La Bottega Monte - как изглежда и защо ходим там

Умът и сърцето жадуват зелена прохлада, заслужено бягство, леко кимване към егото, защото всеки заслужава нещо ДОБРО.

Качвате се в дребното градско автомобилче, натоварвате кучето, детето, гаджето, приятелите, колегите, тръгвате по бул. "Черни връх", 10 минути през кръговото на Околовръстното, паркинг вдясно, обособен на тротоара, пресичане на Драгалевско шосе и на номер 189 крачка напред и #товаемястото.

Петият ресторант от La Bottega group, La Bottega Monte, е прекрасно озеленен, прекрасно интериорно ангажиран, прекрасно ухаещ и много вкусен ресторант с кратко, но съдържателно меню, в което всичко си струва - остава да намерим точната пресечна точка на желанието и момента.

Градината отпред, отделена от улицата с шумоизолиращо стъкло е като водопад от зеленина и готини декорации, поела е маси в идеалното съотношение - не-съм-сам, но-никой-не-ми-пречи, и, като цяло, освен от нас, е посетена от доста чужденци, елегантни семейни и несемейни двойки и компактни компании и извънредно приятни и тихи семейства с деца /в градината има прекрасно обособен кът с обръчи, топки /за баскет, футбол - всякакъв вид/, футболна врата, кош...

Посреща ни Кристина, момиче, което умее да усмихне и най-киселия жител на земята и да разяде и най-злоядото дете.

Взимаме Пролетна салата...

... невероятно вкусна, голяма и витаминена, с кейл, валериана, бейби спанак и микс свежи салати, чери доматчета, сирене от ферма Ярлово и домашни крекери.

Миди с бяло вино и селари, препечен хляб /обожаваме факта, че пекат филиите, иначе от Братя Хлебари, в пица-пещта, уханието на дърво е опияняващо, примесено с квасения хляб/ с 4 вида пастет...

... и скариди, бавно врели в зехтин, чесън и пикантни чушлета.

Пием вино - Chianti. Пет сме - щастливото число на бягствата от града.

Ефектът е семпла, ароматна вечер, в която, на модерното и едновременно безкрайно ala casa място, прекарваш дълги часове, чувстваш се комфортно в кожата си, обгрижен си с финес, усещаш чувството да си на точното място в точния момент.

Приготвянето на храната и сервирането са бързи, но не прекалено, времето за настройване е вълшебно изчислено.

Харесваме прехода - външна градина - топла и студена витрина/кафе корнър/вино витрина - вътрешна градина.

Навява онова вечно топлещо чувство, което ни навестява всеки път, когато изгледаме чудно приказния филм "Добра година" - помните: във филма, Макс Скинър (Ръсел Кроу) е инвестиционна ламя в Лондон, до деня, в който научава, че чичо му Хенри му е завещал имение във Франция.

Първото нещо, което му хрумва, е да го продаде, заминава за Франция да уреди сделката, налага му се обаче да остане във френския Прованс повече от очакваното и неусетно започва да се привързва дълбоко към мястото.

Запознанството му с местната сервитьорка Фани (Марион Котияр) слага край на колебанията, а като цяло филмът на Ридли Скот е нещо като романтична мечта, която има най-хубавото свойство - изглежда съвсем възможна за сбъдване.