Следва

Ти да видиш...

Уроците на любовта: Коко Шанел, която мечтае да се омъжи и да има семейство, но остава сама...

На вчерашната дата - 19-ти август - се навършиха 136 години от рождението на единствената Коко Шанел. Дизайнерката е човек, към когото се обръщаме като вдъхновение, като кумир, като дизайнер, като мерило, а днес като Жена, търсеща Любовта, но... задоволяваща се с ролята на любовница.

Архивно съкровище, публикувано на 7-ми март 2014-та, се оглежда в интимния свят на Коко, какъвто не сме го познавали или поне го бяхме позабравили...

All fashion преди 4 години

Тя мечтае за кариерата на певица, а става велик дизайнер. Иска да се омъжи и да има семейство, но остава сама и се задоволява с ролята на любовница. За житейските и любовни уроци на една от най-великите жени на двадесети век - Коко Шанел - разказваме в първия материал от рубриката ни "Уроците на любовта".

Не жертва, а господар на обстоятелствата
Писали сме много за Нейно Величество, но нека си припомним основното: Майка й, Жана, се влюбва в търговец-женкар на име Албер Шанел, и не е щастлива. Когато Габриел е едва на 12, Жана умира, причината: туберкулоза, съчетана с душевни страдания и непосилен труд. Бащата праща синовете си при роднини, а дъщерята - в приют към манастир и приключва. В смисъл, че никога повече не се появява в живота им. Но жилавото сираче не казва за него и една лоша дума, никога, нито в детството, нито по-късно, стараейки се, изглежда, да убеди и себе си и околните, че нещата не са били такива, каквито са били. В легендата, в която тя предпочита да живее, и която е скроила сама, бащата, търговец на вино, заминава в Америка да работи, за да купи хубава къща на семейството си. Богатата й фантазия се превръща в защитна реакция и в известна степен я спасява. Така, в необятния свят на измисленото, е по-лесно да живееш сред еднообразието и строгостта на приютския живот, с който, както и с положението си на сирак, тя не желае да се примири. Момичетата от обезпечени семейства, за които в приюта се внасят определени вноски, са в далеч по-изгодно положение, към тях се отнасят по различен начин, облечени са по-добре. В приюта междувременно учат момичетата да шият, така че възпитаниците на мястото да имат професия за бъдещето. Именно това е първият момент, в който Коко проявява уникални способности: прекроява тъжната си униформа, добавяйки към нея детайли, които е забелязала в дрехите на своите по-богати връстници и така за пръв път откроява себе си, своето виждане за света, отликата от напълно безличното й обкръжение.

Затова: В каквито и обстоятелства да попадаме през живота си, не трябва да виним за това хората около нас. Никой не е виновен, недопустимо е и унинието. Важното е да разберем не защо, а каква е причината, защото причина винаги има, да се озовем именно в тази ситуация. Тогава тя непременно ще ни послужи за нещо.


Всички мои мъже: The multi lover Coco Chanel


Отнасяйте се към себе си критично
Габриел навършва 18. Да остане в приюта е безпричинно, тъй като няма никакво намерение да става монахиня. Уреждат й работа в шивашката промишленост в град Мулен. Там младата жена бързо е оценена, и от старшите майстори, и от собствениците на фабриката. Няма спор, шие прекрасно, основно дамски и детски дрехи. Но това занимание не може да се превърне в делото на живота й или поне тя няма никаква визия за това към този исторически момент. Напротив, вятърът на живота я отвява в съвсем друга посока. Веднъж в кафенето тя се изпъчва гордо, заявявайки, че може да изпее песента не по-лошо, отколкото местната певица и излиза на сцената с модната тогава песничка "Кой видя Коко на Трокадеро?". Не е зле, казват й, и от този момент тя започва да го прави всяка вечер. Офицерите от местния гарнизон аплодират, викат я на бис, крещят: «Коко! Коко!» Ето как се ражда нейното прозвище и й става второ име. По-късно тя не обича да се спомня за този момент и предпочита да свързва произхода на прякора с баща си, който наричал малката Габриел пиленце /милата!/.

Шанел ненавижда бедния си произход. Но усеща, че с пеене няма да спаси портмонето си. Кариерата на певица не е и няма да бъде спасение за нея. Невероятни способности определено няма, и затова мъдро се отказва от съмнителния успех на провинциална певица, заминавайки за Руайо, заедно с офицера пехотинец Етиен Балзан.

Затова: Важно е реално да оценяваме способностите си, ако искаме успех, най-добре значителен успех, в каквато и да е сфера. Възможно e работата, в която да се окажем най-добри, да не е толкова престижна, колкото други професии. Но благодарение на таланта и удоволствието от правенето й, бихме могли да имаме истински успех. Не случайно народната мъдрост гласи, че не мястото краси човека, а човекът - мястото.


Mini Trend: Двуцветното бижу на Шанел


Бъдете с мъж, който ви подкрепя
Избраникът й обожава ездата, под негово ръководство Коко става отлична ездачка. Но роклята й пречи. И тогава специално за конната езда тя измисля оригинален, удобен костюм, като първо облича панталон, а след това добавя и артистична мека шапка, което хвърля в шок изисканите дами. Което никак не пречи на нахалната в моженето си Габриел съвсем скоро да прави подобни шапки по поръчка за съседките и познатите си, при това съобразявайки се с индивидуалността на всяка от тях и неусетно превръщайки се в законодател на местната мода. Всяко нещо, излязло изпод ръцете й, е скъпа вещ, изискана, изящна, уникална. Отношенията с Етиен в същото това време са в разгара си, макар че той не си й помисля да я направи своя жена. Това момиче не е от неговия кръг, а пък момичето се мъчи страшно от усещането, че е просто държанка. Тя отчаяно иска да е независима, да изкарва парите си сама. Ражда се мисълта за собствено ателие. Балзан се отнася към идеята скептично. Абсолютно не вярва, че от това за Коко може да се получи нещо сериозно, и въпреки това предоставя за целите на любовницата си апартамента си в Париж. Отказва обаче да финансира начинанието. Парите дава Артър Кейпъл, най-добрият приятел на Балсан. Артър е наричан от всички Бой - ужасно очарователен, пълен с живот, богат, умен, красив. И най-важното - той вярва в таланта й и се отнася към нея с нежност, доверие и уважение, ценейки естествеността и великолепната й ироничност. С негова помощ тя не само открива магазин в Довил, но и филиал в Биариц. Абсолютно не се страхува да върви напряко на общоприетите вкусове, доверявайки се основно на интуицията си, и създавайки уникален собствен стил - стилът Шанел. Укротява полите и започва да шие пуловери от жарсе. Свободна от съществуващите по това време стереотипи в модата, Шанел заимства детайли от мъжкия гардероб: сакото, моряшката риза, коженото яке, вратовръзката, светлите пижами... Моделите й започва да носи баронеса Ротшилд, а след нея — всичките й познати принцеси, маркизи, графини. Воала!

Затова: "Ако искате да имате това, което нямате, ще ви се наложи да правите онова, което по-рано не сте" - следва да се има предвид тази крилата фраза на Коко Шанел, базирана на собствения й опит. Но за това е необходимо не само да вярваме в себе си, но и да бъдем редом до хора, които вярват в нас. Мъжът, способен да ни подкрепя, вдъхновява и вдъхва увереност, е същинска рядкост, която трябва да бъде ценена и за която остава само да се молим да ни се случи.


Лични вещи на Коко Шанел показват във Венеция


Не отлагайте щастието за после
За съжаление, именно жаждата за материална независимост, а не само принадлежността към различни социални слоеве става препятствие по пътя към брак на двама искрено обичащи се хора. Когато Артър Кейпъл е готов да се ожени за Коко, тя отлага сватбата в голямото си желание да му бъде равна и да не зависи от него материално. В момента обаче, в който мнението й се променя и тя се усеща готова за женитба, Артър взима решението да се обвърже с момиче от знатно семейство, защото все пак в жилите на капитана тече еврейска кръв, а Франция може и да е била благосклонна към Ротшилд, но Кейпъл не е толкова богат, колкото прочутото семейство. Той предлага брак на Диан Листер - знатна лейди от висшето общество.

Затова: Не бива да отлагаме собственото си щастие за утре, ако имаме възможност да бъдем щастливи днес. Животът се изнизва бързо, и линиите на две съдби, които днес се пресичат в една точка, утре могат да се окажат крайно далеч една от друга.


Само женски или само мъжки гардероб? Няма вече такова понятие


Не отпускайте ръцете
Коко Шанел обича Бой с любов, която в живота се случва най-много по веднъж. Неговото сърце до края на дните, които, впрочем, се оказват кратки, също принадлежи на Коко. Той се лута между Габриел и Диан, непрестанно пътува между Париж и Лондон и веднъж, в предколедния ден на 1919 година, по пътя към Кан, прави катастрофа. Габриел не е негова съпруга и по правилата на обществото не може да носи траур. Но именно тогава се ражда малката черна рокля, която с незначителни промени тя пуска на пазара, като я развива, в течение на пет години, и облича в нея жените по целия свят. Стереотипите отново са преодолени, черният цвят престава да бъде цвят на траур. Но не и за Шанел, която създава своя шедьовър в тези ужасно тъжни дни.

Затова: Каквото и да ни застигне, любимото занимание ще ни помогне да не изпаднем в униние и ще стане онзи спасителен пояс, който ще ни помогне да не се удавим в морето на случващото се. Нещо повече, често точно то е, което ще ни донесе успех.


Коко Шанел. История с продължение (I част)


Любовта трябва да е източник на вдъхновение
Да се върне отново към живота на Коко помага срещата с природения брат на Николай II - великия княз Дмитрий Павлович, руски емигрант, по-млад от прочутата законодателка в модата с осем години. Княз Дмитрий, който след революцията губи цялото си състояние, е беден, много беден. Коко на практика го издържа, но го прави деликатно, изключително пазейки достойнството му. Това не им пречи да бъдат щастливи. Дмитрий Павлович запознава Шанел с парфюмериста Ернст Бо, чийто баща някога работи за императорското семейство. Коко отново рискува и поръчва на парфюмера серия аромати, като накрая избира един от образците - номер пет. Предпочита кристален флакон, без никакво украшение, с прост бял етикет. Силният, разкошен Шанел номер пет става сензация в света на модата и козметиката. И днес, близо 100 години по-късно, той е все така любим на много от влюбените в модата и елегантността хора.

Затова: Всеки мъж в живота ни е личност, от която можем да се научи на нещо. Всяка нова среща може да послужи за стимул за нови успехи.


Le Paris Russe de Chanel: 97 божествено скъпи и носталгични по Имперска Русия френски бижута


Неуспехите - през борда
След като обвиняват Коко Шанел в шпионаж по време на Втората световна война заради връзката й с немския офицер Ханс Хунтер фон Динклаге, тя заминава за Швеция. Връща се в родината едва 20 години по-късно, седемдесетгодишна. За това време законодатели в дамската мода във Франция ставата мъже, най-виден сред тях Кристиан Диор. Ревюто с първата й колекция след завръщането е провал. Което я вдъхновява и нахъсва дотолкова, че Коко започва да работи като дива и три години по-късно успехът отново е в ръцете й.

Костюм от Шанел, изработен от туид с тясна пола и тайор, с обшито с ширити бие и без яка, със златни копчета и външни джобове, става символ на успешната, модерна жена на новото време. В този години тя сътрудничи на Холивуд, като облича звезди като Одри Хепбърн и Елизабет Тейлър. Всички можем да си представим и костюма на Джаки Кенеди в съдбоносния ден на убийството на Президента на Щатите, ако само затворим очи.

Затова: Когато в живота ни възникнат трудности, трябва смело да продължим, да не гледаме назад, и да възприемаме неуспехите, включително на личния фронт, само като опит, необходим за избора на нов път. С настъпването на всеки нов ден да започваме живота отначало, точно както ни учи великата Како Шанел.

More All fashion

От ципа на Ема Стоун на Оскарите до ципа като символ на независимост

All fashion преди 1 ден

След широко обсъждания фатален цип на роклята, която Ема Стоун беше избрала за Оскарите, се връщаме назад във времето, за да разберем какво общо имат Първата световна война, детска реклама, Елза Скиапарели и Емил Хермес със „закопчаването на кукички за обувки“.

Техни височества Обувките, ревюта Есен/Зима 2024

All fashion преди 1 ден

Вълнението от модния месец отминава бавно и блажено: след като седмици наред пистите бяха сцена за развихреното въображение на най-великите дизайнери на нашето време, следите в съзнанието ни са все още ярки.