.jpg)
Игра на война
Елена Василева-Иванова
"Касиопея обичаше да си почива в развлекателния парк след работа. Програмата на Футурон й го позволяваше...
Влезе в капсулата с надпис Сан-то-ри-ни. Чуваше лекия шум на помпата и балончетата на изобретеното на Земята преди 200 години джакузи. Потъна в екрана, който създаваше красива илюзия за синя лагуна, бляскаво море с 4-5 яхти и залязващо огромно слънце. На Футурон нямаше нито море, нито естествено слънце... То създаваше чудесни отражения - от повърхността на бляскавата вода и скалите. Идваше тук през ден, затова знаеше, че "седи" върху вулкан, избухнал на планетата Земя в някакво друго време, различно от настоящето. Линейно, далечно... Място, съществувало преди Големия взрив, който направил от планетата космически парчета. Учените там създали свръхмодерен център за изследвания и искали да пресъздадат Началото на Вселената. Компютрите обаче не пресметнали правилния мащаб и експериментът погубил планетата.
Касиопея се премести в съседната капсула, названието й беше не по-малко трудно за четене- Ка-ли-а-кра. Стоеше на скала, а 7D изображението й показваше солена вода, известна като море, а в него проблясваха бели ивици, които я омагьосваха. Беше проучила, че се наричали вълни. Както слушаше шума на морето, се появиха странни вълни. Тя бързо свали странното изображение и компютърът в джоба й го разчете като делфини... Тези вълни бяха живи, сменяха цвета си от сиво към черно и бяло. Истински чудно и непознато понятие за втори път днес. Явно беше специален ден, нещо като рожден ден, но това понятие също бе древно и непознато на Футурон... За втори път се сблъскваше с нещо чудно и далечно и в същото време някак близко. Някаква памет, криптирани файлове от Земята...
Тя знаеше, че е едно от стотиците бебета, спасени от Синята планета, тази, която учените и техните компютри бяха взривили. Спасена беше от Програмата и заселена на негостоприемния - без естествено слънце и вода - Футурон. Не знаеше нищо конкретно за миналото си, понятието родители тук не съществуваше. Всичко се определяше от Програмата. Последната я беше предопределила за преводач и я обучи за това.
Касиопея работеше в Министерството на войната на Футурон. Превеждаше на 4 основни езика заплашителните съобщения, които Програмата изпращаше (или си мислеше, че изпраща) на съседните планети от Шоколадовия път. Освен футурон, съществуваха езиците нови, одани, булин и алора. На тях Касиопея изпращаше кратките заплашителни изречения от Футурон и неговата Програма. Ключовите думи в тези съобщения бяха "война", "игра", "считаме", "нападение", "агресор"...
Чудното, далечно, но някак познато нещо, което й се случи днес, бе по време на работа в Министерството. В горния ляв ъгъл на огромния екран пред нея се изписа съобщението: "Прави любов, а не война, Касиопея". Както се появи, така и изчезна. Но съдържаше името й и любов. Такова понятие на Футурон нямаше. Бързо се опита да открие подател, място, но То изчезна без електронна следа. Затова Касиопея реши да не информира Програмата, единственото същество, с което комуникираше. В съседните зали имаше други служители, но комуникацията беше забранена. Не разбра смисъла на съобщението, но То обзе ума й. Не искаше да привлича внимание върху себе си, затова, както обикновено, беше отишла в развлекателния център.
Защо в съобщение до Министерството на войната имаше "НЕ война"? Това не беше ли отрицание на войната? И какво беше любов? Извади компютъра от джоба си, за да попита търсачката ЛЪГАЛ.
На екрана "Игра на война" й показваше нов играч и 5 нотификации от последните два часа. Тази игра беше задължителна и образователна, всичко в нея се следеше от Програмата. Тя занимаваше всички, държеше ги будни, готови на отвърнат на всякакъв удар, забавляваше ги. Така общуваха всички - вътре в играта. Касиопея обаче, правеше усилия да участва, връзката между нея и "Игра на война" беше някак слаба. Резултатът й беше най-нисък, тя участваше в битките фиктивно и затова получаваше мотивиращи съобщения от Програмата и другите участници в нея. Това я караше да направи няколко хода, които често бяха приемани възторжено и обявявани за умни и целенасочени...
Написа любов в ЛЪГАЛ... Устните й се събраха в очакване. Нищо. Знаеше, че всички устройства и дори импулсите на мисълта й се следят от Програмата. Кой и какво й казваше и защо имаше такава нужда да го чуе? Дали беше само бъг в Програмата или някакво изпитание, опит да я върнат в "Игра на война"? Ами ако работеше в Министерството на любовта, какви ли съобщения щеше да генерира и превежда? Защо тази дума превземаше съзнанието й въпреки целенасочените усилия да забрави всичко в развлекателния център? Дали другите "бебета" знаеха нещо? Дали беше нещо от далечното минало, от Земята? Макар че изчезна за 2-3 секунди, То се отбеляза завинаги на екрана в съзнанието й. Ако обратното понятие на "война" беше "любов", то какво беше обратното на "аресор" и "нападение"? И изобщо какво и на кого казваха всички съобщения от Футурон? Защо в нито едно от тях за толкова години работа не беше написала любов?
Дали има "Игра на любов"? Какви са правилата и колко често трябва да отбележиш ход, за да избегнеш съобщения от Програмата и другите играчи? Умът й бе завладян от желание да намери понятие, обратно по значение на "агресор". Това значеше ли, че копнее за любов?
Днес Тя беше бъг в системата, затова реши да натисне бутона OFF и да се изключи. Последната мисъл, която Програмата отчете, бе нищо незначещото "любов"..."
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: "Синът на управителя на сиропиталището"
"Представете си как Чарлс Дикенс посещава Пхенян и ще успеете да обхванете с поглед платното, върху което рисува Адам Джонсън." - The Washington Post
Четиво в четвъртък: "Мама и смисълът на живота" от Ървин Д. Ялом
Ървин Д. Ялом е изтъкнат американски психиатър, почетен професор в Станфордския университет и практикуващ психоаналитик, смятан за един от родоначалниците на груповата психотерапия...
Четиво в четвъртък : „Прекалено шумна самота“ от Бохумил Храбал
На 21 септември излиза „Прекалено шумна самота“, една история за ексцентричната и страстна любов към света на книгите и изкуството, подписана от колоса на чешката литература Бохумил Храбал!
