Жан-Мишел и Анди на 860 Broadway, 26 октомври1983.
© THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
Неповторимият Анди Уорхол напуска този свят на 22 февруари 1987 година. Смъртта му оставя огромно, все още незапълнено, място на арт сцената в Ню Йорк. Един от най-близките му приятели – уникалнотo “дете-чудо“ на уличното изкуство - Жан-Мишел Баския – също е потресен от случилото се. Преди смъртта на Уорхол, двамата работят заедно половин десетилетие и стават изключително близки.
Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица от Анди Уорхол
Уорхол и Баския рисуват заедно в таванското помещение на Уорхол, 1984. © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC. В дневниците си Кралят на попарта на няколко пъти пише, че се дразни от навика на Баския да рисува буквално върху неговата работа. Освен това, Уорхол споменава и за усилията си да се доближи максимално до стила на младия творец, докато работят заедно.
След смъртта на Уорхол е създадена Фондация за визуални изкуства, носeща неговото име, съхраняваща хиляди документални архиви, които той прави и старателно събира в продължение на десетилетия. Вече над 30 години фондацията работи за опазването на работата на Уорхол, опитвайки се същевременно да представя нов поглед върху нея и да я прави достъпна за възможно най-много хора. През 2014г. Стандфорфският университет дигитализира огромна колекция от снимки от архивите на Уорхол, предоставени от фондацията. Те разкриват непознати досега детайли за дълбоката му връзка с Баския. Майкъл Дейтън Хърман, артист и директор на отдела за авторски права във фондацията, показва част от тези снимки, заедно със записки от дневниците на Уорхол, в книгата "Уорхол за Баския: Емблематичната връзка, разказана от Анди в думи и снимки" (Warhol on Basquiat: The Iconic Relationship Told in Andy Warhol’s Words and Pictures). В необикновено поднесената история неминуемо присъстват интересни моменти от партитата на двамата артисти със звезди от тяхната величина, като Бианка Джагър, Мадона, Доли Партън, Розана Аркет, Упи Голдбърг и др.
In photos: Баскиа такъв, какъвто никога не сте го виждали
В интервю за Vanity Fair авторът на книгата, Майкъл Хърман, разказва за това как дневниците и снимките на Уорхол са свързани с ерата на Инстаграм, в която живеем, и, разбира се, защо Уорхол продължава да оказва сериозно влияние върху съвременното изкуство три десетилетия след смъртта си.
Отляво: Уорхол и Баския вдигат тежести в студиото на Уорхол, август 1983. Отдясно: портрет на Уорхол от Баския. Интересен факт е, че Уорхол обикновено е тренирал с типичното за него черно поло и не е искал да го смени със спортен Т-шърт. © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
- Как ти хрумна идеята да обвържеш по такъв начин откъси от дневниците на Анди Уорхол и снимки на Баския?
- Идеята дойде просто така, от чисто любопитство. Работя за фондацията за визуални изкуства "Анди Уорхол" повече от 10 години. Изучавайки дневниците, които си е водил Уорхол, видях, че името на Баския се появява доста често. Така, лично на мен ми се прииска да разбера повече за връзката между двамата. Извадих всички записки, в които се споменаваше името му. Оглеждайки ги, разбрах, че те са органично свързани. Буквално представляваха "скелет на един цялостен разказ, на една невероятна история, разказана от самия Уорхол.
В единия от дневниците на Уорхол е записано: "Понеделник, 22 август 1983: отидох да видя Жан-Мишел в офиса и го снимах по бельо." На следващата година Уорхол взима тези снимки за основа за свои картини. © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
Но история, изградена не само от думи, а и от снимките, които е правил. Някои от тях са много интимни и не бяха показвани досега. Що се отнася до стила на книгата – исках да е по-скоро нещо като графичен разказ, отколкото традиционен албум-монография. Когато я разглеждаш, имаш усещането, че четеш съвременен блог или преглеждаш Инстаграм. Можеш да разбереш кои са били Анди и Жан-Мишел по снимките им, които показват какво правили заедно в ежедневието си - от физическите упражнения до пътуванията им по света... Но тези ценни моменти не са били запечатвани, за да бъдат събирани лайкове и последователи. Единствената цел е била тези интимни мигове да бъдат увековечени, като никой от двамата не е знаел как снимките ще бъдат използвани след това. И тук именно е разликата с това, което наблюдаваме в ерата на социалните мрежи. В тези снимки, които не са били предназначени за публика, има брутална честност, която толкова често липсва днес.
Двамата отиват на маникюр на 29 август, 1983. На този ден Уорхол пише в дневника си: "Това ще е добра история за Vogue." © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
Анди Уорхол на педикюр. Баския е закъснял за своя час и Уорхол отишъл вместо него. © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
- Разкажи малко повече за този разказ, за тази история? Къде започва и какъв е краят?
- Най-общо казано, започва с любопитство, с интрига. Те се срещат чрез общ познат (куратора Хенри Гелдзалер – бел.м.) и веднага се привличат взаимно. Двамата се движат в едни и същи среди и съвсем естествено се оказва, че имат много общи интереси. Всеки един е вдъхновение за другия, рисуват си портрети един на друг, като за по-малко от година, след като се срещат за първи път, започват да работят заедно. Това уникално взаимодействие, което се поражда, е неизменно свързано с целия творчески живот, който кипи в Ню Йорк през 80-те– с всичките големи изложби, световно известни критици и скъпите аукциони и продажби. В продължение на няколко години двамата са непрекъснато заедно на тази голяма арт сцена. Следва уж кратък период на раздяла, който обаче прераства в истинско сбогуване. През 1987 г. Уорхол умира внезапно след рутинна операция на жлъчния мехур. А около година и половина след това Баския взима фаталната свръхдоза. Един наистина трагичен и преждевременен край и за двамата. Жалко, защото ако не беше станало така, още много прекрасни неща щяха да се случат не само по отношение на приятелството помежду им, но и във връзка с този ключов момент от историята на съвременното изкуство (времето на пънка, на разделението между артистите от SoHo – тези, които са признати от арт институциите, и получават милиони долари за картините си – и артистите от кварталите NoHo и East Village– тези като Баския. Те са млади, пълни с енергия и нови идеи. След пробива на Баския и още няколко от тях, те също стават припознати от доминиращата арт култура – бел.м.).
Dos Cabezas (Две глави), 1982. Баския рисува тази картина след една от първите си срещи с Уорхол. "Той се прибра и за два часа нарисува тази картина на нас двамата", пише Уорхол в дневника си, допълвайки: "Но му е отнело доста по-малко време, тъй като докато е стигнал до улица Кристи, са минали поне 60 минути. Когато го попитах, ми каза, че неговият асистент му е помогнал." © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
- Описваш гледната точка на Анди, работейки само с негови архиви. Избрал си да не се фокусираш върху тази на Баския? Не смяташ ли, че по този начин си пропуснал нещо сериозно по отношение на книгата и историята, която разказва?
- Тук перспективата е по-различна, това не е книга, която описва общо връзката между двамата артисти. Става въпрос за това, как именно Анди Уорхол я вижда и преживява, затова използвах само неговите снимки, неговите откъси от дневници, въобще всичко от неговите архиви, което е свързано с темата. Имах привилегията да се срещна и разговарям с много хора, които познаваха Жан-Мишел и Анди. Чух и техните истории за приятелството между двамата и съвместната им работа. Но всяка от тях представяше различна гледна точка. По същия начин беше и със снимките. Много фотографи бяха успели да уловят уникални моменти и това само по себе си е много вълнуващо. Но наистина исках да (пре)създам един вид "първичен източник" по темата от страна на Анди Уорхол, а не просто да представя моята гледна точка или тази на хора, които са ги познавали.
Отляво: Уорхол и Баския позират пред центъра "Рокфелер" на парти, организирано от Стивън Грийнбърг, 19 септември, 1985. Отдясно: през 1984г. Баския подарява на Уорхол бележник, в който сам записва кога двамата ще се срещнат: на 12 и на 18 март в 12 ч. © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
- Ти самият си артист. Тук възниква въпросът дали дългогодишната работа с творбите и архивите на Уорхол ти е оказала влияние и ако да - какво?
- Бях сравнително млад, когато започнах работа във фондацията. Честно казано, отначало приемах работата му за даденост, като въобще не се идентифицирах с нея като творец. С времето обаче разбрах колко голям артист е Уорхол, особено след като започнах да изследвам работите му от 60-те години. Те показват, че е бил експериментатор, истински авангарден артист, че не се е страхувал да поема рискове. В днешно време, за съжаление, много артисти са популярни именно с това, че правят неоригинални творби, които често приличат по-скоро на луксозни продукти, отколкото на произведения на изкуството. Затова е хубаво да си припомним, че Уорхол е създавал наистина иновативно изкуство, въпреки че беше звезда и работата му се свързва предимно с комерисалното. Той поемаше много рискове, но си плащаше за това – често беше игнориран от редица влиятелни фигури в творческите среди.
По часовник: плик и пощенска картичка, изпратени от майката на Баския, Матилда, която Уорхол по-късно рисува (1985). © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
- Научи ли нещо, което не знаеше за Уорхол, работейки по този проект?
- Като гледаш снимките и четеш откъси от дневниците му, можеш да видиш човека Анди, а не артиста Анди Уорхол. Той беше истинска звезда още докато беше жив. Сега, близо 30 години след смъртта му, сме свидетели на мита за него, който се разраства все повече и повече. Затова беше много изненадващо да видя какъв характер е бил в действителност – в много отношения той е като всички нас, разбира се. Това проличава по начина, по който мисли и говори, по езика, който използва.
Баския в леглото, заснет от Уорхол, ноември 1984. Двамата са във Вашингтон за изборите. © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
В днешно време различията и особеностите се посрещат със скептицизъм. Това, което е ценно в тази книга, е, че тя представя връзката между двама души, които отхвърляха установените норми и които отказваха да живеят в квадрати. Те бяха изключителни индивидуалисти, това беше тяхната запазена марка. И бяха автентични по отношение на това, което мислеха, и работите, които създаваха. Наистина впечатляващо – един свеж полъх на световната арт сцена.
Уорхол по време на парти, организирано от Баския в ресторант " Мистър Чоу" (Mr. Chow) – място, което двамата често посещават. Сред гостите са и Бианка Джагър, Джим Джармуш, Джулиан Шнабъл и Джон Лъри. Партито струва на Баския близо 12 хиляди долара. © THE ANDY WARHOL FOUNDATION FOR THE VISUAL ARTS, INC.
Адаптация: Илона Аначкова
More from View Sofia
Френско момиче на червен килим: фантазия от Кейт Бланшет в Ню Йорк
Жестока Кейт Бланшет на филмовия фестивал в Ню Йорк
Размяна на ролите: Фотографката Пикси ни показва, че модерната двойка може да бъде секси по много начини
В последно време все по-често се натъкваме на забавни фото предизвикателства, при които мъже и жени разменят ролите си...
NO MORE GREAT ART by RASSIM®
Вернисаж: 28.09. от 18 до 20:00 ч.
