Просто да знае за съществуването й. И да му съобщи колко много означават за нея филмите му. Макар че се притеснява, че сигурно стотици му го казват: "Винаги съм била огромен, огромен фен на Тарантино. Обичам филмите му. Обичайте ги и вие." След като Роби гледа първия запис на "Аз,Тоня", биографичният филм, заснет през 2017-та за фигуристката Тоня Хардинг, в който австралийката е протагонист и продуцент, решава, че най-накрая е достатъчно добра. "Така че му писах: "Обожавам вашите филми и бих искала да работя с вас по някакъв начин. Какъвто и да е."
Когато Тарантино получава писмото, току ще е завършил сценария на "Имало едно време в Холивуд", който разказва за филмовата индустрия от края на 60-те /филмът е с премиерна дата за България 16.8.2019 г.). Приятели на Тарантино, прочели сценария, вече имат наум Марго Роби за главната роля на Шарън Тейт, актрисата и съпруга на Роман Полански, най-известната жертва на убийствата на Чарли Менсън.
Written and Directed by Quentin Tarantino
В момента, в който Тарантино решава, че е добре да се срещнат, пристига писмото на Роби. Скоро след това тя седи на кухненската маса в дома на режисьора и чете сценария съсредоточено - приключва за четири часа. От време на време Тарантино се появява да предложи сандвич или "Виктория Битър", австралийска бира. Когато го питат какво прави Роби точният човек за ролята, той отговаря: "Марго прилича на Шарън Тейт... Тя може да предаде невинността и чистотата на Шарън - тези качества са неразделна част от историята".
Шарън Тейт
Миналото: Магнетичната красота и трагичната история на Шарън Тейт
Филмът на Тарантино е за края на Златния век на Холивуд, но Роби, която е на 28, е част от новата вълна. Aвстралийската актриса е добра в сериали, с това си качество пробива и в Холивуд. Тя играе бронзовата красива златотърсача във "Вълкът от Уолстрийт", продуциран от Мартин Скорсезе. Тя е атрактивната блондинка, която обяснява ипотечните облигации, докато се плацика във вана, пълна с пяна през 2015 г. в "Големият залог", тя е и Джейн, която отива с Тарзан в Конго, в продукцията на Александър Скарсгард. Но се оказва, че Роби иска повече от тези роли. За "Аз, Тоня" слага силиконов костюм, да създаде ефекта на по-пълна фигура, лепва на лицето си с цирей за "Мери, кралицата на Шотландия" и иска да участва в проекти, насочени към жените, чрез продуцентската си компания LuckyChap Entertainment, основана през 2014 г. Част от чара на Роби, прибавен към историята на Тарантино е, че, подобно на самия филм, звучи точно като история от по-ранния Холивуд: амбициозна актриса, която пише запалено писмо до режисьор, на когото се възхищава, с надеждата да получи участие в един от носталгично любимите му филми. Но Холивуд се променя, и макар Роби да се появява на терена в края на една ера, сега тя е сред жените, които въвеждат нова.
"Мери, кралицата на Шотландия"
Например, чрез случващият се точно в момента филмов проект - "Birds of Prey", който Роби разработва и предлага на Warner Bros. като филм за супергерои, забранен до 16 г., и изцяло ръководен от жени – комерсиална продукция на Холивуд. "Мисля, че е недоразумение да се счита филм, направен и съставен от жени, за чик-флик," смята Роби.
На стойност 75 милиона долара, това е най-големият проект на LuckyChap досега, но Роби не изглежда свръхвъзбудена от факта. "Ние сме по график и в рамките на бюджета, което е чудесно." В "Birds", който трябва да излезе следващата година, Роби ще повтори ролята си като Харли Куин, бившата на Жокера от филма "Отряд Самоубийци". Но сега тя е предимно продуцент. Разхождайки се по снимачната площадка само по дънки и тениска с усмихнато лице, със сърца за очи и телефонът - закачен с връвчица за нея, вместо в чанта, тя представя жените, които работят с нея: Кати (Ян), режисьор, Джоди, главен сценарист, Сю, продуцент. Тук е и Мери Елизабет Уинстед, която прекарва деня, изпълнявайки каскади като ловец, въоръжен с арбалет и бдителност. Уинстед сваля панталоните си, за да покаже огромна синина на бедрото. "Мамка му - казва Роби. – Това изглежда ужасно".
Вълкът от Уолстрийт
Имиджът на бляскава филмова звезда не съвпада с характера на Роби. Тя се смее лесно, ругае и е по-вероятно да избере споделен трейлър, ако това означава да се направи място в бюджета за нещо друго. Диви се на необичайните изисквания (за някои само е чувала) на някои актьори, като например да се напълни вана с вода от Евиан: "Тези хора вероятно се усещат дълбоко несигурни, оттук и желанието да компенсират."
С лекота говори за трудностите на живота в Ню Йорк, където пребивава за кратко: "Fucking A - shitshow!" София Кер, приятелка от детството на Роби, а сега - бизнес партньор, с която се запознават, докато Марго носи брекети, минава през дарк период и слуша метъл, описва Роби като човек, който "обича да се забавлява", независимо дали става въпрос за уроци по танци в Маракеш, концерт на Селин Дион в Лондон или джапане в калта на Гластънбъри. Никол Кидман, нейна партньорка в предстоящия (и все още неозаглавен) филм на Роджър Ейлс за сексуалния тормоз /продукция на Fox News/, нарича Роби "хиперкативна". "Тя носи невероятна лекота" - казва Кидман. - "Изглежда изключително зряла и се справя с всичко. Сякаш няма никаква съпротива отникъде. Много е силна в начина, по който подхожда към живота и работата си."
Аз, Тоня
Много актьори искат да бъдат продуценти, но Роби действително мисли като такъв. В "Аз, Тоня" е нещо обичайно да слезе от леда, за да прегледа локациите или да обсъди бюджета от стола за грим. Когато Роби се сдобива с първото си американско тв-участие в сериал, в кратко излъчения "Пан Ам", продукция на "АВС", тя задава толкова много въпроси за кино, че един ден й подаряват копие от "Петте К" на кинематографията.
Вкъщи, на гардероба в спалнята й, виси написана класическата структура на сценарий, така че да може да задава правилните въпроси по време на разговори с автори.
"Birds" е само един от около 50 проекта в текущия списък на LuckyChap, сред тях "Обещаваща млада жена", трилър с изнасилване и отмъщение, с участието на Кери Мълиган и режисиран от актрисата Емералд Фенъл (тя ще е Камила Паркър Боулс в „The Crown"), "Doll face", комедия на "Hulu", създадена от 25-годишния писател Джордан Уайс, филмова адаптация на романа на Отаса Мошфег "Моята година на почивка и релаксация". Марго работи по много неща, но е категорична в едно: "Когато четете предложения текст, ако незабавната ви реакция не е: "О, да!", тогава отговорът трябва да е "не"".
Компанията е в нов офис в индустриален комплекс, близо до центъра на Лос Анджелис. Вътре има розов неонов надпис с името на фирмата, групата "Хайм" се чува за фон, а Том Акърли, съпругът на Роби и главен учредител на LuckyChap - спокоен британец с брада, в тениска и дънки, седи на мраморния остров в чисто новата кухня. "Тази кухня е наречена на Нанси Майърс /Бел. ред.: прочутата американска сценаристка с номинации за Оскар и Златен глобус/", споделя Акърли. "Да, наистина е в стил Нанси Майърс", добавя Роби.
Марго и Том
Акърли прави кафе на новата машина за еспресо, с която Роби още не може да борави, и се оттегля в офиса си ("До скоро"). Пресата не е за Акърли, а Роби го оправдава: "Обикновено е много сладкодумен и приятелски настроен човек, но определено стои зад кулисите".
Историята за събирането на Роби и Акърли е и историята на LuckyChap. Всичко започва през 2014 г., когато Роби е в Лондон за премиерата на "Вълкът от Уолстрийт", и кани приятели, сътрудници и асистенти, сред чиито познати е и Акърли, да се забавляват до зори по повод ултра успешния филм. На сутринта Роби пътува за наградите Golden Globes. "Бях в някакво такова състояние, хмх, не би ли било забавно, ако всички живеем заедно?", спомня си купона и усещането след него тя. Три дни по-късно четворката Кер-Роби-Акърли и Макнамара подписва договор за наем на къща в Лондон, същата година основават LuckyChap в кухнята, а Роби и Акърли стават двойка. Двамата се женят през 2016 г.
"Хубаво е да работиш със съпруга си", казва Роби. "Можем да говорим за работа през цялото време, тогава работата е забавна. Всъщност просто се разбираме. Мисля, че е лудост, че не всички двойки се разбират, и все пак остават заедно".
Ако Роби обича пълна къща, то е, защото е израснала в такава - като второто най-малко дете от четири - на австралийския "Златен Бряг", плажен, перфектен за сърф район в източния край на страната. "Наподобява Маями", казва тя. - "Много канали и потни хора." Майка й е физиотерапевт, за баща си не обича да говори - напуска ги, когато е на 5. – "Само защото е трудно да се спомене накратко, без да звучи като: "Баща ми е ужасен и... цялото това нещо. Но, да, мама и татко са разделени." На седемнайсет се мести в Мелбърн, за да работи върху сериала "Съседи", последван от кратки престои в Лос Анджелис и Ню Йорк, преди да се установи в Лондон с Акърли, Кер и Макнамара.
Историята зад името LuckyChap? Нещо общо с Чарли Чаплин, може би. – "Бяхме пияни и никой не си спомня" - казва Роби. – "Така че, това е нещо като ужасна татуировка. Имам само ужасни татуировки."
Когато се местят в Лос Анджелис, Роби и Акърли се настаняват сами, в момента картинката е различна - по-големият брат на Роби живее с тях, както и братовчедка й със съпруга си. "Мразя, мразя да бъда сама".
Не се повдига въпросът за деца. Роби ги дефинира не само като развалена плоча, но и като сексистки. "Омъжих се и първият въпрос във всяко интервю е "Бебета? Кога". За сметка на това двамата с Акърли обсъждат образуването на микро общност с Кер и Макнамара, с които заедно да обикалят места около града. "Ще бъде култово!", казва Роби. Поглежда един имот и се запалва: дали не можем да постоим пързалка тук, която свързва спалнята им с басейна. "Мисля, че това обобщава човека, който е тя", обяснява Кер. –"Ще купи място по прищявка, за да може близките й приятели да живеят близо до нея, да се събудим и да се пързулнем в басейна."
Споменавайки думата култ, идва ред на "Musso&Frank's", значим не само със статута си на холивудска забележителност, но и като ключова локация в "Имало едно време в Холивуд". Филмът разказва за тв-актьор (Леонардо Ди Каприо) и неговия каскадьор (Брад Пит), които живеят в съседство с Шарън Тейт (Роби). Има и кадри с Брус Лий, Стив Маккуин и Чарлс Менсън. Това е почти всичко, което можем да споделим. Проектът е супер тайнствен, всички са подписали договори за конфиденциалност, но общо изглежда като историята за едно невероятно забавно парти, за което се знае, че ще свърши зле.
Разказът на Тейт, която Роби играе (подобно на Тоня Хардинг) е по-малко по действителен случай, отколкото интерпретация. Докато Тейт винаги изглежда като звезда от старите ленти, представянето на Роби е пищно и цветно, подобно на току-що запалена клечка. Нейната подготовка за роли често е физическа. В допълнение към обичайната пилатес тренировка на Роби, тренировките за каскадите й се превръщат във всекидневие. За Тоня се научава да се пързаля. За Харли са ролерите и тренировките по симулиращи борба. Превъплъщаването в Тейт е по-сложно - Роби работи с треньор по движение, с когото понякога упражняват нещо като "работа с животни", за да постигне актрисата лекотата и яркостта на Тейт; в една сцена дори левитира във въздуха. "Беше толкова странно предизвикателство" - разказва Роби. - "Много по-лесно ми е да мрънкам и да се гневя. С Тоня исках да стана наистина тежка, сякаш имам тежести на краката си. Този път се опитвах да направя обратното."
Пред ресторанта сме и въздухът мирише на пържола на скара, които Роби вдишва като ароматна свещ. "Аз съм такъв хищник", казва тя. "Опитвам се толкова упорито не ям месо в понеделник заради околната среда, но по дяволите, толкова е трудно."
Разпятие в розово: Харви Уайнстийн, сексът насила и отговорът на въпроса ЗАЩО?
Все още не сме говорили за това, но "Имало едно време в Холивуд" е първият филм на Тарантино, който не е продуциран от Харви Уайнстийн. Това е и първата работа на режисьора след движението #MeToo и след... Роби довършва мисълта : "Нещото с Ума Търман?"
В началото на миналата година Търман споделя пред Ню Йорк Таймс, че и тя е атакувана от Уайнстийн и че отношенията й с Тарантино са пострадали от това. Дава под съд студиото на Уайнстийн - "Miramax", като отговорни за нараняванията, които получава в автомобилна катастрофа на снимачната площадка на Kill Bill, 2003 г., както и за потулване на кадри от инцидента, от който в крайна сметка сама се освобождава. Според Търман тя е настоявала каскадьорка да управлява колата, но Тарантино иска Търман да го направи. Има и други пикантни подробности около режисьора и автентичността при направата на този филм – как Куентин се изплюва върху Търман в една сцена, в друга я души с верига.
Ума Търман в Kill Bill
Тарантино никога не е обвиняван в сексуални набези или тормоз. Той нарича катастрофата "един от най-големите провали в живота ми". Роби се чувства спокойна от тази равносметка и от факта, че Тарантино прави кадрите публични. - "Но такава мисъл определено ми мина през ума" - казва Роби, - "Ще видят ли хората това решение като противоречащо с това, което правя на снимачната площадка?"
"Не знам" - продължава тя. "Не знам как да кажа какво мисля за това, защото съм толкова благодарна, че съм в позиция на власт и имам по-творчески контрол. В същото време израснах с любов към старите филми на Холивуд и се стремя да бъда част от това очарование, така че да се сбъднат тези мечти е невероятно удовлетворително."
Роби смята, че днешните актриси не трябва да се опитват да поправят грешките от миналите времена на Холивуд. Факт е, че старите структури на властта не са изчезнали, въпреки че има нови. "Ще е по-лесно и много по-незадоволително да не разполагаме с компания за продуциране", казва Роби. "Отново да не се назначават жени на ръководни постове, да се влагат милиони в други хора, но аз да сложа името си под това, което съм работила... направих избора си и не съжалявам. От друга страна - това е мечтата на живота ми - да работя с Тарантино. Трябваше да го направя, и ме натъжава, че хората ще мислят лошо за ме по тази причина, въпреки всичко, което правя."
Не е още 9 вечерта, но Роби трябва да се прибира, за да прегледа сценариите на няколко проекта на LuckyChap, които се снимат в момента. На следващата сутрин трябва да е в 4:30 ч. сутринта на снимачната площадка, за да изпълнява каскади като на Харли, в 5 следобед трябва да е в офиса за това, което тя нарича "половин ден". Въпреки че прекарва работните си дни в гледане на филми от жени режисьори и четене на сценарии от жени писатели, когато се прибира вкъщи, все още обича да гледа филми като "Snatch" и "Braveheart". "Моята любов и страст към жените режисьори не означава, че изведнъж не харесвам филми, продуцирани от мъже", казва тя. – "И това е важен аргумент, за да могат мъжете да гледат филми за жени, направени от жени. Ако филмът е добър, ще го разберат".