•  

"Като професионален актьор, който си припява понякога..." Илиян Илиев vol.2

Втора среща с Илиян, а той не спира и не спира да ни изненадва. Днес ни връща назад във времето със спомените за първия си сблъсък с театралното изкуство - на четири е омагьосан от постановка на Пернишкия театър, която гледа с родителите си.

Спомня си, че на излизане ги пита: "Те знаят ли, че ги гледаме?" Оттогава актьорската кариера се превръща във фикс идея, първи приоритет, а вече и сбъдната мечта - под друга форма обаче. И все пак театърът си остава най-голяма му любов.

Облечен както се чувства най-добре, в широки дънки и тишърт, Илиян разказва:

View Sofia: Kак се развива тази твоя мечта за театъра?
Илиян Илиев:
Добре, но и има още какво да се желае - започнах на 15 с любителски представления, не съм спирал оттогава. 

V.S.: Последно нещо, което гледа в театъра и те впечатли?
И.И.:
Последното, което ме е впечатлявало на сцена, беше в Младежкия театър. Попаднахме съвсем инцидентно на постановката, но усетих магия, подобна на тази, която изпитах за първи път на 4.

V.S.: Роля, която искаш да изиграеш?
И.И.:
Евгений Онегин, мечта ми е. Това е пиеса, която съм чел още много преди да ме приемат да уча актьорско майсторство, влюбен съм в нея оттогава. Харесвам много и Чехов – опонира на моето вътрешно усещане за това що е то драматургия, затова и давам повече от себе си, когато го играя. С класа ми репетирахме "Вишнева градина" година и половина.

V.S.: Пееш и играеш, няма как да не зачекнем темата за Бродуей?

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.