Разраствайки се в края на 19-ти век от традиционна арт-изложба до Фестивал за кино от световен мащаб, организираният за сефте през 1932-ра форум всъщност е най-старият в света.

Традиционно организирано на венецианския остров Лидо, престижно, сериозно и, разбира се, свръхселективно светско, събитието достига кулминацията си с раздаването на престижните награди Златен Лъв /Golden Lion/, признати глобално като белег на кинематографичен престиж.

Един от голямата тройка, заедно с фестивалите в Кан и Берлин, Венеция поддържа целия блясък, присъщ на миналите си времена, като има и един бонус - разпознаваем и патриотичен - да оценява и подкрепя италианските кино-достижения, наравно с останалите блокбастъри от целия свят, като това се случва в един от най-красивите градове на планетата.

Диана Дорс, 1955

Историята на Венецианския Фестивал е белязана от изключителни в исторически аспект културни моменти, вкл. циментирането на Марлон Брандо като велик актьор след прожекцията на "На кея" /1954/ и посмъртното представяне на шедьовъра на Стенли Кубрик "Широко затворени очи" /1999/. Малко по-скоро, емблематично решение е учредяването през 2007-ма на наградата Queer Lion, за филми с LGBT тематика, както и важната 2012-та, в която започват онлайн излъчванията на селектираните филми за широката публика. Тази година маркира 75-тото издание на Феста, който стартира на 29 август и ще приключи на 8 септември.

В галерията, за радост на окото и носталгичната нагласа у всеки от нас, най-емблематичните моменти от форума през годините дотук.