниците тази година, тези определени съдии са казали: "Ето този човек се е представил най-добре." Но има много хора, които не участват, има различни аспекти. Това е, като да кажеш кой е най-добрият художник или музикант. Много е субективно.  Другото е, че нали знаете, хората си имат любим барман, съответно любим бар, винаги за едни хора "той" ще е най-добрият барман, за други "друг" ще е най-добрият.

V.S.: Така е.

Манол Лазаров: Но да се върна на състезанието. Нещото, на което много държа и чието послание, надявам се, успяхме да предадем, е това да се доближим максимално до Zero Waste. Да бъдем по-устойчиви и да произвеждаме по-малко боклук, особено по-малко пластмаса. Имахме задача в състезанието, която обвързах, и на която посветих тази концепция, и очевидно това се е откроило. Минимални разходи за максимално удоволстивие. Например да направя 160 коктейла и боклукът, който остава след това, да тежи по-малко от единия от тях.



От Ketel One - алкохолът, който е и основен компонент в конкретния коктейл, стои концепцията да използваш местни продукти и произвидители. Това ни вдъхнови и с остатъка от разумно разпределения и похарчен бюджет, с който разполагахме, решихме да направим дарение. Видяхме кампания за подпомагане на малките български производители и по-този начин, надявам се, сме допринесли и взаимно стимулирали подкрепата на локалния бизнес.

V.S.: И сега накъде. Така де, към финала в Глазгоу. Вълнуваш ли се?
М.Л.: Притеснително е, защото това е отговорност и трябва да се представя добре - и аз, и бара, и нашата държава. Сега малко почивка и след това отново сериозна подготовка.

V.S.: Ти ще се, като те гледаме колко си готин.
М.Л.: Ще се постарая. Един наш управител винаги казва "Праим кот мое'м" и това е. Ще се постарая на макс и накрая каквото стане. Аз се подготвях много за местното състезание, но понякога просто трябва да се синхронизираш с обстоятелствата и да уловиш момента.

V.S.: Как си почиваш?
М.Л.: Хмм, как си почивам. Ей сега например ще ходя на театър.

V.S.: О, и какво ще гледаш?
М.Л.: Не знам, имаме един празен билет и сме се разбрали просто да отидем и каквато пиеса има. Спонтанно, случайно. Но, да добавя към почивката, обичам да практикувам различни спортове: лонгборд, скейтборд, ей такива. Когато имам време правя и музика, но сега компютърът ми е счупен. Чета книги, ходя на йога, когато мога.

V.S.: Каква музика правиш?
М.Л.: Инструментали, олдскул хип-хоп, но напълно любителско, непрофесионално. Правя удоволствие главно на себе си, не се опитвам да ги разпространявам и бутам на хората.
Имаше един период в живота ми, в който правех много неща едновременно и си казах, че може би е добре да се състредоточа и да ги правя едно по едно.

V.S.: Може би да. Виж, добре ти се отразява.
М.Л.: Така че, ако не се представя добре на световното, минавам към музиката. (смее се)
 
V.S.: Кой е коктейлът, който с кеф би си направил и изпил в момента?
М.Л.: Питието винаги се обвързва спрямо конкретно настроение, точно както е и с музиката. В момента коктейлът, който бих изпил, е Bullet vard, което е като негрони, но с бърбън.

Ние пием а.к.а нашето настроение съдържа:
Водка Ketel one
кордиал от ягоди
естрагон
зелен чай
Бру
копър

V.S.: Кое е последното нещо, което ти направи впечатление?
М.Л.: Интересно впечатление ми направи, че един от колегите има ротационен изпарител, за съжаление нефункциониращ в момента, но с удоволствие бих отишъл да го пробвам заедно с него. 

V.S.: Какво е това, дай малко просветление за тези като нас, които не са наясно?
М.Л.: Позволява ти да дестилираш неща под вакуум, тоест когато променяш атмосферното налягане, променяш точката на кипене и можеш да направиш студена дестилация. Примерно да дестилираме този магданоз, който виждаме в момента и това, което излезе, ще бъде по-ароматизирано от самия него. Можеш да правиш интересни съставки, които могат да бъдат и прозрачни, общо взето лабораторно оборудване е.



V.S.: Вашите какво казват сега, сигурно се радват на успехите ти?
М.Л.: Чак сега започнаха, да, иначе преди това: "Цял живот ли ще си барман! Това работа ли е!". Важното е обаче, самият ти да харесваш какво правиш.

V.S.: Какво си готвиш вкъщи?
М.Л.: В повечето случаи съм навън, иначе много обичам да си готвя, но рядко времето ми го позволява, защото нещата, които харесвам  да си приготвям отнемат повече време. Наскоро с приятелката ми се зарибихме да гледаме сериала "Кухня" и имаше един епизод, където всички са наредени и чакат обедно меню, тогава един от готвачите казва:  "По цял ден готвя фоа гра, а накрая макарони с кюфтета" . Та, много често и при нас така, накрая - бъркани яйца. Като, разбира се, старая се да си правя добър сос, това ми е тайната!



V.S.: За финал Манол в профил?
М.Л.: Извънземен с амнезия и Земята е новият му дом.

V.S.: Манол в анфас?
М.Л.: Изглеждащ на 16 години, многознайко.

More from View Sofia

Make БГ мода Again: JITENSKI

All fashion преди 4 години

Момчето, което говори... не с морето, а с модата...

Тайната градина: 3-те, които не знаехме за модерния грим с Huawei и #OpenForMoreBeauty

Face преди 2 години

3 модела 3 гримьора 2 телефон - Huawei P50 Pro и P50 Pocket 1 слушалки - Huawei FreeBuds Lipstick 1 бранд <3 

Коктейл с авокадо и 3 топ заведения, които го сервират

Food преди 7 години

В последния августовски ден решихме да ви изненадаме с едно нетипично приложение на един от най-полезните плодове...