Боян Петрушевски. За един дизайнер е много важно да слуша себе си

18-11-2009 Текст: ViewSofia Фотография: Ян Петров 3
Добави коментар

Ако не следиш от близо имената на младите дизайнери, може би името Боян Петрушевски не ти говори много. Но ако следиш Sofia Street Style сме сигурни, че още го помниш.

Точно този запомнящ се ефект ни караше да се чудим що за птица е този млад, но много обещаващ дизайнер. Оказа се, че е от тези, които идват от юг и са много, много цветни, стига да имаш сетивата да ги видиш.

Боян е от онези творци, които са напълно вглъбени в себе си, за да се изразят напълно с дрехите си. Облича хората като съблича собствената си душа. Дрехите му са много лични и на моменти дори доста провокативни.

Всички наоколо говорят за Боян Петрушевски, той пък въпреки че е македонец, ни говори дълго на перфектен български за пътя си към модната гилдия, личната си концепция като дизайнер и изкуството да провокираш.

V. S. Ти ли откри модата или тя тебе?
Б. П.
Не реших, че модата е за мен, а по някакъв начин се получиха нещата, защото аз съм креативен тип човек, който има нужда грубо казано да изхвърли тази своя креативност по някакъв начин. Казвам изхвърли, защото понякога даже пречи, натоварва и ако не беше модата щеше да е друг тип изкуство или нещо, което ще ми помага да изразявам себе си. Хванах посоката на модата и станах дизайнер може би защото от малък гледам майка ми как прави дрехи, сестрите ми, израснал съм в такава среда и така се случи. Но изобщо любовта към креативните неща и към изкуството е благодарение на сестрите ми – едната е актриса, другата е певица.


Снимка от сесия за новата колекция на Боян Петрушевски
Фотография: Петър Вълчев,
Модели: Йелена и Мария

V. S. Наистина ли, известни ли са?
Б. П.
Аз съм от Македония всъщност, и те там са известни. Те са хора, които преди това се занимаваха с модерен джаз балет, хореография, имаха своя група и аз благодарение на тях бях попаднал в една такава среда, където се учех по този начин да мисля. Даже първо тръгнах в една не точна посока за мен и попаднах в един неподходящ за мен факултет в Скопие. Впоследствие разбрах, че не е това, което искам, но изобщо не съжалявам за това и не го определям като изгубено време, защото ми даде възможността да разбера какво искам.

V. S. А в този грешен за теб факултет какво си изучавал?
Б. П.
Записах се в един технически университет, където нещата, с които се занимавах, бяха математика, химия и подобни дисциплини. Никога не съм имал проблем с природните науки, но просто не съм този тип човек и имам нужда да се занимавам с нещо креативно. Така че с модата се намирам на мястото си и съм доволен, и за мен това е една форма на изразяване, която е доста предизвикателна, защото не се занимаваш с мъртви обекти. Разбира се всичко, което има в дизайна, стига до човека, директно върху него, върху тялото му и трябва да е ергономично. Обличаш едно движещо се тяло, един характер. Тук се занимаваш с едно живо тяло, с което трябва да се съобразиш, което ти дава много възможности.



V. S. Ако не беше модата, с какво би се занимавал от по-креативните професии?
Б. П.
Желанието на баща ми беше да стана архитект, но аз така и не го почувствах това нещо. Може би, имам голяма любов към танцуването, което е най-вероятно от сестрите ми и с това щях да се занимавам с удоволствие. За човек, който се занимава с мода или какво и да е друго свързано с изобретателност, няма граници. Когато имаш таланта и ръцете и си способен с ръцете си да правиш нещо винаги ще се намери какво, няма да останеш гол и бос.

V. S. А семейството ти също се занимава и има традиция в изкуството или как?
Б. П.
Всъщност ние със сестрите ми сме първото поколение в семейството и след поредица от инженери и други подобни професии, изведнъж се появяваме ние тримата, които се занимават с различни видове изкуство. Вероятно е било скрит ген, който се е пренасял и най-сетне е решил да се прояви. Интересно наистина! Аз не съм проучвал подробно цялото родословно дърво, но поне от роднините, които знам няма хора с такива професии. Например, баща ми има това усещане за рисуването, защото той беше машинен инженер и може би това има някаква връзка, защото, въпреки че чертаеш, пак има креативност.

V. S. Ти не си първият човек от модния бранш, който признава, че се вдъхновява от майка си. Соня Илиева сподели наблюдението си, че всички големи дизайнери намират вдъхновение от майките си.
Б. П.
Това е свързано с един психологически момент, че майката е като един архетип в човешкото подсъзнание и конкретно за мен има връзка. Не случайно, аз споменах, че всеки дизайнер най-често се вдъхновява от майка си, която в повечето случаи за него е образ на прекрасна дама, така че има много вярна част в това твърдение.

V. S. От колко години се занимаваш с мода?
Б. П.
От шест-седем години вече, преди това с други неща, аматьорски. Обучението ми започна тук като бакалавър при Мариела Гемишева, после магистър пак при нея. И вече професионално се занимавам от две години.


Снимка от сесия за новата колекция на Боян Петрушевски,
Фотография: Петър Вълчев
Модели: Йелена и Мария

V. S. А теб какво те вдъхновява? Как решаваш каква тема за колекция да избереш?
Б. П.
Зависи от конкретната ситуация, в която се намираме, както и от нуждите на пазара. Тук вече се влиза в едни структури, на които трябва да се подчиниш, но аз се занимавам и с авторски неща и каквато и тема да се случи наоколо, аз мога да отговоря на всичко. Нещата си идват естествено и започвам да работя. Има неща, които работя по проект, както и такива, които са за мен лично, защото за един дизайнер е много важно да слуша себе си. Това е показател колко той може да дава от себе си, дали става за това нещо, в този момент се превръща в извора, който гледат тези, които се занимават с тенденции. Ако говорим за авторски неща, тогава винаги слушам себе си, защото това ми дава възможност да подложа себе си на тест.

V. S. Значи ли това, че не се опитваш да следваш тенденциите, а да ги създаваш и налагаш?
Б. П.
Според мен точно това е работата на дизайнера. Много е лесно да видим какво се налага и в професионално отношение при комерсиална ситуация това е правилният начин, съобразяваме се с една цяла структура. За авторски неща, а аз се занимавам и с такива, защото аз освен комерсиалната насока се взимам и като творец и в тази ситуация вече дизайнерът е този, от който тръгват нещата, много често алтернативни, ъндърграунд предложения, точно тези които самите експерти изследват, за да измъкнат предстоящите тенденции. Това са предшествениците.

V. S. Между другото говориш български много добре, не се усеща, че не си българин.
Б. П.
Да, аз вече шест години, даже шест и половина съм тук.



V. S. Забелязвам, че си от хората, които не се страхуват да провокират?
Б. П.
О, разбира се, даже ми е скучно, ако не провокирам, защото става безинтересно. Винаги искам да бутна границата малко повече, да видя до къде може, да видя как ще реагират хората. В модата, най-важното е всеки да се чувства добре и да се чувства себе си, да намери своята дреха и да я носи. Дрехите не те правят това, което си, а ти самия и когато си със себе си и знаеш какво искаш винаги ще намериш съответната дреха и ще изглеждаш фантастично в нея.

V. S. В Sofia Street Style те бяха снимали с една черна пола-панталон, събра много коментари…
Б. П.
Да, аз се забавлявах много. Бях на почивка във Варна, когато ми казаха, че е публикувана снимката и там влязох в едно интернет кафе и се смях толкова сладко на коментарите. Иначе това е панталон, който наподобява на пола и е осъвременена стилизирана форма на Хакама - панталонът от самурайската одежда. Аз съм го интерпретирал в градска форма, взета е от източната естетика.


Снимка от сесия за новата колекция на Боян Петрушевски
Фотография: Петър Вълчев
Модели: Йелена и Мария

V. S. Какъв е твоят личен стил?Очевидно не ходиш всеки ден с облекла от източната стилистика.
Б. П.
Не, не ходя винаги така. По принцип, се обличам както се чувствам - един ден мога да съм ужасно фрапиращ, другия да не можеш да ме забележиш, защото имам нужда да съм скрит, да не се забелязвам. Зависи от настроението, даже въобще не се старая да пазя някакъв стил. Мисля, че най-важното е да се чувстваш добре в себе си и в своите дрехи.

V. S. А като се обличаш по-провокативно хората оглеждат ли те, зяпат ли те?
Б. П.
Да, разбира се. Погледът е задължителен без значение на пол, националност или каквото и да е, даже и кучета ме заглеждат. Имаше такава случка и беше много забавно. Хората оглеждат не толкова, поради факта кой какво си е сложил на себе си, въпреки че има и такъв манталитет, но аз по-скоро си го обяснявам защото е по-различно от това, с което човешкото око е свикнало в ежедневието си. Естествено нещо като ти направи впечатление, подсъзнателно те кара да погледнеш.

V. S. Ти заглеждаш ли се по хората, кой как е облечен?
Б. П.
В София, за съжаление, рядко ми се случва, защото не могат много да ми привлекат погледа. Като говорим за мода и дизайнери, това присъства, но мисля, че още сме далече от нивото, на което може да се достигне от достатъчно голяма част от хората и да стане масово. Още сме назад и има още много път.

V. S. В Скопие по-различно ли се обличат хората?
Б. П.
Не мога да направя съществена разлика все пак се намираме на Балканите и даже две съседни държави няма кой знае каква разлика.

V. S. В кой от градовете, в които си бил, хората се обличат най-хубаво?
Б. П.
То е такова клише, но Париж, столицата на модата. Там пък имаш противоположния проблем – хората са супер култивирани в това отношение и всички изглеждат толкова добре и толкова прекрасно, че в един момент се получава обратното – става ти скучно от перфектност. Но все пак, зависи в кой квартал ще се разходиш, какви типажи се движат наоколо.

V. S. Как си обясняваш това?
Б. П.
Модата рефлектира обществото и оттам тръгва всичко.

V. S. В България цари мнението, че тук всички са много поддържани?
Б. П.
Поддържано, ако означава чалга естетика, за мен това не е критерий за поддържано.

V. S. Коя е българката пример в модно отношение, абсолютният антипод на чалга естетиката?
Б. П.
Мария Силвестър - абсолютно я харесвам като стил. Тя е човек, който се чувства добре в собствената си кожа и това веднага си проличава в дрехите.


Снимка от сесия за новата колекция на Боян Петрушевски,
Фотография: Петър Вълчев
Модели: Йелена и Мария

V. S. Къде хората могат да дойдат и да си купят твоите дрехи?
Б. П.
Работя като дизайнер на две места: FAC (Fashion Art Center) Мариела Гемишева на адрес 6-ти Септември Nо.9 и във фирма Аполо, но там се занимавам със специализирани облекла – предимно облекла за лов и ловна екипировка, в които се използват специални мембранни платове. Там работя вече две години като дизайнер. Интересното там е, че става въпрос за съвсем различно нещо и се следят едни други тенденции докато изискванията откъм функция са ужасно високи и жестоки. Дрехите се подлепват по специални технологии, което ограничава дизайна и точно там идва предизвикателството да успееш, да постигнеш добра визия с абсолютна функционалност на 100 процента. Те си имат магазин на Оборище и изнасят за цяла България, Европа и Русия.
Третият фронт, на който действам е да предлагам собствените си неща в шоурума Иван Асен 22.

V. S. Какво да очакваме скоро от теб?
Б. П.
“Old Fashion Fashion” - Новата колекция на FAC Мариела Гемишева, върху която работим в дизайнерски екип с Йелена Кесич, колекция Аполо 2010 и мои авторски неща, които през декември ще бъдат представени в шоурума Иван Асен 22 на тема “Black Dress & Co.”

V. S. Имаш ли интерес да работиш като стилист за някое списание?
Б. П.
Имал съм подобни предложения, но това е нещо, с което нямам желание да се занимавам, защото не виждам предизвикателството като дизайнер за себе си в това. Искам да се развивам като дизайнер.

V. S. Кое е последното нещо, което си купи?
Б. П.
Любител съм на мъжката линия на Capasca и последното беше панталон от там.

V. S. Шиеш ли си за себе си или си купуваш готови дрехи?
Б. П.
Шия си, обичам също секънд хенд, аутлети, всичко. Идеята в секънд хендовете тука е, че трябва да имаш достатъчно търпение да се буташ с възрастните госпожи вътре, за да откриеш нещо. Но аз не съм такъв тип, който се разхожда из магазините и следи къде какво се предлага, по-скоро моят дизайнерски процес е много интровертен и продуктите, които вадя от дизайнерските колекции са доста лични и не се занимавам с околната среда.

V. S. Правиш ли аксесоари или само дрехи?
Б. П.
Засега само дрехи, но нямам нищо против да започна и с аксесоари.

V. S. Между скъпа чанта и скъпи обувки, кое би избрал?
Б. П.
Обувки, защото са ми слабост. Обичам повече обувки и за мен те са по-важни. По принцип и чантата е еднакво важна, но като видя хубави обувки, припадам.



V. S. Има ли нещо, което веднага забелязваш в човек?
Б. П.
Разбира се, но то не е обобщено. Може да е нещо провокативно или интересно, да има закачка в него, даже понякога може да е цялата композиция, съчетанието, да не е конкретен елемент. Важно е всичко да е красиво и подбрано.

V. S. Дай съвет на приятел какво да си купи, така че всички да се обръщат след него тази есен.
Б. П.
Да дойде при мен и ще му направя, защото е важно да е подбрано за самия човек.

V. S. На жени или на мъже предпочиташ да шиеш?
Б. П.
Шия повече на жени, защото за такива авторски неща, за съжаление, повече възможност има за жените. Мъжете може би не са достатъчно смели на тези пространства. Но ми се занимава с мъжко облекло сериозно. В Аполо, например, се занимавам повече с мъжко облекло, но това е специализирано облекло.

V. S. А имаш ли идея как да развиеш това с мъжкото облекло?
Б. П.
Конкретна идея нямам, но то лека полека ще станат нещата. Надявам се следващият път в Иван Асен 22 да предложа и мъжки неща. Така че всички, които искат да заповядат, този път ще има за всички.


Снимка от сесия за новата колекция на Боян Петрушевски,
Фотография: Петър Вълчев
Модели: Йелена и Мария

V. S. Колко време ти трябва, за да подготвиш една колекция?
Б. П.
Всеки път е различно, зависи от това колко е голяма колекцията и за какви условия става въпрос. Може да бъде от месец до три месеца, различно.

V. S. Не те ли притеснява това, че работиш некомерсиална мода?
Б. П.
Това е плюс и аз го правя за себе си и удоволствие. Това може да ми осигури уникалността.

V. S. Ако дойде някой при теб и ти каже искам рокля за абитуриентски бал или за шаферка, шиеш ли такива дрехи?
Б. П.
Не се занимавам, но ще си поговоря с човека и ще реша какво би му отивало. Няма да му затворя вратата под носа.

V. S. Коя ти е любимата световна марка?
Б. П.
Мога да гледам с възхищение и мога да кажа, че един Хюсеин Чалаян е гениален, една Вивиан Уестууд мога да кажа, че е луда, но не се вдъхновявам от тях, обикновено се казва, кои дизайнери те вдъхновяват. Аз мога да ги поздравя само, но не мога да се вдъхновя от готовите продукти, които те предлагат. По-скоро пречупвам сурови неща през себе си.

V. S. А с кои дизайнери искаш да работиш в България и извън?
Б. П.
За България съм намерил мястото си с Мариела Гемишева, иначе бих направил нещо с Чалаян, уникално ще бъде.

Коментари 3

Добави коментар
Mezana (18/11/2009 / 14:59)

Боян е може би най-талантливия сред младите дизайнери на местна почва! Уважаема редакция - адмирации за уникалната ви тематична седмица - БГ мода!!!

Vivianne (18/11/2009 / 14:40)

Страшно симпатичен младеж. Много ми харесва.

Bird (18/11/2009 / 14:03)

Много депресиращо място за снимки.

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си.
Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.

    Регистрация / Забравена парола

Още по темата

Питай ме, Питай ме

Какво е хиалуроновата киселина и имаме ли нужда от нея?

Какво е хиалуроновата киселина и имаме ли нужда от нея?

30-05-2017

Въпрос:

Искам перфектна кожа, мога ли да разчитам на хиалурона?

Отговор:

Чудесен въпрос! Според Д-р Джосеф Хкейк, от клиниката All Saints Clinics в Сидни, хиалурона е захарна молекула, която вече съществува в нашата кожа. Според него: „ Твоето тяло го произвежда и премахва след 7 дни“...
Прочети...

Item of the day

Нов партньор в удоволствието

Виж още
Нов партньор в удоволствието

Жълт бутон

Кейт Бекинсейл заби 21-годишен

Кейт Бекинсейл заби 21-годишен

Виж още