"Да забременея и да направя аборт бе отличната възможност да се намразя, мислех, че това е нормалното чувство, че е в реда на нещата."
Темата за аборта, изключително актуална и днес, особено след приетия преди два месеца закон за забрана на аборта в щата Алабама, дори и при изнасилване... ни кара днес да споделим с вас историята на Тамсин Крименс, която печели 2-ро място в ежегодния конкурс за авторски творби на ELLE UK.
"Сега, когато погледна в огледалото, не мразя човека, който виждам. Не е малко или незначително постижение, отне ми доста време. Като по-малка се намразих силно, изцяло. Мразех как изглеждам, мразех закръглеността си, острата брадичка и къдравата коса. Мразех гласа си, пръстите, носа, устата, зъбите... Не знаех какво да мисля. Нямах представа, че ако си повтарям всеки ден, че не ставам за нищо... ще се сбъдне в един момент...
Трябваха ми месеци седене в една бежова стая с бежови столове, тази на терапевтиката ми, плачейки тихичко, за да разбера, че може би съм правила секс без презерватив с първото момче, което някога ми е обърнало внимание, защото съм си мислела, че не заслужавам нещо по-добро. Беше толкова лесно, той поиска и аз му пуснах.
Как станах част от статистиката?
Разведени родители? Да. Финансови проблеми? Да. Неосъществена любов за 25-годишен човек на изкуството? Да, да и да!
Признавам, че тези фактори са ми повлияли, но не искам да виня никой друг за моите грешки. Може би моята бременност не беше инцидент. Имаше предистория, като всяко решение, което взимаме в живота си. Това, което виждам сега е живота ми, следствие от прибързани решения и ситуации.
Разбира се, да забременея беше лесната част (и забавната). Това, което ме стъписа е, колко бързо навлязох в света на възрастните, което изобщо не беше като да останеш след училище за наказание.
Всички предположиха, че ще направя аборт, да родя не беше опция. Не ги виня, бях на 18, скоро завършила училище, живеех с майка си, нямах пари, нито работа. А за бащата... просто се издъних. Всички знаем как лошите момчета ни привличат. Има лоши момчета и момчета, за които бихме обиколили света да имаме. Той беше типичното лошо момче, не беше способен да ме обича, което ме устройваше. Не го заслужавах и без това.
Той бе другата част на уравнението, спермата за моето яйце, неговото П към моето В.
Част от мен искаше да задържи бебето, така щях да имам някой да обичам и да бъда обичана. Помислих за си за общежитието, в което щяхме да живеем, помислих си за етикета "самотна майка", и, най-лошото – нямаше да давам на бащата да вижда детето ми. Помислих за това, как той или тя ще е едничко дете, как ще се издържаме и ще сме щастливи, само двамата. Помислих и за себе си, какво щях да изпусна - забавлението, спонтанността, славата от кариерата...
Денят, в който отидох в клиниката, беше най-мрачният ден от живота ми. Исках да кажа на доктора, че не бях като другите момичета, осъзнавах тежестта на ситуацията. Все пак, бях отличничката на класа!
Той ме попита внимателно дали съм сигурна в решението си. Исках да изкрещя "НЕ,НЕ, изобщо не съм сигурна!", но само се разплаках.
Удавих се в мъката си, така или иначе само лоши дни ми предстояха.
Това да забременея и да направя аборт, бе прекрасната причина да се самонамразя, мислех, че е в реда на нещата. Не трябваше да порасна и да се изправя срещу света. Сънят бе моето спасение, беше глътка чист въздух от себеомразата, в която бях станала експерт. Тогава не знаех, но тази почивка щеше да ми трябва. Оказа се много лесно да изпаднеш в депресия – просто се отказваш. Най-трудното нещо, което трябваше да направя бе да се измъкна от тази пропаст – да се отърва от лошите мисли и да тичам към светлината.
Доста повече от енергийна напитка и шоколад ми трябваха. Но се справих, с помощта на хората около мен. Едно хубаво нещо, което излезе от цялата тази драма – намерих най-добрата си приятелка Аби. Заедно ходехме на училище, но не бяхме близки. Някак си се сближихме заради това, че много от приятелите ни заминаха да учат в университет и това да си възрастен не беше забавно. Тя не беше щастлива във връзката си, а аз още изпитвах вина и мама ме дундуркаше, някак не се вписахме в образа, който си бяхме изградили за нас. Въпреки проблемите, които имаше Аби, ми звънеше всеки ден, нищо, че я игнорирах, тя беше до мен. В един момент именно тя проби моята черупка с изречението: "Хайде, време е да живееш."
Тя ме накара да видя, че бях станала периферно присъствие в живота. Гледах как хората се влюбваха, взимаха решения... И така, 6 месеца след аборта най-накрая станах от леглото, облякох се и поех обратно юздите на живота си.
Двете се изнесохме на квартира, купихме си мебели от IKEA, намерихме си работа: аз като сервитьорка, Аби като продавач в магазин за обувки. Най-накрая живеехме собствения си живот.
Депресията ми не изчезна ей така. Бях като в омагьосан кръг, имаше моменти, в които отказвах с месеци да стана от леглото, но опората и подкрепата от семейството, консултациите с психолог, спорта, спирането на алкохола, правилното хранене ме спасиха. Надявам се никога повече да не се озова обратно на това мрачно място.
.jpg)
Нещото, което научих от всичко това е: никога да не оставям малкото гласче да ми диктува какво да правя.
Доста дълго криех, че съм правила аборт, чувството на срам ми тежеше. Не исках хората да мислят, че съм безразсъдна малка курва. Сега, не ходя да разправям на всеки, но не ми пука кой знае. Гордея се със себе си колко далеч съм стигнала.
Гордея се със себе си, че накрая си признах, че не е било просто нелеп инцидент. Не съм забравила да пия противозачатъчните, не се е спукал презервативът – просто, нямаше презерватив! Защото това къдраво, закръглено момиченце нямаше смелостта да настоява, ако няма презерватив, отговорът е НЕ.
Вече не съм това момиче, което бях. Чудя се понякога дали нещата можеха да се развия по друг начин. Едва ли. Все пак това бях пак аз, просто с друго мислене.
Когато хората говорят за аборт, думата 'вина' се споменава често. Никога не съм смятала, че това е правилната дума, бих определила чувството по-скоро като безнадеждност. Мислех, че съм зла, че Бог ме наказва, и че го заслужавам. "Ти глупаво, глупаво момиче, яко си прецака живота"- това бе най-честата ми мисъл. Честно казано, никога не съм се замисляла дали това беше правилното решение, но има моменти, в които се замислям какво ли щеше да е, ако бях задържала бебето?
С годините благодарността, надеждата за бъдещето и идеята за деца, заченати осъзнато и с любов, замениха тъгата и загубата. Мисля, че това беше правилното решение, за всички.
Този странен път, по който поех, неслучайно ме е довел дотук – стоя пред огледалото и не се мразя. Чувствам се добре. Знам, че съм добра и обичана. Знам, че съм добър човек."
More from View Sofia
Седмичен ХОРОСКОП - 19.09 - 25.09
Внимание, sexy vibes! Всичко за Новолунието в Скорпион днес...
4 ноември 2021г., 23:14
Скритите ползи на вълшебното масло от чаено дърво
Докато удоволствието от поредния луксозен серум, хидратант или друг продукт грижа за кожата е безспорно несравнимо, си струва да си дадем сметка, че не е задължително бюти оръжията да са супер скъпи, излъскани и classy, за да гарантират видимите резултати, които всички търсим.
