Молекулата на водата H2O е важна неорганична съставка на всички организми, без нея животът е немислим, а фактът, че тя е в основата на живата природа е едно от най важните доказателства за нашия единен произход. Затова най-разпространеното човешко осмисляне на водата е свързано с определянето и като "извор на живот", а нейните разнообразни превъплъщения, форми, цветове, звуци от движението и в природата, се асоциират с положителни емоции, здраве, чистота и са в основата на различни медитативни практики на себепознание.
Втората част от заглавието Н20/ 2Н20 визира така наречената тежка вода, която наглед е подобна на Н20, дори има сходни химични свойства, но има по-голяма молекулна маса от обикновената вода и специфични физични свойства. Тежката вода се използва като неутронен забавител при ядрени реакции не само в централи за ядрена енергия, но и при направата на атомни бомби. Името на проекта синтезира невидимата същност на природата, не подлежаща на еднозначно описание в картотеката на клишираните човешки представи за действителността, която обитаваме. Полето на сблъсък на Н20 с 2Н20 е Водната кула, резултатът – водна пара, в която архитектурните форми, визуалните детайли, дистанцията между минало настояще и бъдеще както и опитът да се очертаят ясни рамки в названията на нещата губят своята категоричност и плътност за да остане грохотът от падаща вода редуващ се със звук от мъчително поемане на глътка въздух. Зрителят тръгва нагоре по виещата се около стените на кулата стълба, преминавайки символичната линия между живота и смъртта, за да достигне огледалните отблясъци на познатия образ на водата, в който се чете формулата на един от елементите, способстващ за верижната реакция водеща до атомен взрив. Така създадената среда очертава физически интелектуалния парадокс, че преди да пристъпим към разбирането на природния свят и мястото на човека в него трябва да направим експлозивна интервенция на собствените си граници и да освободим мисловната енергия, заключена в опростените модели на готовите стереотипи от ежедневието.
Ирина Баткова
Това, което ни привлече в предложението за изложба във Водната Кула, беше нестандартното пространство, така че решихме не просто да поставим наши произведения в него, а да върнем в утробата на Кулата идеята и мислите за водата – източник на живот и на смърт – слагайки акцент по-скоро върху второто. Да поканим зрителя в това странно, почти мистично място на диалог със себе и в себе си.
И така започнахме работа по site spécifique инсталация следваща тази идея и развиваща се в тази архитектурна среда. Разсъжденията върху формите и проявленията на водата, скритата и явната и мощ и тяхната визуализация. При влизането зрителят се потапя в пара/ дим, който скрива целостта на пространството. Това което го води като начало е звукът. Звукът, както и цялата инсталация са изградени на принципа на репетативност, която често се наблюдава в нашите общи работи. 3D изображение на молекулата на водата се очертава в дима.
В полумрака на второто ниво са инсталирани две големи кристални вази, във всяка от които чрез видео прожекция изплува, поемайки глътка въздух преди да се потопи отново в кристалното дъно, образът на всеки един от авторите. Звукът от поемането на спасителната глътка въздух раздира пространството. В частта, заграждаща се от виещата се стълба на Кулата, се изсипва воден стълб. Течението е мощно, мътно, влачещо отломки.
Изкачвайки спиралата около изливащата се водна маса, зрителят достига последното ниво, в което, чрез система от огледала стените и тавана са осеяни с отблясъци напомнящи водна повърхност, в която се чете формулата на тежката вода 2H2O. Тя има вид, подобен на обикновената вода H2O и е със същите химични свойства, но тази незначителна на пръв поглед разлика, която увеличава масата на молекулата, води до огромни качествени изменения, превръщайки я във важен елемент за получаването на ядрения взрив.
Звукът е неразделна част за възприемането на инсталацията. Основната тема е изградена на принципа на повтаряща се, многопластова мелодия. Тя посреща зрителя още при влизането му в галерията и го съпътства през цялото време. Към основната тема, в зависимост от ситуирането на зрителя, се наслагват двата звука – единият от болезненото поемане на въздух, а другият грохотът от падащата вода.
Изложбата се открива на 15 август от 19 часа и ще продължи до 15 септември.
Адрес:
ул. Галичица 21
Работно време:
Сряда-Неделя : 14:00–19:00
Понеделнк и Вторник: Затворено
Повече за Нина Ковачева (1960, София) и Валентин Стефанов (1959, София): Двамата живеят и работят заедно вече няколко десетилетия. Често арт критицита говорят за тях като за трима художници: Нина, Валентин и Нина & Валентин, или ninavale. Авторите освен индивидуални творби, създават и общи работи, видеa и видео инсталации, предназначени за фасади на музеи, обществени сгради и други публични пространства. Сред тях е и «In the Out" (2002), видео инсталация (IV-ото Биенале за Съвременно Изкуство в Цетине, Черна Гора), за която получават годишната награда на ЮНЕСКО. През 2005 създават "Фази на натрупване и Отнемане в Ограничено Пространство", видео инсталация предназначена за фасадата на Национална Галерия, София. Това е и първата намеса в публично пространство от този тип в България. Изложби на ninavale и видео инсталации в публични пространства са показвани в: Софииски Арсенал-Музей за Съвременно Изкуство / СГХГ / НХГ / Museum For Contemporary Art, Тайпе / Jeju Museum of Art, Южна Корея / The National Gallery of Art, Скопие / Галерия Аросита, София / Dartington College of Arts, Англия / Nanjing Shenghua Arts Center, Китай / Kunsthalle Hannover, Германия / Zendai MoMA, Шанхай / Duolun Museum of Modern Art, Шанхай / The Macedonian Museum of Contemporary Art, Солон / Национална Художествена Академия, София / Chelsea Center for the Arts, Ню Йорк / Museum of Contemporary Art Detroit / MNAC, Букорещ / Musée d'Art Modern et Contemporain, Стразбург / Nuit Blanche, Париж и други.
More from View Sofia
Седмицата в СТЪПКИ: Къде, какво и защо от 15 до 21 април
Голямата изненада за публиката на “Фотофабрика” тази година - изложбата на едно от най-големите световни имена в хуманистичната фотография Робер Доано, се открива на 15 май в Музея на София...
Еслица Попова - ФЛУКС3 – посветена на Матей Миткалото
1-15 септември 2020, Галерия на СБХ, Шипка 6, София
Къде сме, къде отиваме и какво помним…
В „Червената къща“ ще бъде представена поредната артистична изява по проекта „БРОД... или ако я нямаше тази стена“...
