Уроците на любовта: Коко Шанел, която мечтае да се омъжи и да има семейство, но остава сама...

Уроците на любовта: Коко Шанел, която мечтае да се омъжи и да има семейство, но остава сама...

На вчерашната дата - 19-ти август - се навършиха 136 години от рождението на единствената Коко Шанел. Дизайнерката е човек, към когото се обръщаме като вдъхновение, като кумир, като дизайнер, като мерило, а днес като Жена, търсеща Любовта, но... задоволяваща се с ролята на любовница.

Архивно съкровище, публикувано на 7-ми март 2014-та, се оглежда в интимния свят на Коко, какъвто не сме го познавали или поне го бяхме позабравили...

Тя мечтае за кариерата на певица, а става велик дизайнер. Иска да се омъжи и да има семейство, но остава сама и се задоволява с ролята на любовница. За житейските и любовни уроци на една от най-великите жени на двадесети век - Коко Шанел - разказваме в първия материал от рубриката ни "Уроците на любовта".

Не жертва, а господар на обстоятелствата
Писали сме много за Нейно Величество, но нека си припомним основното: Майка й, Жана, се влюбва в търговец-женкар на име Албер Шанел, и не е щастлива. Когато Габриел е едва на 12, Жана умира, причината: туберкулоза, съчетана с душевни страдания и непосилен труд. Бащата праща синовете си при роднини, а дъщерята - в приют към манастир и приключва. В смисъл, че никога повече не се появява в живота им. Но жилавото сираче не казва за него и една лоша дума, никога, нито в детството, нито по-късно, стараейки се, изглежда, да убеди и себе си и околните, че нещата не са били такива, каквито са били. В легендата, в която тя предпочита да живее, и която е скроила сама, бащата, търговец на вино, заминава в Америка да работи, за да купи хубава къща на семейството си. Богатата й фантазия се превръща в защитна реакция и в известна степен я спасява. Така, в необятния свят на измисленото, е по-лесно да живееш сред еднообразието и строгостта на приютския живот, с който, както и с положението си на сирак, тя не желае да се примири. Момичетата от обезпечени семейства, за които в приюта се внасят определени вноски, са в далеч по-изгодно положение, към тях се отнасят по различен начин, облечени са по-добре. В приюта междувременно учат момичетата да шият, така че възпитаниците на мястото да имат професия за бъдещето. Именно това е първият момент, в който Коко проявява уникални способности: прекроява тъжната си униформа, добавяйки към нея детайли, които е забелязала в дрехите на своите по-богати връстници и така за пръв път откроява себе си, своето виждане за света, отликата от напълно безличното й обкръжение.

Затова: В каквито и обстоятелства да попадаме през живота си, не трябва да виним за това хората около нас. Никой не е виновен, недопустимо е и унинието. Важното е да разберем не защо, а каква е причината, защото причина винаги има, да се озовем именно в тази ситуация. Тогава тя непременно ще ни послужи за нещо.


Всички мои мъже: The multi lover Coco Chanel


Отнасяйте се към себе си критично
Габриел навършва 18. Да остане в приюта е безпричинно, тъй като няма никакво намерение да става монахиня. Уреждат й работа в шивашката промишленост в град Мулен. Там младата жена бързо е оценена, и от старшите майстори, и от собствениците на фабриката. Няма спор, шие прекрасно, основно дамски и детски дрехи. Но това занимание не може да се превърне в делото на живота й или поне тя няма никаква визия за това към този исторически момент. Напротив, вятърът на живота я отвява в съвсем друга посока. Веднъж в кафенето тя се изпъчва гордо, заявявайки, че може да изпее песента не по-лошо, отколкото местната певица и излиза на сцената с модната тогава песничка "Кой видя Коко на Трокадеро?". Не е зле, казват й, и от този момент тя започва да го прави всяка вечер. Офицерите от местния гарнизон аплодират, викат я на бис, крещят: «Коко! Коко!» Ето как се ражда нейното прозвище и й става второ име. По-късно тя не обича да се спомня за този момент и предпочита да свързва произхода на прякора с баща си, който наричал малката Габриел пиленце /милата!/.

Шанел ненавижда бедния си произход. Но усеща, че с пеене няма да спаси портмонето си. Кариерата на певица не е и няма да бъде спасение за нея. Невероятни способности определено няма, и затова мъдро се отказва от съмнителния успех на провинциална певица, заминавайки за Руайо, заедно с офицера пехотинец Етиен Балзан.

Затова: Важно е реално да оценяваме способностите си, ако искаме успех, най-добре значителен успех, в каквато и да е сфера. Възможно e работата, в която да се окажем най-добри, да не е толкова престижна, колкото други професии. Но благодарение на таланта и удоволствието от правенето й, бихме могли да имаме истински успех. Не случайно народната мъдрост гласи, че не мястото краси човека, а човекът - мястото.


Mini Trend: Двуцветното бижу на Шанел


Бъдете с мъж, който ви подкрепя
Избраникът й обожава ездата, под негово ръководство Коко става отлична ездачка. Но роклята й пречи. И тогава специално за конната езда тя измисля оригинален, удобен костюм, като първо облича панталон, а след това добавя и артистична мека шапка, което хвърля в шок изисканите дами. Което никак не пречи на нахалната в моженето си Габриел съвсем скоро да прави подобни шапки по поръчка за съседките и познатите си, при това съобразявайки се с индивидуалността на всяка от тях и неусетно превръщайки се в законодател на местната мода. Всяко нещо, излязло изпод ръцете й, е скъпа вещ, изискана, изящна, уникална. Отношенията с Етиен в същото това време са в разгара си, макар че той не си й помисля да я направи своя жена. Това момиче не е от неговия кръг, а пък момичето се мъчи страшно от усещането, че е просто държанка. Тя отчаяно иска да е независима, да изкарва парите си сама. Ражда се мисълта за собствено ателие. Балзан се отнася към идеята скептично. Абсолютно не вярва, че от това за Коко може да се получи нещо сериозно, и въпреки това предоставя за целите на любовницата си апартамента си в Париж. Отказва обаче да финансира начинанието. Парите дава Артър Кейпъл, най-добрият приятел на Балсан. Артър е наричан от всички Бой - ужасно очарователен, пълен с живот, богат, умен, красив. И най-важното - той вярва в таланта й и се отнася към нея с нежност, доверие и уважение, ценейки естествеността и великолепната й ироничност. С негова помощ тя не само открива магазин в Довил, но и филиал в Биариц. Абсолютно не се страхува да върви напряко на общоприетите вкусове, доверявайки се основно на интуицията си, и създавайки уникален собствен стил - стилът Шанел. Укротява полите и започва да шие пуловери от жарсе. Свободна от съществуващите по това време стереотипи в модата, Шанел заимства детайли от мъжкия гардероб: сакото, моряшката риза, коженото яке, вратовръзката, светлите пижами... Моделите й започва да носи баронеса Ротшилд, а след нея — всичките й познати принцеси, маркизи, графини. Воала!

Затова: "Ако искате да имате това, което нямате, ще ви се наложи да правите онова, което по-рано не сте" - следва да се има предвид тази крилата фраза на Коко Шанел, базирана на собствения й опит. Но за това е необходимо не само да вярваме в себе си, но и да бъдем редом до хора, които вярват в нас. Мъжът, способен да ни подкрепя, вдъхновява и вдъхва увереност, е същинска рядкост, която трябва да бъде ценена и за която остава само да се молим да ни се случи.


Лични вещи на Коко Шанел показват във Венеция


Не отлагайте щастието за после

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.