На 84-годишна възраст от този свят си отиде големият Любомир Левчев. Поклон!
Роден е на 29-ти април 1935г. в град Троян, завършва гимназия в София и висшето си образование също тук, в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 57-ма година издава първата си книга "Звездите са мои. Стихотворения", а преди 5 години и последната - "В невидимата кула. Любовна лирика" (2014).
Повече от нашите думи тук са излишни, оставяме само неговите:
Сантиментален сняг
Да бъда с теб
веднъж,
когато
започва се снегът.
Прозорецът да е съблечен.
И ти да се надигнеш от леглото
и да извикаш:
- Гледай!
Вън вали!...
Ще видя улицата бяла
с две линии от минала кола.
Отрязаните твои плитки.
И изтърваните балони
на уличните светила.
И черните снежинки,
нарисувани
с молив.
И тяхната царица.
И теб ще видя изведнъж -
сантиментално малка,
малка...
Почти дете.
Съвсем дете.
Каквато никога не съм те виждал...
Разбира се, че затова е
направен всеки първи сняг.
И будкавата ни способност
да си представяме...
А след това да се целунеме
с такава продължителна целувка,
че вдигнем ли очи отново,
снегът да бъде вече цяла педя.
Адска машина
Не се влюбвай в мен!
Моля те и ти заповядвам!
Вземи всичко каквото поискаш
и бягай далече!
Не се влюбвай! И бягай!
Защото след малко
лудостта ще се върне у мен и тогава
други думи ще чуеш,
друга заповед,
друга молба...
Ще ти кажа тогава, което сега премълчавам.
Не се влюбвай!
Остави тази болка на мене!
Не минавай през мен!
Аз съм мост, зареден с експлозиви.
И часовникът цъка.
И неясният час ме застига.
Всеки мост между истината и красотата
е миниран,
осъден да бъде завинаги
ничий...
Ти не вярваш? Добре!
Само още веднъж
притисни се
до мойте гърди
и ще чуеш
тази адска машина.
Целуни ме за сбогом
по-дълго!
И бягай далече!
Тъмничари
През целувките -
през тези сладостни шпионки -
ние надзъртаме в душите си.
Да!
Любовта не е избягала.
Разхожда се вътре.
Шляпа с обувки без връзки.
И нещо си тананика...
Да идем тогаз да разиграем
пет карти в надзирателската стая!
***
Кажи къде е радостта, поете?
Кажи къде са точките опорни?
Не ти оспорват вече стиховете,
макар че те не са по-малко спорни.
Не ти оспорват правото да страдаш.
Съгласни са дори да бъдеш нов…
...И в несъпротивлението падаш
като в една целувка без любов.
Без сълзи
Колко е лесно да бъдеш влюбен
На двадесет години..
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен...
Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато пък ме блъсваха
в бездънното "сбогом",
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.
А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четирсет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.
Без "сбогом".
Без магии.
Без сълзи,
Раздялата не носи свобода...
И мисля си че не умирам.
Каприз №5
Колко са страшни,
колко са страшни
думите,
които ние
казваме по навик:
- Обичам те!
- Аз още повече!
- Кълна ти се!
- Ах, честна дума!...
Това са нашите смъртни присъди,
подписани от нас самите,
неподлежащи на обжалване...
Смърт!
Смърт!
Смърт!
Смърт чрез разнежване!
Смърт чрез целуване!
Не!
По-добре лежи като безветрие.
Мълчи
като идол студен.
Красива.
Служебно щастлива.
Уморена от мен.
Аз, който не избягах от Помпей
Смъртта е тайнство. Страх... Но край – едва ли.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И чувам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, тих, вкаменен
аз просто устоях срещу стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах как вий бягате надолу
към лодки и спасителни лъжи.
Окрали храмовете, вий се молехте
грехът на чужда памет да тежи.
Човеци. Зверове... Изчезна всичко.
Как хубав бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И слава допълзя като злодей.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът развратен станал е музей.
И само аз при себе си останах
аз, който не избягах от Помпей.
More from View Sofia
Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица
Зареждащи, ободряващи, остроумни. Точно 7 цитата на любими хора, които ще те накарат да се почувстваш по-добре в края на този ден.
Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица
Няма нищо по-приятно от първите есенни, леко прохлади и изпълнени с мечти дни...
Love to quote: 10 зареждащи цитата за по-богата седмица
Всекидневно научаваме редица здравословни съвети и разкрасяващи практики...
