Следва

Huawei P30 Pro стана "Смартфон на годината" в класацията на EISA

Август в стихове: "Навън е пек. Навън е клада. Зной августовски. Зной нечут..."

"А мен внезапно ме напада
един невероятен студ..."

Celebrities преди 4 години

"Август. Следобедът на годината", пише Георги Господинов. Е, този следобед е към края си - ще чакаме следващия.

А в тези последни дни на август се е събрало сякаш цялото безгрижие на жаркото лято и цялата красота на златната есен.

Но августовският феномен нито е открит от нас, нито е най-добре описан от нас. Оставяме телата ни да се носят по течението, опиянени от наниз думи - подредени в стихове слова на Дамян Дамянов, Борис Христов, Валери Петров, Воймир Асенов, Борис Пастернак, Петър Караангов, Мария Панайотова, Константин Балмонт и Тоня Трайкова:

 

АВГУСТ
И отново едреят смокини по крехките клони,
безразборно нахвърляни женски тела по дървото.
Млечна гръд и листо. А презрелите в миг се отронват,
сбръчкан пада стремглаво плодът, а след него - листото.

И оголени гният без свян и без болка, полека
черни мравки браздят изкълваните сухи руини.
Тъй откакто се помня дървото, преди да олекне,
все ме учи на някаква мъдрост, която проклинам.

Тоня Трайкова
"Прашните контури на светлината"

АВГУСТ
О, август — ясен, нежен и спокоен,
с предчувствие за мимолетността,
ти позлати зелените листа,
заключи чувствата в порядък строен.

Случайно може би денят е зноен —
по-сродна му е тъжната мечта,
на тихата прохлада прелестта
с почивка от живота неспокоен.

Стъблата жълти за последен път
звънят, преди на сърпа острието
да се извие между класовете.

В нивята тежки снопове лежат,
а във небето жерави летят
и се сбогуват с родните полета.

Константин Балмонт, "Дойдох да видя слънцето"
превод: Андрей Андреев

АВГУСТ
Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.

Светли фуркети в косите -
клонки от биле омайно.
Мисли - с роса измити
в утринна доба потайна.

Август! Щурчови нощи!
Песенна люлка - зората.
Чувства... и страст... и още...
Стъпки на обич в тревата.

Мария Панайотова

 

АВГУСТ
Лятото е избеляло.
Мълниите му угаснаха.
Яловите крави
                  яростно
газят есенните праскови.

Изтъняха ленените ризи
на спокойните пастири.
И стадата вече слизат
по горчивите баири.

Дъх на борина и хвойна
ще изпълни къщите.
А жените, чакали достойно,
със мъжете си ще се прегръщат.

И пружините ще пеят звънко.
И нощта ще бъде блага.
Кучетата със опашки тънки
мъдро ще лежат пред прага.

А стадата, упоени
от треви, звезди и заници,
ще лежат, преживящи, смирено
край зида на черни кланици.

Слънцето с остени златни
тъмнините ще разкърти.
И така ще свърши лятото
с нов живот
и нови смърти.

Петър Караангов


Рила

АВГУСТ
Щом обеща ни, без подканяне
пристигна слънцето отрано.
постлало ивица шафранена
чак от пердето до дивана.

Покри то с жарка охра целите
къщя наблизо и гората,
възглавницата и постелята,
и лавицата край стената.

Припомних си защо пламтящата
възглавка тъй е овлажнена —
сънувах аз, че ме изпращате
един след друг опечалени.

Сами, по двама или в шествие
вървяхте и един си спомни.
че днес постарому май шести е —
Преображение Господне.

От хладен зрак обикновено е
обхванат цял Тавор тогава
и есента като знамение
очите вече приковава.

През рядка, тръпна, разпарцалена
горичка крачехте след мене
към гробището злато-алено
подобно питка зачервена.

Високо над леса съседстваха
върхарите с небето важно
и далнините се приветстваха
с петльови гласове протяжно.

Смъртта — патрон на землемерите
видях край входа да се мярка,
очи в лика ми мъртъв вперила:
да ми изрови гроб по мярка.

Спокоен глас край вас проточи се
и всички вслушахте се в него,
това бе моят глас пророчески,
от тлен все още незасегнат:

"Прощавай, Спасовден с позлатата,
и ти, лазур преображенска,
часа съдбовен на разплатата
смекчи с последна ласка женска.

Прощавай, време на застоя,
ти — в бездната от унижения, —
жена, надала глас достоен!
За тебе съм полесражение.

Прощавай, полет на орловото
крило, разперено с упорство,
и свят, спасен в света на словото,
и творчество, и чудотворство."

Борис Пастернак
превод от руски: Кирил Кадийски

 

АВГУСТ
С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.


Борис Христов


4 дни в детайли. Венеция. Art Biennale 2017.

АВГУСТ
Навън е пек. Навън е клада.
Зной августовски. Зной нечут.
А мен внезапно ме напада
един невероятен студ.
Необясним и непонятен.
Незнайно откъде дошъл.
И срам-не срам, със радиатор
се топля. Като зимен вълк
със вкочанени зъби тракам.
Дали преди мен на света
не е забравил, боже, някой
една отворена врата?
Дали напразно без умора
се мъча, мръзнейки, сега
след себе си да я затворя...
Незатворима си, тъга.
Ще скърцаш ти на свойте панти,
додето някой божи ден
един друг земен квартирант те
закрехне тъжно подир мен.

Дамян Дамянов


Ловец на "красота". Един ден в детайли.

АВГУСТОВСКА НОЩ
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
И тъй разкошно звездна бе нощта,
че всекидневните неща -
суетни, летни,
мимолетни -
със своите "Чудесно!", "Цар си!","Браво!"
във бягство се отдръпваха стремглаво.
И бягаше не само суетата,
а с бързина, за мене непозната,
познатите ми зависти, омрази,
дребнавости, лъжи, фалшиви фрази
се стапяха, изчезваха далеч...
И към щурчетата с такава реч
обърнах се:
- Приятелчета мили,
стържете все така със всички сили,
пълнете ни ушите,
дано позаглушите
завинаги, не само за минути,
в нас чувствата на атоми надути,
та тъй да станем мъдри и дори
(макар че ще е трудно) по-добри!-
Говорих тъй на смях,
но не на тях,
и чувствах се голям под свода гъст
- а бяхме уж нищожества, уж атоми -
и всичко беше мир околовръст,
и красота изпълваше душата ми.

Валери Петров

 

В КРАЯ НА АВГУСТ
В памет на Ламар

Безлюдно е!.. Ни глас на птица,
ни шепот на листо, ни полъх…
А Лятото разтваря скицник
и шари с детските си моливи…
Ей там, зад шипковите храсти,
то драсва бабина къщурка.
Тя с покривната си украса
е стогодишна костенурка.

А ето там - посред полето,
пред черно-белите могили,
изскачат в зноя две козлета -
на мост без ручей мерят сили…
Повзри се още и ще видиш
сред тая августовска жега -
един овчар по-стар от идол
небето как подпира с гега…
И слънцето е златна стомна,
която светлина разлива…
И Лятото рисува спомени
до теб като дете щастливо…
Душата ти е пълна с пладне,
но тя е клада ненаситна -
и ти изгаряш безпощадно…
И свечерява пред очите ти!

Воймир Асенов


Рила

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 14 часа

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.