Модният свят е потресен от загубата. Очевидно дамата е била изключително любопитна личност, както в областта на модата, така и чисто човешки. Тя има супер интересен живот и хиляди фенове и приятели по цял свят.



Поднасяме съболезнования на близките й и разказваме историята на един живот-приключение, за жалост приключил рано.




Алла Константиновна Вербер е родена на 21 май 1958 година в Ленинград в интелигентното семейство на потомствени петербургчани. Дядо й по майчина линия - Абрам Йосифович Флейшър е директор на голям месокомбинат, после завежда детския отдел на Ленинградския дом на търговията, известен колекционер на антиквариат е.



Преживява Великата Отечествена война, жена му и дъщеря му (майката на Алла, която днес е на 86 и научава новината в Канада, където живее при по-малката си дъщеря Ирина) остават живи при блокадата на Ленинград. 


Алла заедно със своята майка

Дядото по бащина линия е репресиран през 1930-та, връща в Ленинград от лагера 40 години по-късно, и веднага емигрира в Израел. 

Бащата на Алла - Константин Вербер, прекарва детството си в дом за сираци. През 1941-ва, едва на 17, отива на война, стигайки до Берлин. По-късно Константин е успешен стоматолог и главен лекар на отделението по зъбно протезиране в престижна болница.


Алла на 3 

Бащата обожава двете си дъщери - Алла и Ирина, и прави всичко, за да е детството им спокойно, щастливо и охолно. Момичетата танцуват, забавляват се, татко купува красиви подаръци, а баба им, с изключително отношение към модата, ги учи да се обличат добре. Дядото пък научава Алла да цени живописта, красивите интериори, антикварните съкровища. Майката, също лекар-стоматолог, след раждането на момичетата се посвещава на семейството.


Алла Вербер заедно със своята дъщеря и двете си внучки

Ирина се занимава професионално с балет и свири на пиано, Алла завършва основното си образование също в музикалното училище, с цигулка.

"Сестра ми Ирина завърши 10-ти клас в музикалното училище в класа по пиано, а от петгодишна танцуваше балет. Мен не ме взеха в балета - ситото беше ужасяващо, но не успях да избегна заниманията с музика, 7 години свирих на цигулка. Така беше в детството ни - непрекъснато бяхме на някакво занимание, на кръжок, балет, урок, музика, някой все ни взимаше, връщаше, караше с колата. Самите ни родители обожаваха музиката и въобще изкуството, искаха да предадат тази любов и на нас."



Бъдещата звезда от най-ранното си детство обожава дрехите, обръща внимание на красиво и необикновено облечените хора, най-вече чужденци, дошли в Ленинград, обожава героите и героините от любимите италиански филми. Само че родителите й настояват след гимназията да се запише в Медицинския университет, където Алла учи за лекар.



Когато е на 18, животът й се променя драстично: бащата на баща й кани семейството на гости в Израел /при социализма всяко пътуване до несоциалистическа държава е било предхождано от дълга и тромава процедура по искане и получаване на покана от човека, който живее зад граница и "кани", следвана от дълги и подробни проверки/, и те се готвят да избягат от СССР /впоследствие семейството се заселва в Канада/.

Тя тръгва от страната първа /още една особеност - всички пътуват поотделно, не накуп... за не избягат накуп/, и през 1976-та се озовава първо във Виена, после в Рим, където руска приятелка й помага да започне работа в престижен бутик на прочутата Виа Венето (Via Veneto). Вербер за пръв път попада в центъра на модата, "сред най-стилните възможни неща" /Gucci, Hermes/.





В края на 70-те Алла и семейството й живеят в Монреал, Канада, където момичето учи мениджмънт, работи в голям магазин за дрехи, продължава живо да се интересува от мода, живопис и дизайн на интериори. Идва момент, в който я назначават за байър: тръгва по модните дефилета в Париж, Лондон, Рим и Милано, избира и придобива образци от колекциите с дрехи в аванс на сезона и ги пуска за производство в местните фабрики в Канада.



В началото на 80-те Алла Вербер се премества в Ню Йорк, идеалното място за близко общуване и запознанства с каймака на артистичния свят. Продължава да се занимава успешно с търговия, основно на картини, организира изложби, насърчава работата на млади художници. Именно в Ню Йорк, световната столица на модната индустрия, в този момент започва колосалният моден бум, достигнал пиковата си точка през 90-те години на миналия век. В този момент Алла Вербер вече знае какво иска да прави с живота си и то е собствена верига магазини.

"Именно в Ню Йорк окончателно разбрах с какво искам да се занимавам, изкристализира мечтата, която в Торонто вече бях започнала полека да осъществявам. Вече знаех с точност, че искам да съм във фешън-бизнеса, като имам собствена верига магазини."

Решавайки да прегърне възможността, тя се връща в родината и се ориентира в екстремно кратък срок в цялостния начин, по който са организирани текстилната и шивашка промишленост в посткомунистическа Русия, като за рекордно време ангажира пустеещите заводи и неангажираната работна ръка от въпросните заводи за нуждите на бизнеса.

От 1990 година тя, пак първа, отваря първия в страна от бившия СССР бутик за висша мода /Dolce&Gabbana, Gucci, Prada, Brioni и др./ в търговския дом "Москва" на Кутузовския проспект в столицата на Русия.

От самото начало на създаването й, Алла сътрудничи на компанията Mercury, достигайки до поста вицепрезидент, от 2003-та работи и като моден директор на ЦУМ. "По-късно Mercury купиха ЦУМ. Поканиха ме да работя за тях като фешън-директор, тогава дори и не подозирах до каква степен деловият алианс с Леонидовците /Леонид Фридленд и Леонид Струнин са двамата основатели и собственици на фирмата/ ще се окаже успешен, доколко ще се сближим и сработим. Заедно сме вече 17 години и продължаваме успешно да си сътрудничим, да се уважаваме и ценим един друг. Изключително съм им благодарна за дългия съвместен труд."

Компанията се занимава с доставката и продажбата на луксозни предмети, ексклузивни мебели и услуги, а Вербер започва да развива фешън-направлението. В началото Алла Константиновна е ангажирана с контактите с модните къщи и закупуването на колекциите, а по-късно започва да създава и линии бутикови облекла за най-големите столични молове.

Само за първите 8 години от работата си в ЦУМ Вербер представя в магазина петстотин бранда за дрехи от цял свят и успява да приучи състоятелните руснаци да пазаруват най-луксозните си покупки от Русия. Американски фешън-експерти неведнъж я наричат "най-могъщият байър на дрехи в света".



За изключителните си заслуги по популяризирането в Русия на дрехи и аксесоари от италиански марки Вербер е наградена с ордена "За заслуги пред Италианската Република" /кавалер, 2011/.

В последните години и месеци Алла Вербер е най-влиятелната личност в руската модна индустрия, като участва активно в подготовката на колекции на световните брандове специално за Русия, подкрепя работата на начинаещи родни моделиери и дизайнери /Kira Plastinina, Inna Honour, Tegin и др./.

Изключително важни за столичния светски живот на Москва са събитията, вкл. традиционните модни ревюта, които Вербер организира в самия ЦУМ /Fashion's Night Out/. Алла Вербер води активен светски живот, появява се на всички събития, свързани със света на модата, моделския бизнес, на презентациите на най-важните модни издания.





Голям обществен отзвук получава изповедта й в предаването "Нека говорят" /23.05.2013, Първи канала на РОТ, водещ А. Малахов/, в която откровено разказва за борбата си с рака. "Разбира се, и аз съм преживяла тежки времена. Преди четири години ме диагностицираха с рак на кръвта, трябваше да мобилизирам всичките си сили, за да се преборя с това. Но устоях, и успях да победя това страшно нещо. След като преминеш през няколко подобни изпитания разбираш, че Бог ти е подарил още един шанс, всички ценности и вярвания отреди минават щателна преоценка, и животът се разделя на "преди" и "след". Преминавайки през това, стартирах наново живота си, сякаш започнах да пиша историята му от бял лист."

От юни 2013 година Алла Константиновна води популярната рубрика "Мода" в руското списание "7 дни".

На 6 август 2019 година Алла Вербер умира внезапно в Италия, където е на почивка.

"Кралицата на руския ритейл" дава едно от последните си интервюта за списание Elle, прави го без смущение, уговорки и капризи, напротив - отговаря подробно, интригуващо, с видима страст. Разказва как е изглеждала модната индустрия през 90-те, как се е зародило приятелството й с дизайнерите, какво си е струвало да се привнесе в Русия от световните fashion-гиганти и защо е страшно важно да се дава втори шанс. От първо лице - невероятните приключения на една рускиня във Франция и Италия.

"През 90-те ме спаси само моята решителност. Върнах се в Русия, където не бях стъпвала 1976 до 1989 година, с твърдото убеждение, че ще успея да построя от нула модната индустрия. Струваше ми се, че на руснаците, у които любовта към красивото е в кръвта, им трябва възможността да отидат в магазина и да знаят, че могат да купят оттам всичко, което искат: дрехи, аксесоари, козметика, подаръци за близките. Дълги години в Съветския Съюз хората бях лишени от това, и изглежда и до днес не могат да се насладят на достъпността на красивите вещи. За да стигнем дотам, в търговския център "Москва", където отидох да работя, да се появи всичко онова, на което можеш да спреш очи, преди всичко трябваше да се изградят отношенията с брандовете и да бъдат накарани да дойдат в Русия.

Когато през 1992 година пристигнах в Париж за първата си среща с екипа на Chanel, се наложи да ги убеждавам, че страната ни вече не е такава, каквато изглежда на снимките от съветските времена с бабите в галоши и забрадки и плашещите мъже в малинови сака. Всички тези стереотипи не ме устройваха. За неофициалната си среща с CEO-то на Chanel се готвих извънредно старателно - в чантата ми лежеше цялата история на семейството и страната: снимки на бабите и дядовците ми, чичовци и лели, хроника на 1960-те, 1970-те и и 1980-те... От глава до пети бях "в Chanel": пуловера, колието, по гривна на всяка ръка, както ги носи самата Коко, чанта... Това така ги впечатли, че съветът на директорите обеща поне да обсъди възможното сътрудничество. Приключвайки там, директно отлетях за Милано, за среща в шоурума на Dolce & Gabbana.

Помните ли "долче" от началото на 90-те? Момичетата Dolce бяха породисти сицилианки в идеално скроено по фигурата строго черно палто, обувки на малко токче и чанта без лого или други опознавателни знаци. И ето, влизам в офиса на типичните италианци от Dolce & Gabbana — цялата в Chanel, дори и шапката, и накичена с бижута на принципа "всичко, което си имам, си го нося." Погледът в очите на Доменико Долче, когато ме видя, няма да забравя никога. Той дори не се поздрави с мен, просто каза на мениджърите: "Тази леля - изпратете я!". Почувствах, че нещо не е както трябва, но изглеждаше твърде късно.

Вежливо ме помолиха да почакам няколко минути, предложиха ми нещо за пиене, а след чашата чай ми съобщиха, че, уви, никой от ръководството няма да може да се види с мен. С увесен нос тръгнах на шопинг. През 1992 година монобранд бутици на Dolce & Gabbana нямаше. Така че, в някакъв бутик, който вероятно вече не съществува, си купих най-строгото черно палто ала Моника Белучи, черни обувки на 7-сантиметров ток и чанта, която, в интерес на истината, пазя и до днес. На следващия ден облякох всичко това, пуснах косите, оставих ги в най-простата възможна прическа, свалих всичките дрънкулки, с изключение на един пръстен с изумруд, и без предупреждение се запътих обратно — в шоурума на бранда на piazza Umanitaria.

Представих се с друга фамилия, разчитайки, че в крайна сметка името ми нито някой ще чуе, нито ще запомни. В жената, приличаща на италианка, така и никой не разпозна онази луда, която предния ден се появи при тях, цялата окичена с висулки и камелии от Chanel. Помолих за среща с търговския директор на бранда, и към мен мигом се приближиха Давид Черути и Удо Вебер, които ме вкараха директно при Доменико и Стефано. За това какво се бе случило предни ден и коя е била тази странна руска жена, всички дружно решихме да забравим и да почнем отначало.

Тази история илюстрира и това, че Париж и Милано са съвсем различни и към всеки, не само град, но и дизайнер, е нужен отделен подход. Знаете ли как се сдобих с първата си чанта Fendi? Карла Фенди отказа да обядва с мен, когато се появих на нейна премиера с чанта Prada. Постави ми ултиматум: "Първо чанта Fendi — после лънч". Естествено, веднага си купих Фенди, в Рим поне е лесно да се сдобиеш с това..."

More from View Sofia

Кара Делевин и колекцията й за Nasty Gal

All fashion преди 4 години

Мечтаем за този гардероб, идеален за вечеринки и флиртчета

Седмица на висшата мода в Париж: Chanel Spring 2024

Runway преди 2 месеца

Не можем да пропуснем шоуто Chanel Haute Couture Пролет 2024 на Виржини Виар.  

Paco Rabanne с колекция от архивни рокли NFT, целта - опазване на наследството на марката

All fashion преди 2 години

Paco Rabanne, в сътрудничество със Selfridges, представи колекцията си с NFT от архивни модели на известните си футуристични рокли