Дагестанец по произход и музикант по призвание! Представяме ви най-популярният композитор и аранжор в България - Мага.
Няма изпълнител, който да не е работил с него. Изпод неговите ръце се раждат хит след хит. Фен на истинската музика, уникалната, различната. Ето какво сподели той с нас за българския шоубизнес, за живота и приятелите.
 |
VS: С какво се занимаваш сега?
М: Бачкам от вече не знам колко години, направил съм всички възможни парчета на всички възможни изпълнители, започвайки от Лили Иванова, Мая Нешкова, много отдавна – още в самото начало, аз там съм свирил, нали, опит! И на Мая, и на Кирчо, мъжът й, съм им много благодарен – това беше в началото, когато дойдох в България, започнах и беше много готино и т.н.
VS: Преди колко години дойде в България?
М: О, Боже! 1990г. – значи …
VS: А какво си спомняш от Грозни? Знам, че си роден там.
М: Аз съм дагестанец. Спомням си всичко от родния си град…Животът, който съм водил там е животът на едно дете, на един тийнейджър. Учене, формиране на характер, поставяне на основи, които да развия в последствие. Усещам го като родина, като място, на което съм се родил, свързвам го с приятели, родители, брат…, но не е моето място… Аз може би затова реших да се махна оттам…сякаш Господ ми помогна да взема решение да напусна великата Русия. А и след ужасните събития, които се случиха там по време на войните нямах никаква връзка с моите родители, с никой… Беше ужасно. Кошмар. Но, слава богу, те се добре…Поддържам връзка с тях по телефона.
VS: Успявате ли да се виждате?
M: Трудно е. Лятото ще минат оттук. Може и аз да отида. Далече е.
VS: А Москва?
M: Бил съм там малко повече от две години. Там свирих…. това може и да не го публикуваш… в ресторанта на чеченската мафия. Изкарах там много време, познавах много готини хора, въпреки че, нали..имат две страни, две мнения.. За някого си боклук, за друг – пич. Не искам да съдя никого. Имах страхотни отношения, въобще бяхме приятели с много големи бандюги, но пък към нас. Те се отнасяха много добре.
VS: Как се справяше там? Москва е един от най-скъпите градове в света.
М: Тогава, питай ме колко струваше всичко – кг картофи бяха четири копейки… справях се много добре с Москва.
VS: А с какво те очарова България, за да решиш да останеш тук?
М: Поначало въобще не исках да идвам, честно. Нямах никакви такива планове. Бъдещата ми, бивша жена вече, ме докара тук. Това е любовна история. Аз не обичам да говоря за това, защото е прекалено лично. Най-хубавото нещо от тази история е 15-годишният ми син. Това е най-хубавото нещо. Виждаме се често, идва ми на гости. Той живее в Сандански, вече е тийнейджър, иска да му купувам барабани. Много е талантлив.
VS: Каква музика харесваш и откъде черпиш вдъхновение?
М: Вдъхновението идва от абсолютно всичко – телефонен разговор, някаква картинка, някакъв филм, приятел, приятелка, може и моята приятелка, нали. Всичко е възможно. Прочетена книга, музика, пътуване…това е необяснимо, не може да се каже…Прост става. Или не става, зависи. Когато ти е криво не става, няма как да стане…
VS: А предпочитана музика?
M: Аз рядко слушам музика, която правя. Аз слушам много по-различна музика от тази, която правя, но това не означава, че тази музика не ми е приятна по някакъв начин и в работата, защото .. Абе, има хубава музика и лоша музика., няма стилове – лоши и хубави. Обичам джаз, клубна, fusion – класическа музика в началото, след това джаз, fusion, rocк. Led Zeppelin – това беше потрес. Имам класическа подготовка. Не обичам да свиря, а да слушам класически творби. Имам богата колекция и от време на време слушам задълбочено – всичко идва оттам. Както казва един много добър мой приятел: цялата музика е измислена преди 300 години, всичко друго е ташак.
VS: Кой е твоят любимец от класиците?
М: Рискувайки да прозвуча банално, Бах, Моцарт, Бетховен, Хендел и Вивалди…Вивалди е малко комерсиален – той е изписал света този човек.
VS: Скоро имаше рожден ден…
М: Да. Никак не го отбелязах. Приемах поздравления…Радвам се, че все още има хора, които се сещат сами … това означава доста. Семейни, близки, стари и нови приятели се обадиха..около 15 човека – това е супер добре.
VS: Как се забавляваш? Как релаксираш?
M: Това е труден въпрос. Забавлявам се, но не толкова, колкото преди 15-20 години...По-скоро обичам някакви готини срещи с моите близки приятели – двама – трима. Да отидем някъде, да се съберем вкъщи или да отидем при някой от тях. Приготвяме някакви неща, готвим вечери, говорим си и така..А и книги чета, много книги. Това е уникалкно преживяване.
VS: Каква литература предпочиташ?
М: Всякаква. От Уилям Бъроуз през Буковски и към Нелсън Демил – криминални трилъри. Класическа литература също. Голям диапазон.
VS: А съвременната поп музика? Как ще я оцениш?
М: Трагедия. ’80-те са кофти, в смисъл – там приключи всичко. 86-а - оттам нататък започна кошмарът, който продължава и до сега. Той е пълен абсурд. Има няколко причини. Много хора, които нямат никакво отношение към музиката като персонажи, като натюрел, са получили възможност да правят музика в кавички, а тя не винаги е музика. Смисъл, музикалната култура на всеки човек е различна. Изобщо кой възприема сериозно музиката!? Масите не знаят какво означава да правиш музика.
VS: А щастлив ли си?
М: Щастлив съм, да. Сега съм в един преходен период, около две години вече продължава, на преосмисляне. Звучи малко страшно, но не е. От момента, в който направих новото студио – Септември 2005, аз абсолютно преоцених всичко. Смисъл, живота, отношенията ми с приятели, с хората, с които работя, за България, за мен, за работата, за хората, за хитовете. Работил съм с хора, с които ми е било винаги приятно. С Руши и с трите му албума – Il Ritmo del Mio Cuore, Away from U, всичко това е правено тук. и баладите, и Онзи..много приятно се работи с Руши, защото е голям пич, като човек е пич. С Орлин Горанов, с него също сме работили доста пъти…По-добре ме питай с кого не съм работил!
VS: А с кого не си работил?
М: Трудно е да се каже, честно. Не съм работил единствено с групите, аз там няма какво да правя. Те не викат външни продуценти. А аз бих променил доста неща, лекичко. Би ми било интересно да поработя, но не са дораснали нещата до там. Не мога да се сетя с кого не съм бачкал. С всички съм: Ирра, Мария Илиева – Лунен сън, Белослава – вече втори албум записва тук при нас, но аз не участвам като продуцент. Те идват с материала и записваме, и се забавляваме страхотно. Я-Я Стоян… целият албум – в добрия смисъл – ненормален човек. Петя Павлова – от десет години се познаваме с нея. Още с първия си хит, който излезе Good Times участвах в записите и вокалите. Кой още…всички, бе. Нина Николина, естествено. С нея направихме най-хубавите й парчета, според мен – Ти, Не мога, Затворени очи 2003-04. Ти е едно от най-любимите ми парчета, а аз не харесвам това, което правя… Харесвам ги, докато ги правим, след това те вече не са мои, те са на хората, аз не ги слушам. Кажи ми някой, аз ще ти кажа дали съм работил с него! Абсолютно всички парчета, които си чувала в ефира, всички са минали през мен.
VS: Върху какво работиш сега?
М: Белослава записва, Я-я, Сантра с нови проекти, в момента правим ново парче. С Каризма сме работили – Ще избягам ли от теб, Миро сега има и солови изяви, с него работим едни интересни парчета. Опитваме се да влезем на американския пазар, интересно е сега – пращаме едни неща, те ги харесват, чакаме..дано да станат…те ще станат, ама трябва малко време. Мислим лично за мен някакви неща. Още не съм ги извадил, нямат нищо общо с комерса. Аз нямам нищо против комерса, стига да е качествен продуктът. Но нещата са инструментали, съвсем различни от всичко, което се прави, аз съм правил, въобще ще ми е много интересно да ги направя, не се намира време, но усещам, че трябва…Искам да работя с нови хора, да правя различни неща. 10 години непрекъсната работа – до 3 през нощта, до 6 през нощта, просто не мога, не искам така. Сега искам да работя по различен начин, по-хубаво.
VS: А Trinity как се роди?
М: Ами, с Митко мислехме много и излезе така..
VS: Нещо за край, без да те питам…
М: Ох, трудно, не си падам по такива изявления. Надявам се и пожелавам нещата да се променят, Боли ме. Има толкова талант. Но никой не мисли за културата, за музиката, когато мислиш какво да ядеш…невъзможно е. Изкуството се прави с кинти. Не може културата да е до такава степен занемарена в страна като България, където има толкова талант. Няма мащаб, няма никакво отношение от хората в правителството. Умря музиката след 2005 г. Потрес. Пожелавам си много неща да се случват. На сцената не искам да има смешни хора. Нека хората, които правят музика, да я правят добре.
